Решение № 305 от 25.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Плевен, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря Д.Б. като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500544 по описа за 2021 година С решение №260344 от 04.05.2021 г. по гр.д. №5667/2020 г. Плевенски Районен съд е:

ОСЪДИЛ на основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Г., с ЕГН: ********** сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан изцяло по н.о.х.д. №411/2014 г. по описа на Червенобрежки Районен съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 10 000 лв. е ОТХВЪРЛИЛ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪДИЛ на основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Г., с ЕГН: ********** сумата 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на проведеното спрямо него 1 наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, постановена по по н.о.х.д. №411/2014 г. по описа на Червенобрежки Районен съд, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Г., с ЕГН: ********** разноски по делото в размер 10 лв.

Недоволна от решението в осъдителната му част относно неимуществените вреди е останала ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде изцяло отхвърлена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди. Ако тази претенция бъде счетена за основателна и доказана, се моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Препис от въззивната жалба е връчен на М. В. Г. на 07.06.2021 г. и на 18.06.2021 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част.

В срока за отговор на въззивната жалба – на 18.06.2021 г. М. В. Г. е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част относно неимуществените вреди с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде изцяло уважена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди.

Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ на 23.06.2021 г., но в указания срок отговор не е депозиран.

С определение №1007 от 16.07.2021 г. въззивната жалба е приета за допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.

С молба от 24.09.2021 г. М. В. Г. е заявил, че поддържа отговора си по жалбата на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, както и насрещната си жалба. Моли да бъде присъдено възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. на защитника му адв. Д. П..

2

В о.с.з. на 30.09.2021 г. ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ поддържа жалбата си и моли да бъде оставена без уважение насрещната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С постановление на прокурор при РП-Червен бряг от 08.07.2013 г. е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, извършено на 28.02.2013 г. в землището на с. ***, област Плевен.

С постановление от 04.09.2013 г. на разследващия орган по ДП №Д334/2013 г. по описа на РП-Червен бряг М. В. Г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 28.02.2013 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „подписка”.

На 16.10.2013 г. на М. В. Г. са предявени материалите по досъдебното производство. На 07.11.2013 г. е бил предаден на съд, като въз основа на обвинителен акт от 06.11.2013 г. срещу него е било образувано н.о.х.д.

№510/2013 г. по описа на Червенобрежки Районен съд.

Първоинстанционното наказателно производство приключва с присъда №123 от 10.06.2014 г. , с която М. В. Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

С решение №213 от 26.09.2014 г. по в.н.о.х.д. №669/2014 г. Плевенски Окръжен съд е отменил присъда №123 от 10.06.2014 г. и е върнал делото на Червенобрежки Районен съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане е било образувано н.о.х.д. №411/2014 г. по описа на Червенобрежки Районен съд. С присъда №4 от 25.01.2018 г. М. В. Г. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и е оправдан по повдигнато обвинение.

С решение от 14.05.2018 г. по в.н.о.х.д. №329/2018 г. Плевенски Окръжен съд е потвърдил присъда №4 от 25.01.2018 г.

3

При така установената фактическа обстановка правилно Плевенски Районен съд е приел, че от формална гледна точка е осъществен фактическият състав за отговорност на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – М. В. Г. е оправдан по обвинението на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ след продължило близо 5 години наказателно производство.

За установяване характера, интензитета и трайността на последиците от незаконното обвинение върху физическото и психическото здраве на М. В. Г.

Плевенски Районен съд е събрал гласни доказателства, които е анализирал детайлно. Въззивната инстанция намира за правилен извода, направен на база свидетелските показания, че след повдигане на обвинението М. В. Г. се притеснявал за изхода на наказателното производство и се депресирал.

Търпял негативни оценки, които считал за незаслужени. Ограничил контактите с приятелите си и се разделил с жената, с която съжителствал.

Според съдебната практика /обективирана напр. в Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК /, „когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и мярка за неотклонение, ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда. Те следват от закона“.

За всички останали болки и страдания е необходимо да има твърдения и доказателства, каквито по настоящото дело липсват. Въззивната инстанция споделя извода на Плевенски Районен съд, че притесненията на М. В. Г. през процесните близо 5 години не са надхвърлили рамките на обичайните в такива ситуации притеснения.

Правилна е констатацията в обжалваното решение, че по делото не са събрани доказателства за това, че процесното обвинение е станало причина да се породи и/или задълбочи някакво заболяване на М. В. Г. , свързано с конкретни физически и/или психически болки и страдания.

И въззивния съд не установи конкретни негативни последици от незаконното обвинение върху професионалните планове и развитие на М. В.

Г.. Липсват писмени доказателства относно професионалната му квалификация и трудовата му заетост към момента на привличането му като 4 обвиняем и налагането на мярка за неотклонение. Недоказани са останали твърденията му, че „подписката“ е пряката причина да спре да работи и да бъде ограничен през процесните близо 5 години да упражнява правото си на труд, респ. да няма средства да участва в издръжката на общото със съжителката му домакинство, както и средства да излиза и да общува навън с приятелите си.

Плевенски Районен съд действително не е отчел вида и броя на процесуално-следствените действия и съдебните заседания, осъществени в рамките на наказателното производство, но и не е било нужно, защото М. В.

Г. не твърди, че участието в тези действия/заседания е водело до засилване на негативните му емоционални преживявания. В исковата молба единствено се споменава във връзка с процесуално-следствените действия и съдебните заседания, че ищецът винаги е участвал/присъствал в тях и не е ставал причина за отлагането им, респ. за удължаване продължителността на наказателното производство.

Несъстоятелно е и възражението на М. В. Г., че първоинстанционният съд не е отчел поставената от свидетеля Б.Ю. диагноза „вегетативна дистония“. Съдът – нито първоинстанционният, нито въззивният, може да направи извод за наличието на подобно функционално разстройство на нервната система на ищеца на база показанията на свидетел, пък бил той и лекар по професия. Необходими са съответни медицински изследвания и прегледи от лекар-специалист, чиито резултати и констатации са надлежно обективирани в писмена медицинска документация. Липсата на здравно осигуряване не е абсолютна пречка ищецът да бъде изследван, преглеждан и лекуван.

Според Плевенски Окръжен съд, при положение, че в исковата молба не се твърди към 04.09.2013 г. и след това къде, като какъв и на какво основание /договор/ е работил ищецът, е безпредметно да се изследва кога е преустановена тази трудова заетост и дали това е станало по причина наложената мярка за неотклонение „подписка“.

Въззивната инстанция счита, че няма основание да не кредитира показанията на св. Н., че причината за раздялата между М. и съжителката му Б. е свързана с промяната на М. след обвиняването му в извършване на 5 кражба. Следва да се каже, че тази промяна е напълно възможна, но едва ли и единствената причина за раздялата, поради което именно не е присъдено обезщетение в пълния му претендиран размер.

ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не е доказала и другото си възражение в жалбата, а именно – че конкретно поведение на останалите обвиняеми/подсъдими, както и конкретни процесуални действия и актове на съда имат конкретно отношение към продължителността на наказателното производство.

Плевенски Окръжен съд счита, че с обжалваното решение правилно е определено обезщетение за неимуществени вреди, съответно на установения от съдебната практика среден размер на дължимото обезщетение при незаконно обвинение и обичайните за него болки и страдания. Не се установиха обстоятелства, подкрепени от доказателства, които да налагат увеличаване или намаляване на размера на присъденото от Плевенски Районен съд обезщетение в размер на 5 000 лв.

С оглед този изход на спора – разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени. При това положение липсва основание за определяне по чл.38, ал.2 от ЗАдв. на възнаграждение на адв. Д. П. и за осъждане на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да го плати.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №260344 от 04.05.2021 г. по гр.д. №5667/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд в обжалваните му части.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1месечен срок от връчването му, при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

6

1. _______________________

2. _______________________

7