Решение № 18905 от 21.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18905 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110152128 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: т е предявило срещу С. А. М. и С. И. Й. , искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца всеки от тях сумата в размер на по 400,08 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в * ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 60,35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2020 г. до 06.06.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата в размер на по 1,52 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 0,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2020 г. до 06.06.2023 г. върху вземането за главница за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д.

№ 32800/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които оспорват иска по основание и размер. Оспорват да са се намирали в твърдяното облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия, както и в имота да е доставяна топлинна енергия през исковия период. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на вземанията по давност. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

1

Третото лице – помагач т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последните е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В разглеждания случай между страните не се спори, а и от неоспорените и приети по делото писмени доказателства – по-конкретно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 144 от 12.03.20219 г., том III, рег. № 6361, дело № 471 от 2019 г., по описа на нотариус с рег. № 622 при НК, се установява, че ответниците са собственици на процесния имот считано от 12.03.2019 г., което налага извод, че всеки от двамата ответници е бил собственик през исковия период на по ½ ид.ч. от процесния имот. Следователно същите съобразно действащата нормативна уредба са били клиенти на топлинна енергия през исковия период. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения. По делото не са ангажирани доказателства и не се твърди ответниците да са отчуждили притежаваните от тях ид.ч. от процесния имот преди исковия период, поради което се налага извод, че е налице договорна връзка между страните за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на която ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответниците е възникнало задължение да платят дължимата цена съобразно притежаваната от тях квота от съсобствеността на имота.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.

Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на приетото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Установява се, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Съгласно 2 заключението за процесния период в процесния имот с аб. № 399317 е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и топлинна енергия за БГВ, като топлинна енергия за отопление на имота не е начислявана. За периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. не е начислен разход за БГВ, тъй като при отчитане на водомера на топла вода, не е констатирана консумация, а за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. топлинната енергия за БГВ е начислена служебно на „брой лица“ с разходна норма 140 л на денонощие за един потребител, тъй като не е бил осигурен достъп за отчет на уредите, което обстоятелство се установява и от представените по делото доказателства. Следва да бъде отбелязано, че не са наведени нито твърдения от ответниците, нито са ангажирани доказателства, сочещи за осигуряване на достъп от тяхна страна до имота за отчет на уредите, а такива, касаещи последващ период, не налагат извод в обратен смисъл, доколкото съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. Съгласно заключението стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 980,15 лева, изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки.

Следователно задължението за главница за стойност на доставена топлинна енергия на всеки от ответниците съобразно квотата им от съсобствеността възлиза на сумата в размер на по 490,08 лева. Претендираните от ищеца суми са в по-малък размер, поради което предявените срещу ответниците искове за главница се явяват основателни.

На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. В разглеждания случай обаче не са ангажирани никакви доказателства, обуславящи извод за дължимост на претендираните суми за извършена услуга за дялово разпределение. Не са представени такива, установяващи не само размера на начислената и дължима сума за дялово разпределение, но и изобщо ищецът да е начислил такава. При това положение с оглед изричното оспорване от ответниците за дължимост на сумите по предявените искове, се налага извод за неоснователност на предявените такива за стойност на извършена услуга за дялово разпределение, поради което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед основателността на исковете за главница за стойност на доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано и релевираното от ответниците възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по което съдът намира следното:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от 14.06.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 14.06.2020 г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност. Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на 3 периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. юли 2019 г., започва да тече от 15.09.2019 г., като тригодишният период изтича на 15.09.2022 г. Следва да бъде отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от 01.07.2019 г. до 31.01.2020 г., тъй като давността за задължението за месец февруари 2020 г. изтича на 23.06.2023 г., а същата се счита прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 14.06.2023 г., от който момент се считат предявени разглежданите искове.