Определение № 1175 от 04.12.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 9/2023
- Вид
- Определение № 1175
- Подписан
- 04.12.2023
- В сила
- 04.12.2023
- Състав
- Костадинка Недкова, Николай Марков, Галина Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116, ал.1, т.1 · Закон за марките и географските означения
- чл.116, ал.1, т.2 · Закон за марките и географските означения
- чл.116, ал.1, т.4 · Закон за марките и географските означения
- чл.116, ал.2, т.3 · Закон за марките и географските означения
- чл.13а, ал.1 · Закон за марките и географските означения
- чл.22, ал.1 · Закон за марките и географските означения
- чл.24, ал.1 · Закон за марките и географските означения
- чл.38, ал.4, т.2 · Закон за марките и географските означения
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1175 гр. София, 30.11.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Костадинка Недкова
Членове:
Николай М.
Галина Иванова като разгледа докладваното от Николай М. Касационно търговско дело № 20238002900009 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „БР Интернешънъл холдингс инк.“, Британски Вирджински острови срещу решение №610 от 07.09.2022 г. по т.д.№951/2021 г. на САС. С обжалваното решение след частична отмяна на решение №261031 от 28.06.2021 г. по т.д.№29/2020 г. на СГС са отхвърлени предявените от „БР Интернешънъл холдингс инк.”, срещу „Слънце Стара Загора - табак” АД искове: по чл.116, ал.1, т.1 от ЗМГО за установяване на извършено от ответника нарушение на правата на ищеца върху национална марка с peг.№97299 (BR BUSINESS ROYALS - комбинирана), регистрирана в Патентното ведомство на Република България, чрез използването в търговската дейност на ответника без съгласието на ищеца на идентични и/или сходни на същата знаци върху следните стоки - 9 999 800 къса цигари с търговска марка BUSINESS ROYALS и лого BR, опаковани в 999 броя кашони с по 50 броя картона всеки, с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса цигари в кутия и 1 брой кашон с 49 броя картона, всеки с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса цигари в кутия; 10 000 броя полиетиленови торбички с надписи BUSINESS ROYALS лого BG (по разписка за задържане №0102606 от 17.12.2019 г.), както и върху следните стоки - 9 999 800 къса цигари с 1 търговска марка BUSINESS ROYALS лого BR, опаковани в 999 броя кашони с по 50 броя картона всеки, с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса цигари в кутия и 1 брой кашон с 49 броя картона, всеки с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса цигари в кутия; 10 000 броя полиетиленови торбички с надписи BUSINESS ROYALS; 1 000 броя тениски с надписи BUSINESS ROYALS (по разписка за задържане №0102608 от 17.12.2019 г.), като нарушението е осъществено посредством поставянето на знаците върху стоките или върху техните опаковки, износ на стоките с тези знаци и използване на знаците в реклами (торбички и тениски); по чл. чл.116, ал.1, т.2 от ЗМГО за осъждане на „Слънце Стара Загора-табак” АД да преустанови нарушението на правата на „БР Интернешънъл холдингс инк.” върху притежаваната от него национална марка с peг. №97299 (BR BUSINESS ROYALS комбинирана); по чл.116, ал.1, т.4 от ЗМГО , за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението на правата на ищеца върху национална марка с peг.№97299 (BR BUSINESS ROYALS-комбинирана); по чл.116, ал.2, т.3 от ЗМГО , за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника - вестник „Труд” и вестник „Стандарт” и в часовия пояс от 20,00 часа до 20,30 часа на Българска национална телевизия, като е потвърдено решение №261031 от 28.06.2021 г. по т.д.№29/2020 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от „БР Интернешънъл холдингс инк.“ срещу „Слънце Стара Загора-табак“ АД искове по чл.116, ал.1, т.1, т.2 и т.4 и по ал.2, т.3 от ЗМГО по отношение на марки на ищеца, регистрирани в Европейското патентно ведомство EUTM рег.№18075194 и EUTM рег.
№18075196 и е разпределена отговорността за разноските.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1.
Предявяване на иск за нарушаване на марка запазва ли фактическата обстановка между страните към момента на предявяване на иска и по специално спира ли течението на срока на лицензионен договор за използване на марка, която е сходна на марката на ищеца и който служи за правно основание за извършване на нарушаващите действия, до приключване на делото по иска за нарушение. 2. Допустимо ли е при изпълнение на 2 разрешено съгласно лицензионен договор използване на словна марка върху опаковките на процесните стоки да се използват и елементи от други защитени марки или целите защитени марки. Необходимо ли е при преценката за сходството на използвания върху задържани от митническите органи стоки и техните опаковки знак, да се анализират всички съставни части на този знак ида се оцени този знак в неговата цялост или е достатъчно да се констатира наличието на словен елемент, чието използване е разрешено с лицензия, за да се приеме, че използваният комбиниран с други елементи от защитени марки и цели защитени марки е валидно използване съгласно разрешената лицензия. 3. Делимо ли е на отделни части разрешеното съгласно лицензионен договор използване на изключителното право върху марка или то следва да се приема като единен и неделим предмет на лицензионния договор. 4. Кога се счита за изпълнен един лицензионен /сублицензионен договор/ - с изтичане на срока на договора или с изпълнението на вяска отделна партида от стоки, върху които е поставена лицензираната марка. 5.
Следва ли да се обсъдят всички доводи на страните и представените в тази насока доказателства в светлината на точния смисъл на законите. Спрямо втори и пети въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо останалите - наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на съда на ЕС и че е очевидно неправилно.
„Слънце Стара Загора - табак” АД, ответник по касация и „Вента инвест енд трейд лтд.“, Великобритания, трето лице помагач на страната на ответника, изразяват становища за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като ответникът по касация претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
3
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че в регистъра на търговските марки на Патентно ведомство на Република България, под №90953 е регистрирана търговска марка „BUSINESS ROYALS” - словна, с приоритет от 28.10.2014 г., регистрирана на 31.03.2015 г. за стоките „цигари; тютюн“ от клас 34 на МКСУ, с притежател Николай Иванов Колев, като на 15.07.2015 г. в регистъра на Патентно ведомство е вписан лицензионен договор за предоставяне на изключителна лицензия за използване на тази марка на територията на Република България от Николай Колев на „Вента инвест енд трейд лимитид“, Лондон, Великобритания, със срок на действие до 31.12.2020 г., на 08.02.2019 г. в регистъра е вписан лицензионен договор за сублицензия на същата марка от „Вента инвест енд трейд лимитид“ на ответното дружество „Слънце Стара Загора-табак“ АД, със срок на действие до 31.12.2019 г. Позовавайки се на чл.13а, ал.1 от ЗМГО е приел, че въз основа на получената сублицензия, валидно вписана в регистъра на Патентно ведомство, към момента на манифестиране на процесиите стоки „Слънце Стара Загора-табак“ АД, е имало правно основание да използва в търговската си дейност търговската марка „BUSINESS ROYALS”, предвид което действията, които ищецът твърди, че са извършени от ответника, не представляват нарушение на изключителните права на ищеца върху процесната марка, респ. той не може да се противопостави на тяхното осъществяване. Намерил е, че последващото заличаване на регистрацията на марка „BUSINESS ROYALS“ - словна, peг. №90953 на 27.07.2020 г. с решението на ВАС, не променя по никакъв начин валидността и значението на сублицензионното споразумение, доколкото същото, видно от събраните по делото доказателства, е било изпълнено към 17.12.2019 г. преди заличаване на регистрацията, при наличие на действаща марка. Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО (чл.28, ал.4, т.2 от ЗМГО отм.), отмяната и заличаването на регистрацията не засягат ... лицензионни договори, доколкото са изпълнени преди отмяната или заличаването, освен ако е уговорено друго, а в случая заличаването на търговската марка peг. №90953 „BUSINESS ROYALS“ с притежател Николай Иванов Колев е настъпило /с постановяване на окончателното решение на Върховния административен съд №10305 от 27.07.2020 г. по адм. дело № 11790/2019 г./, след изпълнение на сублицензионното споразумение между ВЕНТА ИНТВЕСТ енд ТРЕЙД Лимитид и „Слънце Стара Загора - Табак” АД.
4
Посочил е, че произведените от сублицензианта и задържани стоки цигари са закупени от сублицензиара за износ, т.е. в изпълнение на уговорките в сублицензионното споразумение, като поръчката за това производство е оформена с подписването на спецификации към договора, а произведената стока е натоварена за превоз в гр. Стара Загора с място на разтоварване Пристанище Варна Запад, съгласно представените по делото товарителници.
В този смисъл е счел, че сублицензионното споразумение е изпълнено изцяло на 12.12.2019 г., по силата на чл.6.1., изр.2 от договора за сублицензия, според която клауза цигарите се считат за доставени по количество, качество, опаковка, маркировка и други условия, специфицирани в договора и приложенията към него, в момента на предаването им на първия превозвач, което се удостоверява с подписването на транспортния документ и се счита за дата на доставка, а видно от ССЕ, стойността на процесните стоки цигари също е била изплатена изцяло към посочената дата, която предхожда и датата на задържане на стоките - 17.12.2019 г., още повече, че на 31.12.2019 г. сублицензионното споразумение за предоставяне правото на ползване на марка peг. №90953 BUSINESS ROYALS е преустановило своето действие и то пред решението на ВАС. Изразил е становище, че е невъзможно с обратното действие на заличаването на марка peг. №90953 да се отмени осъщественото вече изпълнение на сублицензионното споразумение, като е намерил за неоснователни възраженията на ищеца, че разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО не може да намери приложение, тъй като представеният лицензионен договор не бил изпълнен, доколкото същият бил такъв с продължително изпълнение, а срокът му не бил изтекъл към датата на осъществяване на нарушението. Посочил е, че действително, срочните лицензионни договори са такива с продължително изпълнение, но именно по тази причина те се считат за изпълнени с реализацията на всяка обособена (определяема), съобразно условията на договора стока, независимо дали тя е обособена/определена на база опаковки, кашони, контейнери и т.н., тъй като възприемането на обратното становище би означавало договорът с продължително изпълнение да се счита изпълнен едва на крайната дата от неговия срок, което освен че е явно несъвместимо с природата му, е лишено и от житейска логика. Не е възприел и становището, че изключението, предвидено в разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО, е непротивопоставимо на трети лица, тъй като то важало само в отношенията между лицензодател и 5 лицензополучател, видно от израза „освен ако не е уговорено друго“, сочещ приложимост на нормата само в хипотеза на свобода на договарянето.
Изтъкнал е, че лицензионното правоотношение има за предмет отстъпването на правото върху марка, което е абсолютно и изключително и като такова противопоставимо на всяко трето лице, включително лице, чуждо на лицензионното правоотношение, като лицензополучателят по договор за лицензия на марка упражнява абсолютните права, които съгласно закона принадлежат на неговия лицензодател и може да противопостави тези права на трети лица, които имат претенция, че той е действал неправомерно, което е логичен извод от разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗМГО (чл.22, ал.1 от ЗМГО отм.). Доколкото заличаването на регистрацията на марката, служеща като основание за сключване на лицензионния договор има обратно действие, но лицензополучателят не е страна в производството по заличаване и съответно не може да защитава своите права и интереси (реално той дори може и да не знае за наличието на висящо производство), то разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО въвежда изключение от общото правило за отговорността, която иначе следва да се носи и при наличието на впоследствие отпаднало правно основание, обосноваващо действията на лицензополучателя. Намерил е за неоснователно и възражението, че лицензионният договор и сублицензионното споразумение не цитират крайни срокове за изпълнение и конкретни количества, както и че те биха били изпълнени изцяло с изтичане на лицензиите, поради което изключението в чл.38, ал.4, т.2 ЗМГО не било приложимо – посочил е, че в сублицензионното споразумение е уговорен срок на валидност на споразумението до 31.12.2019 г. и в този смисъл, споразумението е прекратило своето действие след посочената дата и преди 27.07.2020 г. - датата на окончателното решение на ВАС, вследствие от което са настъпили правните последици на заличаването на марка per. № 90953 BUSINESS ROYALS. За необосновано е счел и възражението, че и ответникът, и третото лице - помагач не се явявали добросъвестни ползватели на регистрираната марка. Установил е, че лицензионният договор е сключен на 01.05.2015 г., докато искането за заличаване на марката е подадено на 27.08.2015 г., следователно към датата на подписване на договора марката не е била атакувана и третото лице помагач е бил добросъвестен ползвател, а по делото липсват доказателства за знанието на ответното дружество относно наличието на производство за заличаване на марката, тъй като то не е било 6 страна в производството, по което е постановено решение на първата инстанция, впоследствие потвърдено от ВАС, за да се счита, че постановяването на това решение е известно към датата на извършване на действията по износ /още повече, че процесните стоки са били поръчани на производителя и заплатени преди датата на цитираното съдебно решение/. С оглед изложеното е достигнал до извод, че не е налице първия елемент от фактическия състав на чл.116, ал.1, т.1 от ЗМГО – правата на ищеца върху процесната марка peг. №97299 - BR BUSINESS ROYALS – комбинирана, са непротивопоставими на ответника, тъй като същият я използва на правно основание – като лицензиант.