Решение № 70 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100502175 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 05.01.2024г., постановено по гр.д. № 39755/2021г. на СРС, ГО, 58 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания срещу ответниците И. К. П. и Ф. К. П. в условията на разделност /при равни дялове/, както следва: за сумата от общо 5 621, 11 лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен номер 168301, през периода от 01.08.2017г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 23.09.2020г. до окончателното изплащане; за сумата от общо 871, 46 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.09.2020г.; за сумата от общо 24, 49 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 23.09.2020г. до окончателното изплащане и за сумата от общо 4, 70 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода на 1 забава от 01.10.2017г. до 17.09.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 45646/2020г. по описа на СРС, ГО, 58 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците И. К. П. и Ф. К. П., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че ищецът не е установил по категоричен начин кой от визираните в чл. 155 от ЗЕ начини за измерване, отчитане и заплащане на топлинна енергия и топла вода е бил установен в отношенията между страните и в този смисъл не са ангажирани доказателства за реалното количество топлинна енергия, потребено в процесния имот.

Изложени са доводи за нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищеца на основание чл. 146, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗП, при заявени твърдения, че същите са неравноправни като противоречащи на общия принцип на добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Конкретно сочи, че обвързването на настъпването на падежа за заплащане на задълженията на потребителя с притежаването на специално техническо устройство, което да му дава достъп до интернет с оглед проверка на датата на публикуване на изравнителните сметки в сайта на дружеството, поставя клиента в значително неравностойно положение. По тези съображения счита, че ответниците не са изпаднали в забава, тъй като липсва уговорен падеж и покана за плащане по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. На следващо място, поддържа се становище, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете е неправилна.

Счита, че изложените в исковата молба фактически твърдения сочат, че ищецът основава претенцията си на извъндоговорен източник, конкретно – на неоснователно обогатяване поради липса на сключен договор за продажба на топлинна енергия. Оспорват се и формираните от първоинстанционния съд изводи за неоснователност на наведеното възражение за липса на договорно отношение между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение.

Излага, че решаващият орган не е съобразил обстоятелството, че представеният договор е сключен за срок от 2 години, който е изтекъл преди началото на исковия период. По тези съображения е направено искане за 2 отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е подала отговор на въззивнана жалба, с който същата се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения. Излага се становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми.

Третото лице-помагач не изразява становище.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото намира следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия въз основа на презюмиран договор по чл. 150 от ЗЕ в качеството им на съсобственици на недвижим имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост.

Претендира се вземане за стойността на доставената топлинна енергия и съответното обезщетение за забава, както и за цена на предоставената услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху същото вземане.

Правопораждащите претенцията факти са изложени безпротиворечиво в исковата молба, като правилно съдът е приел, че е сезиран с иск за реално изпълнение на договорно задължение. Релевираните от въззивниците възражения относно дадената правна квалификация са неоснователни.

3

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

На етапа на въззивното производство не е спорен въпросът за съществуването на договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. Ищцовото дружество претендира ангажиране на имуществената отговорност на ответниците при посочените квоти /по ½ част за всеки един от тях/ при заявени фактически твърдения за настъпило законово наследствено правоприемство по отношение на титулярството в правото на собственост върху топлоснабдения имот. За установяване на основанието на предявения иск е представено удостоверение за наследници от 15.04.2008г., от което се установява, че ответниците Ф. К. П. и И. К. П. са законни наследници – низходящи по права линия от първа степен /деца/ на починалия на 28.05.2002г. като вдовец К.П.Д.. Наследодателят на страните, заедно със съпругата си Т.С.Д., са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност, правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 10, находящ се в гр. София, жк ****, като правото на собственост е придобито въз основа на нотариален акт № 21 от 03.02.1986г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ. По делото не се твърди, нито се доказва от ответниците, чиято е доказателствената тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, че техните наследодатели са извършили разпоредителни сделки с имота преди началото на исковия период. Следователно ответниците са придобили въз основа на настъпилото законово наследствено правоприемство наследственото имущество на своите родители като съвкупност от права и задължения. При липсата на данни приживе техните наследодатели да са се разпоредили с притежаваните от тях квоти в съсобствеността върху процесното жилище, съдът приема, че ответниците се легитимират като титуляри на правото на собственост върху същия при равни квоти от по ½ ид.

4 част. Следователно между страните по делото са възникнали облигационни правоотношения по презюмиран договор за продажба на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. Изгубването на това качество настъпва при посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в процесната хипотеза не са установени.

По отношение размера на вземането за главница:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ . Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на неоспореното от ответника заключение по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване.

Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Установено е още, че за исковия 5 период в топлоснабдения имот няма отоплителни тела – всички отоплителни тела са били демонтирани. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била определена въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г., като същата е изчислена съобразно действащите за периода норми и ограничения. Стойността на потребената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е била определена служебно на брой лица, тъй като в имота липсва монтиран водомер.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според отговаря на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. Както бе посочено, заключението на техническата експертиза не е било оспорено от ответниците по реда и в сроковете по чл. 200, ал. 3 от ГПК и преценено при условията на чл. 202 от ГПК следва да бъде кредитирано. Освен това ответниците не са релевирали възражения срещу достоверността на документите, върху които се основават изводите на вещото лице, и с които същият се е снабдил след извършването на съответната проверка в ищцовото дружество и при третото лице-помагач.