Решение № 1666 от 04.05.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9474/2025
- Вид
- Решение № 1666
- Подписан
- 04.05.2026
- Състав
- Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл.75 и 76 · Закон за собствеността
- чл.75 и 76 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 1666 гр. ***, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110109474 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от С. Ж. Д., ЕГН **********, адрес гр.***, ул.”****” № 11, ет.5, ап.18, чрез адв. С. А., АК***, против А. П. И., ЕГН ***, адрес: гр. ***, ул.”****” № 11, таванско помещение №7осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на следния недвижим имот: *** № 7 с площ от 17,64 (седемнадесет цяло и шестдесет и четири стотни) кв. метра, явяваща се прилежаща част към *** ***, находящ се на адрес гр. ***, община ***, област ***, ул.”****” № 11, ет.5, ап.18, с който се иска да бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението върху процесното таванско складово помещение, което се владее от ответника без правно основание.
Ищецът твърди, че е собственик на следните недвижими имоти: *** ***, находящ се на адрес гр. ***, община ***, област ***, ул.”****” № 11, ет.5, ап.18, с обща застроена площ от 83,70 (осемдесет и три цяло и седемдесет стотни) кв.метра, ведно с прилежащите му *** № 7 с площ от 17,64 (седемнадесет цяло и шестдесет и четири стотни) кв. метра и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №7 с площ от 14,30 (четиринадесет цяло и тридесет стотни) кв. метра, както и 2,6072 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място попадащо в квартал ***, по плана на 10-ти микрорайон на гр. ***. Твърди, че собствеността си е придобил на основание следния документ за собственост: Нотариален акт ***, том ***, дело № 1
***/1997г. на ***, нотариус при Варненски Районен съд.
Твърди, че през месец август 2024г. установил, че ответникът незаконно е завзел и ползва следния имот – гореописаната *** № 7, находяща се на адрес гр. ***, ул.”****” № 11, с площ от 17,64 (седемнадесет цяло и шестдесет и четири стотни) кв. метра, без негово съгласие, без правно основание и без да притежава каквито и да било права върху имота. Твърди, че от тогава ответникът живее в този имот, и въпреки проведените с него многобройни разговори и изричните волеизявления към него от страна на С. Ж. Д. да освободи самоволно заетото от него помещение, отв.А. П. И. продължава незаконно да се ползва от собствения недвижим имот на ищеца, без дори и да заплаща наем, както и не заплаща потребените от него електроенергия и вода.
Това продължавало вече повече от 11 месеца.
Твърди, че на ***г. на ответника е връчена чрез ЧСИ *** и писмена покана да освободи имота в 3 (три) дневен срок. Въпреки тази писмена покана да освободи имота, ответникът отказва да го напусне и към днешна дата продължава да го ползва без съгласието на собственика, без правно основание и без да притежава каквито и да било права върху имота.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира в съда изявление, което не отговаря на съдържателните изисквания на чл.131 ГПК за отговор на исковата молба. В допълнително предоставения му срок не уточнява дали предявява насрещни искови претенции против ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства в заверен вид: нотариален акт за собственост върху жилище ***, от 1997 г., придружително писмо по ИД изх.№***/14.07.2025г., покана за доброволно освобождаване на недвижим имот, представените с постъпило становище от ответника писмени доказателства в заверен вид: опис на материали и извършени услуги, два броя фискални бонове от 06.08.2024 г. и от 12.08.2024 г., стокова разписка № ***/12.08.2024 г., фискален бон от 12.04.2024 г., фактура № *** от 16.07.2024 г., и фискален бон към нея, фактура издадена от „***“ ООД и фискален бон към нея от 21.08.2024 г.
От приложения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, 2 строено върху държавна земя от ЖСК ***, том ***, дело *** от 25.07.1997 г. се установява, че ищецът С. Ж. Д., ЕГН:********** е признат за собственик, върху следния имот - *** ***, находящ се на адрес гр. ***, община ***, област ***, ул.”****” № 11, ет.5, ап.18, с обща застроена площ от 83,70 (осемдесет и три цяло и седемдесет стотни) кв.метра, ведно с прилежащите му *** №7 с площ от 17,64 (седемнадесет цяло и шестдесет и четири стотни) кв. метра и избено помещение №7 с площ от 14,30 (четиринадесет цяло и тридесет стотни) кв. метра, както и 2,6072 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място попадащо в квартал ***, по плана на 10-ти микрорайон на гр. ***.
От приложена покана за доброволно освобождаване на недвижим имот се установява, че на ***г. на ответника А. П. И. е връчена чрез ЧСИ *** писмена покана от ищеца С. Ж. Д., с която ответника е поканен да освободи имота в 3 (три) дневен срок *** № 7, находяща се на адрес гр. ***, ул.”****” № 11, с площ от 17,64 (седемнадесет цяло и шестдесет и четири стотни) кв. метра.
В с.з. по искане на страните бяха допуснати гласни доказателства.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля *** С.ов Д.
/***/, който посочва, че познава ответника. Мъчили се да установят контакт, за да го накарат да напусне имота, но преди да започне конфликта не го бил виждал. За първи път го видял миналата година юни или юли. Баща му споменал в края на май миналата година, че ответника се е нанесъл в имота и тогава потърсили контакт, за да го накарат да напусне. Не знае дали баща му го е пуснал. Настанил се в таванското помещение, което е прилежащо към имота на баща му. Говорил с ответника по телефона и той обещавал, че ще напусне на 15.08., на 15.09. От баща си знаел, че в края на август, септември 2024 г. се е настанил. Била подавана жалба в полицията, ходили при ЧСИ за връчване на покана, да напусне имота. Резултат от жалбата в полицията нямало. Ответникът твърдял, че е говорил с кварталния полицай и той му казал, че не могат да го изгонят, че не могат да направят нищо. Не знае как е попаднал в имота.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля на ответника *** /без родство и дела със страните/ посочва, че са в приятелски отношения с А.. Заявява, че познавам и С. Д. бегло. Знае, че А. живее на ул.“****“ № 11, 3 горе в ***. Живеел там от година и половина там. Знаела, че помещението не е негово. Той се нанесъл. Правил ремонт преди да се нанесе, но не знае, кой му е казал да прави ремонт. Имота бил на С. Д.. Не знае каква уговорка са имали, но според нея той нямало как да се самонанесе. Знае, че е направил ремонт и живее там. Покрива правил. Знае, че имат конфликт двамата за това, че А. не му плаща, понеже С. не му е платил ремонта.
Съдът кредитира показанията на свидетелите.
От правна страна съдът намира следното:
Невладеещият собственик винаги има правен интерес от предявяването на иск по чл.108 ЗС. Правният му интерес се изразява в това, че чрез този иск той ще възстанови отнетото му правомощие да владее собствения си имот. В предявеният иск за ревандикация, ищецът следва да установи трите юридически факта, включени в състава на петиторния иск, които касаят материалната му активна легитимация на собственик, осъществяваната фактическа власт от ответника върху спорната вещ и липсата на правно основание за това. Този иск е осъдителен по своя характер – цели осъждане на ответника да върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика. За разлика от исковете по чл.75 и 76 от ЗС, с които се защита на владението като фактическо съС.ие, с иска по чл.108 от ЗС се защитава владението като елемент от вещното право на собственост. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта и че тя се държи от ответника.
В случай на установяване на горните предпоставки, за отхвърляне на предявените искове, в тежест на ответника е да докаже, че владее имота на правно основание.
В настоящия случай ищецът основава своето придобивно основание по отношение на процесния недвижим имот въз основа на титул за собственост – Нотариален акт за собственост върху жилище, строено върху държавна земя от ЖСК ***, том ***, дело *** от 25.07.1997 г. на нотариус ***, съгласно който е признат за собственик *** ***, находящ се на адрес гр. ***, община ***, област ***, ул.”****” № 11, ет.5, ап.18, с обща застроена площ от 83,70 (осемдесет и три цяло и седемдесет стотни) кв.метра, ведно с прилежащите му *** №7 с площ от 17,64 (седемнадесет цяло и шестдесет и четири стотни) кв. метра и избено помещение №7 с площ от 14,30 (четиринадесет цяло и 4 тридесет стотни) кв. метра, както и 2,6072 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място попадащо в квартал ***, по плана на 10-ти микрорайон на гр. ***.
От своя страна ответника не оспорва правото на собственост на ищеца и изрично заявява, че се е настанил и живее в ***, за която знае, че е собственост на ищеца. Твърди, че първоначално е бил допуснат в имота от ищеца, като от м.август 2025г. живее в имота, макар да знае, че ищеца желе да го освободи, като не заплаща нищо на ищеца за това свое пребиваване в ***.
Страните не спорят, че ответника владее имота.
Съдът намира, че ответника не доказа твърдението си за налични облигационни отношения с ищеца и за негови насрещни финансови задължения. Въпреки дадените указания, ответникът не предприе действия по предявяване на несрещни искови претенции, или формулиране на някакви възражения.
Безспорно е по делото, че ответникът упражнява фактическа власт върху ***, предмет на предявения иск. Самия ответник не претендира, че е собственик на тази ***, като твърденията единствено са, че самия ищец го е допуснал в имота, срещу задължение да направи ремонт на помещението.
Липсва позоваване от ответника на осъществено някакво придобивно основание, поради което съдът приема, че не се установи по делото годно правно основание, на което да се приеме, че ответникът владее процесния имот. В същото време както от исковата молба, така и събраните гласни и писмени доказателства се установява, че ответникът отказва да освободи имота, въпреки надлежно връчената му покана за това, поради което за ищеца е налице правен интерес от завеждане на иск.
Наличието на посочените по-горе предпоставки за успешно провеждане на предявените ревандикационни искове обуславя тяхната основателност и уважаването им.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, ответни кът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатения адвокатски хонорар от 1022,58 евро и заплатена държавна такса от 40,90 евро.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. И., ЕГН:***, адрес: гр. ***, ул.”****” № 11 да предаде на С. Ж. Д., ЕГН:**********, адрес гр.***, ул.”****” № 11, ет.5, ап.18 владението върху *** № 7 с площ от 17,64 (седемнадесет цяло и шестдесет и четири стотни) кв. метра, явяваща се прилежаща част към *** ***, находящ се на адрес гр. ***, община ***, област ***, ул.”****” № 11, ет.5, ап.18, на осн. чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА А. П. И., ЕГН:*** да заплати на С. Ж. Д., ЕГН:********** сумата от 1063,49 евро /хиляда шестдесет и три евро и 49 евроцента/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 6