Решение № 1362 от 13.10.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1362 гр. Велико Търново, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110103712 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за обезщетение по чл.225 ал.3 от КТ и по чл.269 ал.2 от КТ.

В исковата молба се излагат твърдения, че с Решение*********. по описа на ВТРС, с което е признато за незаконно уволнението на ищеца и е отменена Заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.

Ищецът заявява ,че след постановяване на решението на ВТОС, което според него подлежи на предварително изпълнение се явил на *****в сградата на **** и депозирал заявление за възстановяване, но му било отказано възстановяване на работа, въпреки, че преди това бил повикан устно от директора. Ищецът сочи, че на *****. отново депозирал заявление за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, след постановяване на определение на ВКС, с което не се допуска спиране на предварителното изпълнение на въззивното решение, но получил уведомление, с което се изисква влязло в сила съдебно решение. Впоследствие подал трето заявление на 08.03.2024г. и е възстановен на длъжността заемана преди уволнение на 20.03.2024г., със Заповед **** Ищецът заявява ,че поради недопускането му на работа за времето от 12.09.2023г до 20.03.2024г му се дължи обезщетение по чл.225 ал.3 от КТ, което не му е начислено и изплатено. На следващо място ищецът заявява, че не са му начислени и изплатени допълнителни пари за храна от 01.03.2023г. до 01.07.2023г. по 120лв. на месец или общо 600лв.; пари за храна от 01.08.2023г.-до 01.03.2024г.-по 200лв. на месец или общо 1600лв.; пари за дрехи за 2023г.- 1

400лв. и бонус към 12.2023г.-1200лв. Ищецът счита ,че към момента на възстановяване му тези суми е следвало да бъдат начислени, тъй като трудовото му правоотношение се счита непрекъснато вследствие на обявяване на заповедта за уволнение за незаконосъобразна.

Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 6404,53лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.3 от КТ за времето от 12.09.2023г.до 20.03.2024г, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2023г. до окончателното изплащане. ; сумата общо 3800лв., представляваща допълнителни плащания за пари за храна, дрехи за 2023г., бонус, ведно със законната лихва , считано от 20.03.2024г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът е оспорил исковите претенции. Твърди, че исковият период от 12.09.2023г до 20.03.2024г не е бил обхванат от силата на присъдено нещо на съдебното решение, като сочи, че предварителното изпълнение на съдебното решение касае само обезщетението за времето за оставане без работа, а в частта относно конститутивните искове решението не подлежи на предварително изпълнение. Ответникът счита, че не се дължи обезщетение по чл.225 ал.3 от КТ, тъй като не са налице кумулативните изисквания на разпоредбата. По отношение на иска по чл.269 ал.2 от КТ, ответникът заема становище, че за периода, през който ищецът претендира тези суми, той не е полагал труд при него, за да му се дължат суми за храна, облекло и бонуси. Сочи, че за периода 19.10.2023г.-05.03.2024г ищецът е работил при друг работодател. Претендира разноски.

С протоколно определение от 12.09.2025г., съдът, по искане на ищеца е допуснал изменение на предявените искове, както следва: предявения иск по чл. 225, ал. 3 от КТ чрез увеличаване размера на иска на сумата 7242,50 лв., претендирани за обезщетение за периода от 12.09.2023 г. до 20.03.2024 г., ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане; предявения иск по чл. 269, ал. 2 от КТ чрез намаляване на исковата претенция на сумата 2850,17 лв., включваща сумата 1516,84 лв. за допълнителни плащания за храна за периода от 12.09.2023 г. до 31.12.2023 г. и за периода от 01.01.2024 г. до 19.03.2024 г.; сумата 333,33 лв. за облекло за периода от септември 2023 г. до декември 2023 г. и от 01.01.2024 г. до 19.03.2024 г. и сумата 1000 лв. бонус (награда по заповед № 8121з-2017 от 01.12.2023 г. за 2023 г./

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение, въз основа на трудов договор ******** по силата на който ищецът е бил назначен на дл******* Със заповед ****, на ищеца П. П. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, по чл.187 ал.1 т.8-за уронване на доброто име на предприятието и по т.10/неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникването на трудовото правоотношение. Със същата заповед, на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответника, считано от датата на връчване на заповедта.

С решение ************************* не е допуснато до касационно обжалване, съдът е признал уволнението за незаконно и отменил Заповед № *******, с която на 2 основание чл.195 ал.1 вр. чл.188 т.3 вр чл.187 т. 8 пр.2 и т.10 от КТ, чл.190 ал.1 т.7 от КТ, на ищеца П. П. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.330 ал.2, т.6 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение, възникнало по трудов договор, сключен между П. П. П. на длъжност *****; съдът е възстановил П. П. П. на заеманата преди уволнението длъжност **** в сектор „*****. и е осъдил ***** да заплати на П. П. П. сумата от**** представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в брутен размер, за оставането му без работа поради уволнението, извършено със заповед****, дължимо за периода 23.02.2023г-16.06.2023г., ведно със законната лихва при забава, считано от подаване на исковата молба /28.03.2023г./ до окончателното изплащане.

По делото са представени заявления от ищеца до работодателя за възстановяване на предишната длъжност от 12.09.2023г.; 19.12.2023г. и от 08.03.2024г.

Във връзка с подаденото от ищеца заявление от 12.09.2023г. за възстановяване на предишната длъжност, работодателят, с писмо от 02.10.2023г. е уведомил ищеца, че е необходимо да представи влязло в сила съдебно решение.

Във връзка с подаденото от ищеца заявление от 19.12.2023г. за възстановяване на предишната длъжност, работодателят, с писмо от 03.01.2024г. е уведомил ищеца, че е необходимо да представи влязло в сила съдебно решение за възстановяване на предишната работа.

Със заповед *** ищецът П П. П. е възстановен на длъжност „пазач“ в сектор ******.

По делото е представена декларация от ищеца до работодателя , в която, във връзка с изплащане на обезщетение по чл.225 от КТ е удостоверил, че в периода 22.02.2023г19.10.2023г. не е работил и не е получавал трудови доходи, а в периода от 19.10.2023г. до 05.03.2024г. е работил в **** на четири часа и е получавал трудови доходи, посочени по размер в декларацията.

Със заповед от *********** през 2023г., считано от***е определена левова равностойност на храната в размер на ***лв. месечно.

Със заповед от *********, през 2023г., считано от 01.08.2023г. е определена левова равностойност на храната в размер на ***. месечно.

Със заповед от 0*****, през 2024г., считано от 01.01.2024г. е определена левова равностойност на храната в размер на ***лв. месечно.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че размера на обезщетението по чл.225 ал.3 от КТ за периода 12.09.2023г.20.03.2024г е в размер на общо 7442,50лв. В заключението е посочено, че за периода 12.09.2023г.-до 19.032024г.се начисляват допълнително доплащане за храна на обща стойност 1516,84лв., а за периода 12.09.2023г.-19.03.2024г се начислява доплащане за работно облекло на стойност 333,33лв. В заключението е посочено, че съгласно Заповед от ****е определена награда за служителите на ***, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към датата на издаване на настоящата заповед ******** Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска по чл.225 ал.3 от КТ

Предявеният иск с правно основание чл.225 ал.3 от КТ е допустим, а разгледан по същество е частично основателен.

Безспорно по делото се установи, че със заповед *****, на ищеца П. П. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответника.

Не е спорно, че ищецът е оспорил по съдебен ред заповедта за уволнение и с решение ****** не е допуснато до касационно обжалване, съдът е признал уволнението за незаконно и отменил горепосочената заповед за уволнение, както и е възстановил ищеца на заеманата 3 преди уволнението длъжност. Съдебното решение е влязло в сила на 28.02.2024г.

Не е спорно, че след постановяване на съдебното решение на ВТОС, с което е потвърдено решението на ВТРС ищецът е депозирал пред работодателя на 12.09.2023г., на 19.12.2023г. и на 08.03.2024г. заявления да бъде възстановен на предишната длъжност, като от своя страна работодателят е издал на 20.03.2024г заповед ,с която възстановява ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност. Ищецът счита, че за времето от подаване на първото му заявление до реалното му възстановяване на работа работодателят му дължи обезщетение по чл.225 ал.3 от КТ.

Съгласно чл.225 ал.3 от КТ, когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

Съгласно чл.345 ал.1 от КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

За да е налице фактическия състав на горецитираната разпоредба е необходимо на първо място да е влязло в сила съдебното решение, с което съдът е признал за незаконно уволнението, отменил е заповедта за уволнение и е уважил иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на работника на предишната работа. Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че решението на ВТОС, с което е потвърдено решението на ВТРС подлежи на предварително изпълнение. В закона изрично са посочени кои съдебни решения подлежат на предварително изпълнение и относно трудовите спорове, съгласно чл.242 ал.1 от КТ, съдът постановява предварително изпълнение на решението, с което се присъжда обезщетение за работа, но само в частта, по уважения иск, с който се присъжда обезщетение за работа. В случая с исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и на предварително изпълнение по силата на закона подлежи решението, само в частта на уважения осъдителен иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ. Относно исковете за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност решението подлежи на изпълнение след влизането му в сила. В конкретния случай решението е влязло в сила на 28.02.2024г. и от този момент за ищеца възниква право да заеме предишната длъжност, която е изпълнявал преди уволнението. На следващо място ищецът следва да се яви в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен. Относно срока за явяване на работа е прието ТР от 02.12.2021г. по т.д. №3/2019г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието 4 или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен. В случая не се твърди ищецът да е получил съобщение по чл.345 ал.1 от КТ, но не е спорно, че ищецът е депозирал пред работодателя заявление на 08.03.2024г., с което прави искане да бъде възстановен на работа и което заявление ясно дефинира неговото желание да се върне на работата, на която е възстановен, поради което съдът приема, че от подаване на заявлението следва да тече двуседмичния срок за явяване на работа по чл.345 ал.1 от КТ. Заявлението на ищеца от 08.03.2024г съдържа изричното му изявление, че се явява на работа да заеме длъжността си, но от страна на работодателя няма наведени твърдения, че е допуснал ищеца до работата непосредствено след явяването му. По делото е представена заповед от 20.03.2024г издадена от работодателя, с която работодателят възстановява ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, като ищецът не оспорва, че от този момент е допуснат да изпълнява длъжността, на която е възстановен.