Решение № 260038 от 26.01.2022, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260038/26.1.2022г.. гр. Перник, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: СИМОНА

КИРИЛОВА при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 5951 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „УниКредит Булбанк“ АД срещу Р.Д.Д., разглеждана по реда на чл. 422 ГПК, с която моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът в качеството си на солидарен длъжник по договор за банков кредит дължи на ищцовото дружество сумата в размер на сумата 18507,46 лева, представляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит № 0466/31032017 от 31.03.2017 г.. и 6 бр. Анекси към договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.01.2020 г., до окончателно изплащане на вземането, сумата 431,47 лева – лихва за просрочена главница за периода от 27.08.2019 г. до 27.01.2020 г., както и сумата 228,77 лева – наказателна лихва при просрочие, за периода от 27.08.2019г. до 27.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 477/2020 г. на РС Перник.

Ищецът твърди, че по силата на посочения договор от 31.03.2017 г. на кредитополучателя „Р.Д.Д. – 2014“ ЕООД е бил отпуснат кредит в размер на 20000 лв., който кредитополучателят се задължил да върне до 31.03.2018 г. По посоченото облигационно задължение ответникът Р.Д.Д. бил солидарен длъжник. С последващи анекси крайният падеж бил изменян, като съгласно последната постигната уговорка заемната сума следвало да се върне до 27.08.2019 г., но това не било сторено. Намира, че поради неизпълнение на задължението за връщане на кредита и настъпване на падежа задължението е изискуемо в цялост, както и обезщетение за забава, начислено, съгласно клаузата на чл. 4.2 и 4.3 от Договора. Моли за уважаване на исковете в цялост и претендира разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК чрез назначения на ответника особен представител, изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Посочва се, че ищецът не е предоставил реално на ответника сумата, предмет на договора за кредит и доколкото ответникът не е ползвал сумата по кредита, ищецът не може да претендира нейното връщане. Твърди се, че предсрочна изискуемост никога не е била обявявана, съобразно чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Направено е бланкетно възражение за нищожност на всички клаузи на приложения договор, като противоречащ на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, доколкото в същия се съдържат неравноправни клаузи в полза на икономически по-силната страна. С тези мотиви се иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за кредит, сключен с ответника в качеството му на солидарен длъжник. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, като призовкарят е събрал данни, че лицето не живее на адреса. Ето защо предявеният иск е процесуално допустим. По отношение на главния длъжник „Р.Д.Д.-2014“ ЕООД заповедта за незабавно изпълнение – връчена по реда на чл.

50, ал. 4 ГПК, е влязла в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен, формален и срочен договор, по силата на който банката се задължава да отпусне на кредитополучателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Следователно, отпускането на уговорения кредит не е част от фактическия състав, при проявлението на който се поражда кредитното правоотношение. Отпускането на кредита от страна на банката е в изпълнение на поето договорно задължение.

Основателността на предявените искове се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно облигационно правоотношение по договор за заем, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, (респективно настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената предсрочна изискуемост); 2) наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 3) изпадане на ответника в забава; 4) размера на вземанията; 5) постигната договореност, по силата на която се дължи наказателна лихва и нейния размер и настъпване на предпоставките за нейното начисляване.

Възникването на облигационно правоотношение между страните с посоченото в исковата молба съдържание се установява от представените договор за банков кредит от 31.03.2017 г. и 6 бр. Анекси към него – всички подписани от кредитополучателя „Р.Д.Д.-2014“ ЕООД и от ответника Р.Д. като солидарен длъжник. По силата на сключеното споразумение ищцовото дружество е отпуснало банков револвиращ кредит при условията на солидарна отговорност в размер на 20000 лв. и срок на погасяване до 31.03.2018 г., продължен с последващите анекси (последният от които с дата 31.03.2017 г.) до 27.08.2019 г.

Видно от приложеното извлечение от сметки и данните от приетата по делото и кредитирана от настоящия състав като компетентно изготвена ССчЕ, задължението на кредитодателя за реално предоставяне на сумата е изпълнено, като 03.04.2017 г. банката е извършила превод по сметката с титуляр кредитополучателя „Р.Д.Д.-2014“ ЕООД. В този смисъл, наред с данните за частични плащания по договора, а и с оглед изложеното досежно естеството на договора за банков кредит, неоснователен се явява и поддържаният от особения представител довод, че процесният кредит не е бил реално отпуснат, респ. усвоен от кредитополучателя.

С чл. 12, т. 1 от Договора е уговорено задължение за връщане на заемната сума, съгласно уговорения погасителен план (представен по делото), като в чл. 12, т. 2 е уговорено задължение на кредитополучателя да осигури по сметките си необходимите средства за погасяване на дължимите суми и да насочва постъпленията от дейността си по сметките си в Банката.

По делото се установяват и валидни уговорки относно задължението за връщане на кредита с лихва – върху редовна и върху просрочена главница, както и наказателна лихва при просрочие, с чл. 4.1, 4.2 и чл. 4.3 от Договора, изменени със съответните анекси, като ССчЕ подробно и компетентно изяснява начина на формиране на договорната и наказателната лихва.

С подписването на договора и анексите към него ответникът е поел задължения солидарно да отговоря с кредитополучателя по процесното кредитно правоотношение – арг. чл. 121, ал. 1 ЗЗД, според която разпоредба солидарна отговорност между двама и повече длъжници се поражда (освен в изрично предвидените от закона случаи) и когато е уговорена. Допълнителен аргумент в подкрепа на този правен извод е и нормата, уредена в разпоредбата на чл. 304 ТЗ, която предписва, че лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Следователно, след като ответникът е поел такова общо задължение с кредитополучателя и от договора за кредит и последващите го шест анекса не следва друго, то е налице солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 ЗЗД. Пасивната солидарност е вид лично обезпечение, тъй като кредиторът може да иска от всеки един от длъжниците осъществяване на една и съща по предмет престация, като те отговарят с цялото си имущество – арг. чл. 133 ЗЗД. По този начин се обезпечава рискът от неплатежоспособността на длъжника, респ. кредиторът се гарантира, че интересът му ще бъде охранен.

По своята същност сключеният между страните Договор за банков револвиращ кредит представлява абсолютна търговска сделка, като той не разкрива характеристиките на потребителски договор, тъй като кредитополучателят не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, действащ към момента на пораждане на процесното кредитно правоотношение.

В процесния случай по служебен път, а и с оглед въведеното от ответната страна възражение е необходимо да се изследва въпросът дали ответникът като физическо лице – нетърговец, обезпечаващо лично – със своето имущество (арг. чл. 133 ЗЗД), изпълнението на паричните задължения, поети от кредитополучател-търговец по договор за банков кредит, е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. В задължителната за националните съдилища практиката на Съда - напр. в т. 29 от Решение на Съда от 19.11.2015 г. по дело С-74/15; Решение на Съда от 14.03.2013 г. по дело C-419/11, се приема, че „физическо лице, което е приело да бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско дружество, задача на националния съд е да установи дали това лице е действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзката от функционално естество, която то има с това дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или то е действало за цели от частен характер“. Следователно, когато физическото лице, учредило в полза на кредитор по двустранна търговска сделка (когато страни по облигационното правоотношение са търговци) лично (персонално) или реално (вещно) обезпечение за точното изпълнение на породените по тази търговска сделка правни задължения, не е „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13, респ. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, ако е поело това гаранционно (акцесорно) задължение поради функционалната си обвързаност с търговеца-длъжник – напр. когато това физическо лице е част от органното управление на търговеца или го контролира чрез притежаван значителен дял от неговия дружествен капитал. В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика – напр. Решение № 38/23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2754/2015 г., ТК, І о.

Ответникът

Р.Д. е поел солидарно задължение по смисъла на чл. 121 ЗЗД, но макар и да е физическо лице-нетърговец, той не се ползва от закрилните норми, уредени в ЗЗП, тъй като от извършената служебна проверка в електронния ТР при АВ, който е публичен и всеки правен субект може да се позове на вписаните обстоятелства, се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че Р.Д. е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-кредитополучател по процесното търговско правоотношение – „Р.Д.Д.-2014“ ЕООД – от учредяването на това капиталово търговско дружество през 2015 г. до настоящия момент, т.е. и към 31.03.2017 г., когато е поето процесното солидарно задължение. Следователно, налице е функционална обвързаност между ответника и търговеца-кредитополучател, поради което в процесния случай е неприложим ЗЗП и по-конкретно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, която урежда т. нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, както и разпоредбата на чл. 146 ЗЗП, която регламентира нищожност на такава клауза, освен ако не е била индивидуално уговорена от страните.

Разпечатката съдържа 27 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e50cb44-1afe-43e7-9127-58866eb876ec