Определение № 20562 от 30.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20562 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508867 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 217251/07.07.2026 г. на „Ел Енерджи 03“ ЕООД срещу определение № 22673 от 19.06.2026 г. по гр.д. № 47382/2024 г. по описа на СРС, 57 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 101237/31.03.2026 г. на ищеца за изменение на решение № 5224 от 18.03.2026 г. по същото дело в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Разноските, направени във фазата по налагане на обезпечителната мярка пред съдебния изпълнител, са част от разноските по обезпечителното производство, поради което е следвало да бъдат присъдени от исковия съд съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място се твърди, че адвокатското възнаграждение за обезпечителното производство неправилно е намалено до минималния размер. Възражението за прекомерност е бланкетно, а размерът не отчита действителния обем на положения труд. Частният жалбоподател моли съда определението да бъде отменено и в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски в размер на 1 477,63 евро (2 890 лв.) за адвокатско възнаграждение по обезпечителното производство и 1 022,58 евро (2 000 лв.) за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, образувано по обезпечителната заповед.

Ответникът „МС – Ибис България“ ЕООД е подал писмен отговор, в който оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че допълнението към частната жалба от 10.07.2026 г. е подадено след изтичане на срока за обжалване. Затова въведените с него нови доводи са преклудирани.

По същество поддържа, че т. 5 от ТР № 6/2013 г. се отнася само до съдебното обезпечително производство. Дори разноските за производството пред съдебния изпълнител да се дължат, претендираният размер от 2 000 лв. е явно 1 прекомерен. Процесуалното представителство се е изчерпало с една молба за образуване, към която е приложена обезпечителната заповед. Съдебният изпълнител е привел в изпълнение вече допуснатите мерки. Обезпечителното производство е едностранно и без фактическа и правна сложност, а твърдението за 25 часа адвокатски труд е недоказано. Моли определението да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Неоснователно е възражението на ответника за преклузия на доводите, въведени с допълнението към частната жалба от 10.07.2026 г. С допълнението жалбоподателят не въвежда нови оплаквания срещу обжалвания акт, а само се позовава на съдебна практика в подкрепа на оплакването, че изводът за недължимост на разноските по производството пред съдебния изпълнител е неправилен. Това оплакване е заявено своевременно с частната жалба. Позоваването на съдебна практика не е ново основание за обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

С решение № 5224 от 18.03.2026 г. по гр.д. № 47382/2024 г. СРС е осъдил ответника да заплати на ищеца: 11 219,78 лв. от предявени 17 236,98 лв. по иска по чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, 3 986,89 лв. от предявени 4 038,81 лв. по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е присъдил на ищеца 3 809,72 лв. разноски. В списъка по чл. 80 ГПК, представен в о.с.з. на 14.10.2025 г., ищецът е поискал, наред с останалите разноски: 2 890 лв. адвокатско възнаграждение за производството по допускане на обезпечение на бъдещия иск по ч.гр.д. № [41087]/2024 г. на СРС, 113 състав; 2 000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изп.д. № 20248510403426 по описа на ЧСИ М.П., образувано по издадената обезпечителна заповед № 638 от 18.07.2024 г. за налагане на запор върху банкови сметки на ответника.

Първоинстанционният съд е уважил възражението на ответника за прекомерност и е намалил възнаграждението до 1 161,85 лв. Приел е, че разноски за обезпечителното изпълнително производство не се дължат. С обжалваното определение е изложил, че т. 5 от ТР № 6/2013 г. се отнася само до съдебната фаза на обезпечителното производство, а не до производството пред съдебния изпълнител.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че сторените разноски в изпълнителното дело не се дължат. Съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноските, направени в обезпечителното производство, се присъждат с окончателното решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Обезпечителният процес включва две фази: фазата по допускане на обезпечението, пред съда; фазата по налагане на допуснатата обезпечителна мярка, която в хипотезата на чл. 400, ал. 1 ГПК се развива пред съдебния изпълнител. Производството, образувано пред съдебния изпълнител по 2 обезпечителна заповед, не е изпълнително производство по смисъла на част пета от ГПК, тъй като не се развива въз основа на изпълнително основание.

Поради това направените в него разноски не могат да бъдат събрани от съдебния изпълнител по реда на чл. 79 ГПК. Преценката за дължимостта им е на съда, който разглежда обезпечения иск. Ако исковият съд не се произнесе по тях, страната би била лишена от възможност да ги възстанови. В този смисъл са определение № 50411/28.11.2022 г. по ч.гр.д. № 2983/2020 г. на ВКС, III г.о., и определение № 3486/08.07.2024 г. по ч.гр.д. № 2174/2024 г. на ВКС, III г.о., които настоящият състав споделя.

В случая искането за тези разноски е заявено своевременно, със списъка по чл. 80 ГПК. Представен е договор за правна защита и съдействие с предмет процесуално представителство по изпълнителното дело, образувано по обезпечителната заповед. В договора е уговорено възнаграждение от 2 000 лв. и е удостоверено плащането му. Предвид частичното уважаване на исковете, той следва да бъде възложен на ответника съразмерно на уважената част.

Ответникът своевременно е възразил за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Възражението е направено преди изменението на чл. 78, ал. 5 ГПК с ДВ бр.

17/2026 г. и за него не се прилага изискването да бъде мотивирано.

Първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението в тази част, тъй като е приел, че разноските изобщо не се дължат. Въззивният съд следва да го разгледа.

Възражението е основателно. Основателно е и поддържаното в отговора на частната жалба твърдение, че процесуалното представителство пред съдебния изпълнител се е изчерпало с подаването на една молба за образуване на изпълнително дело, към която е приложена обезпечителната заповед. Жалбоподателят не твърди, а и по делото не се установява, процесуалният му представител да е извършвал други действия. Налагането на запора върху банковите сметки на ответника е извършено от съдебния изпълнител въз основа на подадената молба и в рамките на вече допуснатите от съда обезпечителни мерки. Това не е изисквало самостоятелна правна или фактическа преценка извън вече извършената в производството по допускане на обезпечението. При тези обстоятелства уговореното възнаграждение от 2 000 лв. не съответства на действителната правна и фактическа сложност на тази фаза от обезпечителния процес. Като съобрази вида и обема на извършената работа, съдът намира, че на ищеца се дължи възнаграждение в размер на именно 200 лв.

Уважената част от исковете е общо 15 206,67 лв. от предявени общо 21 275,79 лв. Съразмерно на нея на ищеца се дължат 142,95 лв., с равностойност 73,09 евро. До този размер обжалваното определение следва да бъде отменено, а решението изменено в частта за разноските. В останалата част, за разликата до пълния претендиран размер от 2 000 лв., определението 3 следва да бъде потвърдено, макар и по различни мотиви.

На следващо място съдът отчита, че производството по чл. 390 ГПК е едностранно. Съдът приема, че твърдението за над 25 часа положен адвокатски труд не е подкрепено с доказателства. Посочените дейности (комуникация с доверителя, събиране на документи, проучване на практика) са присъщи на всяко процесуално представителство и не придават сами по себе си фактическа и правна сложност на производството. Обстоятелството, че преди допускането на обезпечението ищецът е подал две молби, оставени без уважение, също не обосновава по-висок размер. Разноските по тези производства не подлежат на възстановяване. Сложността на исковото производство, включително направените в него оспорвания, не може да се пренася върху обезпечителното производство. Последното предхожда исковото и се развива самостоятелно.

Позоваването на решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на ЕС не води до различен извод. Съгласно това решение съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1. Това не му пречи да ползва тези размери като ориентир при преценката за прекомерност, каквато е извършена в случая. То не задължава съда да присъди уговореното възнаграждение изцяло. Възнаграждението от 1 161,85 лв. съответства на вида и обема на извършената работа. В тази част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 22673 от 19.06.2026 г. по гр.д. № 47382/2024 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 101237/31.03.2026 г. на „Ел Енерджи 03“ ЕООД за изменение на решение № 5224 от 18.03.2026 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение по изп.д. № 20248510403426 по описа на ЧСИ М.П. до размер на 73,09 евро, и вместо това постановява: ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 5224 от 18.03.2026 г. по гр.д. № 47382/2024 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „МС Ибис България“ ЕООД, ЕИК 200942844, да заплати на „Ел Енерджи 03“ ЕООД, ЕИК 131107147, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, допълнително сумата от 73,09 евро, разноски за адвокатско възнаграждение по изп.д. № 20248510403426 по описа на ЧСИ М.П., образувано по обезпечителна заповед № 638 от 18.07.2024 г. по ч.гр.д. № 41087/2024 г. по описа на СРС, 113 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 22673 от 19.06.2026 г. по гр.д. № 47382/2024 г. по описа на СРС, 57 състав, в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5