Решение № 288 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100502357 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 46099/23.05.2025г., подадена от К.

Б. А., ЕГН ********** срещу решение № 1422/25.04.2025г., постановено по гр.д. № 4746/2024г. на ВРС, 31 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от К. Б. А., ЕГН **********, с адрес: ****** срещу „ТИМ лимитед-1“ ЕООД, ЕИК 203293749 със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. „Св. Климент Охридски“ № 59, ет.3, ап.8 иск с правно основание чл.128,т.2 от КТ за разликата над сумата от 151.94 лева до претендираната сума от 605.27 лева, представляваща трудово възнаграждение за положени 5 дни труд през м. юли, 2023г., както и за сумата от 302.63 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. август, 2023г., заедно със законната лихва върху тези суми от датата на сезиране на съда – 24.09.2024г. до окончателното изплащане на сумите.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, като постановено в противоречие с писмените доказателства по делото. Излага се, че ответното дружество е възразило, че е заплатило всички трудови възнаграждения на ищцата, но не е представило доказателства за това, като не е оспорило дължимия размер. Сочи се, че работодателят не е твърдял, че ищцата е ползвала неплатен отпуск в периода м. юли - м. август 2023г., като не са приети и писмени доказателства в тази насока. Поддържа, че на вещото лице 1 по съдебно-счетоводната експертиза не е била представена молба за ползване на неплатен отпуск в процесния период. В този смисъл въззивницата счита, че работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и в вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде признат предявения от ищцата иск за основателен и доказан, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ТИМ лимитед-1“ ЕООД, ЕИК 203293749, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Оспорва се твърдението, че ответникът не е доказал заплащане на трудовите възнаграждения. Сочи се, че това обстоятелството се установява от съдебно-счетоводната експертиза, заключението по която е направено въз основа на запознаване със счетоводната документация на дружеството-работодател.

Постъпила е още насрещна въззивна жалба вх.№ 74626/01.08.2025г., подадена от „ТИМ лимитед-1“ ЕООД, ЕИК 203293749 срещу решение № 1422/25.04.2025г., постановено по гр.д. № 4746/2024г. на ВРС, 31 състав, в частта, с която „ТИМ лимитед-1“ ЕООД, ЕИК 203293749 е осъдено да заплати на К. Б. А. ЕГН ********** следните суми: 91.16 лева обезщетение за неползвани 3 дни платен годишен отпуск за 2023г., на осн. чл.224, ал.1 от КТ;

493.13 лева за положени 17 дни труд през м. юни 2023г.; 151.94 лева за положени 5 дни труд през м. юли 2023г., заедно със законната лихва върху тези суми от датата на сезиране на съда – 24.09.2024г. до окончателното изплащане на сумите.

В насрещната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, като противоречащо на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага се, че извършената експертиза е годно доказателствено средство, като ирелевантен е въпросът дали е спазена процедурата по разрешаване на съответния отпуск, особено предвид че ползването му е факт, доколкото ищцата не е била на работа. Сочи се още, че ако същата действително не е получила трудовото си възнаграждение, е имала възможност да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие, вместо да го прекратява с предизвестие и да дължи обезщетение за неспазването му. Отправя се искане решението в посочената част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции на ищцата по този иск да бъдат отхвърлени, както и за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

В законоустановения двуседмичен срок не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

Въззивната жалба и насрещната такава са редовни, подадена са в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

2

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на „ТИМ лимитед-1“ ЕООД, ЕИК 203293749 срещу К. Б. А. ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.422 във вр. счл.415 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение.

В законоустановения срок са предявени обективно съединени насрещни искове от К. Б. А. ЕГН ********** срещу „ТИМ лимитед-1“ ЕООД, ЕИК 203293749, които са предмет и на въззивното производство. Претенцията на ищцата е за осъждане на ответника да й заплати следните суми:

В насрещната исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е работила при ответното дружество на длъжност ,,продавач-консултант“ по силата на трудов договор № 135/07.06.2023г. Уговорено било трудово възнаграждение в размер на 780 лева, платимо до 30-то число на следващия месец. Предвидени били 20 дни платен годишен отпуск. Със Заповед № 119 от 14.08.2023г. трудовото й правоотношение било прекратено с писмено предизвестие от служителя, на основание чл.326, ал.1 от КТ. Работодателят не й заплатил трудово възнаграждение за отработените месеци, както и обезщетение за 3 дни неизползван платен годишен отпуск.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на насрещната исковата молба от „ТИМ лимитед-1“ ЕООД, с който исковете са оспорват като неоснователни. Твърди се, че на ищцата са заплатени всички дължими суми за трудово възнаграждение, а платеният й годишен отпуск е използван, поради което не е дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и се установява от представения трудов договор № 135/07.06.2023г., че страните са били в трудовоправно правоотношение, по силата на която ищцата е заемала длъжността „продавач-консултант“ с месечно трудово възнаграждение от 780 лева и 20 работни дни платен годишен отпуск.

Със заповед № 119 от 14.08.2023г. трудовото правоотношение е прекратено, на основания чл.326, ал.1 от КТ,

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение – м. юни 2023г. е 635,49 лева. Размерът на 3 брутното й трудово възнаграждение за пълен работен месец е 780 лева.

Начислените от работодателя суми за трудово възнаграждение са както следва: за м. юни 2023г. – сума за получаване в размер на 493,13 лева за 17 отработени дни; за м. юли 2023г. сума за получаване в размер на 151,94 лева за 5 дни платен отпуск; за м. август 2023г. – сума за получаване – 0,99 лева.

Уточнено е, че експертизата не може да даде заключение за точния размер на дължимото трудово възнаграждение за отработените дни през процесния период или за част от такова, което е останало дължимо от работодателя. Във ведомостта за заплата на ищцата за м. юли 2023г. е начислена сума в размер на 151,94 лева за 5 дни платен отпуск, а полагаемият й се основен и допълнителен платен годишен отпуск към деня на прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 3 работни дни, поради което не са налице брой дни неизползван платен годишен отпуск. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице разяснява, че е видяло разходните касови ордери, описани в констативната част на заключението, а именно РКО № 01-23 от 01.07.2023г. за сумата от 495 лева за работна заплата за м. юни и РКО № 01-24 от 01.07.2023г. за сумата от 200 лева – аванс за м. юли. Уточнило е, че ордерите са били подписани, но не знае от кого. Посочило е, че за м. август ищцата е водена в неплатен отпуск и затова няма начислени суми.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Предявените с насрещната искова молба обективно съединени искове, произнасянето по които е предмет на въззивно обжалване, черпят правното си основание от разпоредбите на 128, т.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

По иска по чл.128, т.2 от КТ

Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже наличието на валидно трудово правоотношение с ответника, изпълнение на задълженията си по него и размера на претендираните трудови възнаграждения, а ответникът следва да докаже плащане на дължимите трудови възнаграждения или друг правопогасяващ факт.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника за процесния период при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 780 лева.

Спорните въпроси, поставени за разглеждане пред въззивната инстанция, са дали ищцата е полагала труд за работодателя в целия процесен период или е ползвала неплатен отпуск, както и дали й е заплатено трудово възнаграждение, съответно на отработените дни.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на работодателя е отразено, че ищцата е отработила 17 дни за м. юни 2023г. и по 0 дни за м. юли и август. За м. юни на ищцата е начислено възнаграждение в размер на 493,13 лева за реално отработените от нея дни, а за м. юли ищцата – в размер на 151,94 лева за 5 дни платен годишен отпуск.

Според разясненията на вещото лице през останалото време от м. юли и м. август ищцата е водена в неплатен отпуск. При така наличните данни в счетоводството в тежест на ищцата е било да докаже реалното полагане на труд за работодателя през м. юли и м. август. Действително в отговора на 4 исковата молба ответното дружество не е навело конкретно възражение, че ищцата е ползвала неплатен отпуск, но изрично общо е оспорило претенцията с твърдения, че всички суми, които са дължими на работника, са заплатени.

Така заявеното възражение не изключва ползването на неплатен отпуск. В рамките на общото изявление, че всичко дължимо е платено, попада и липсата на начисляване на възнаграждение за дните, които не са реално отработени поради ползване на неплатен отпуск, доколкото за тях възнаграждение не се дължи. Следва да се има предвид, че съдът не е обявил за безспорно между страните обстоятелството, че ищцата е полагала труд през целия процесен период. При събраните от експертизата счетоводни данни, в рамките на първото съдебно заседание, ищцата е могла да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че реално е полагала труд. Такива доказателства тя не е ангажирала, поради което следва да се приемат именно данните от експертизата за отработените дни. В тежест на ищцата е било да докаже и размера на дължимото й нетно трудовото възнаграждение, като при липса на други доказателства, следва да се приеме именно начисления в счетоводството на работодателя като дължим размер така, както е посочен в експертното заключение.