Определение № 4373 от 29.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4373 гр. София, 29.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20258002103322 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба на М. Х. М. за отмяна на решение № 324/11.11.2024 г. по гр.д. № 484/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Според молителя, изложените от него доводи и твърдения покриват основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ГПК.

Ответникът по молбата М. Б. Н. възразява, че е с недопустим предмет. Претендира разноски.

Настоящият състав намира, че задължителното действие по чл. 130, ал. 2 ЗСВ има изходната позиция, проведена в т. т. 3, 4 и 6 ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. 7/2014 г. ОСГТК на ВКС. Според нея, на отмяна пред Върховния касационен съд по реда и основанията в глава ХХIV ГПК подлежат само съдебното решение, което поражда сила на пресъдено нещо, и влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК, което има сходни последици със силата на пресъдено нещо.

Решението, чиято отмяна се иска при сочените основания по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ГПК – така както ги разбира молителят, е по чл. 240, ал. 1 ГПК. С него въззивният съд е оставил без уважение молбата на М. М. за отмяна на неприсъственото решение № 978/09.11.2023 г. по гр.д. № 2346/2023 г. на Районен съд – Стара Загора. Производството и основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК са специални спрямо производството и основанията по чл. 303 и чл. 304 в глава ХХIV ГПК.

Решението по чл. 240, ал. 1 ГПК на въззивния съд обаче както и решението по чл. 303 или чл. 304 ГПК на Върховния касационен съд не подлежи на обжалване, но не решава спор и не поражда сила на пресъдено нещо. Решенията установяват, респ. изключват правото на страна по приключило дело/на молителя на отмяна по извънредния способ за контрол, предвиден в чл. 240, ал. 1 ГПК, респ. в глава ХХIV ГПК.

Следователно молбата за отмяна на решението по чл. 240, ал. 1 ГПК е с недопустим предмет. Настоящият състав не следва да я разглежда по същество.

1

При този изход и съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК разноските, направени от ответника по молбата пред Върховния касационен съд, са в тежест на молителя. Те се изразяват в уговорения и изплатен адвокатски хонорар.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Х. М. за отмяна на решение № 324/11.11.2024 г. по гр.д. № 484/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА М. Х. М. да заплати на М. Б. Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 750.00 лв.

Определението може да се обжалва от М. с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2