Решение № 202 от 15.06.2023, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Административно наказателно дело 262/2023
- Вид
- Решение № 202
- Подписан
- 15.06.2023
- В сила
- 23.08.2023
- Състав
- Вероника Антонова Бозова
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1, пр.3 · Закон за българските лични документи
- чл.81, ал.2, т.2, пр.1 · Закон за българските лични документи
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 202 гр. Враца, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20231420200262 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. П., чрез адв. Д. Танев АК - Благоевград, срещу Наказателно постановление (НП) №3690000141/09.02.2023 г., издадено от началник сектор БДС в ОДМВР Враца, с което на основание чл.81, ал.2, т.2, пр.1 ЗБЛД, за нарушение по чл.7, ал.1, пр.3 ЗБЛД, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 30 лв.
В жалбата се твърди, че НП е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в него е инкорпорирано непълно и несъответстващо на действителната фактическа обстановка обвинение. При това се моли за отмяна на санкционния акт.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена защита се прави искане за отмяна на НП и се претендира присъждането на направените в хода на производството разноски.
Въззиваемата страна се представлява от началник сектор БДС в ОДМВР Враца, който поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. Г. Н..
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 17.01.2023 г. жалбоподателят подал заявление в сектор БДС в ОДМВР Враца за издаване на нова лична карта, като посочил, че е изгубил 1 документа си за самоличност на 10.01.2023 г. Във връзка с това на 20.01.2023 г. св. Г. Н. – технолог адм. в ОДМВР Враца, му съставила АУАН, в който посочила, че на 20.01.2023 г., около 15:35 часа в ОДМВР Враца е изгубена лична карта с номер 644074225, издадена на 16.05.2013 г. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично, като същият в графа възражения е посочил, че ще обжалва НП.
На 09.02.2023 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание на нарушението и субсумирането му под чл.7, ал1, пр.3 ЗБЛД, е издадено НП, с което на основание чл.81, ал.2, т.2, пр.1 ЗБЛД, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 30,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел Г. Н., от заявление от 17.01.2023 г. от жалбоподателя, както и от другите събраните по административно-наказателната преписка материали.
От доказателствената съвкупност се установява при какви обстоятелства е съставен АУАН на жалбоподателя, както и какво нарушение му е вменено да е извършил. Съдът кредитира доказателствената съвкупност изцяло, като я намира за непротиворечаща си по отношение на релевантните за доказване факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство, обаче, е допуснато процесуално нарушение, което съдът приема, че е от категорията на съществените и води до отмяна на санкционния акт, а именно:
Видно е, че административно-наказателното производство е инициирано във връзка с подадено на 17.01.2023 г. от жалбоподателя заявление за издаване на нова лична карта, в което е посочено, че документът е изгубен на 10.01.2023 г. В АУАН и НП обаче е отразено, че „на 20.01.2023 г., около 15:35 часа в ОДМВР Враца лична карта 644074225, изд. на 16/05/2023 г., валидна до 16/05/2023 г., изгубена е.“ От това е видно, че е възприето, че документа за самоличност е изгубен на 20.01.2023 г., което е практически невъзможно с оглед подаденото дни по-рано заявление за издаването на нов документ поради изгубването на посочения в АУАН и НП.
Отделно от това самото фактическо обвинение е крайно неясно и неточно, тъй като освен, че няма смислена последователност и съдържа некоректна датата на извършване на нарушението, не съдържа мястото на нарушението.
При това съдът приема, че АУАН и последвалото го НП не покриват 2 изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН и отделно от това вменяват обвинение, което не се доказва да е извършено на посочената в него дата.
Констатираното е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт, ведно с произтичащите от това последици.
При този изход на делото, следва да бъде разгледано и направеното от искане за присъждане на разноски в размер на 400 лв. По делото се установява, че жалбоподателят е представляван от адв. Д. Т. от АК Благоевград. Претендираната сума в размер на 400 лв. е съобразена с Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и дължима съобразно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Ето защо ОДМВР Враца, сектор БДС, следва да бъде осъдено да заплати на адв. Д. Т. Т. - АК Благоевград, в качеството му на процесуален представител на Д. В. П., сума в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №3690000141/09.02.2023 г., издадено от началник сектор БДС в ОДЗМВР Враца, с което на основание чл.81, ал.2, т.2, пр.1 ЗБЛД, за нарушение по чл.7, ал.1, пр.3 ЗБЛД, на Д. В. П., гр. Враца, е наложена глоба в размер на 30 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР Враца, сектор БДС , ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Т. Т.
- АК Благоевград, в качеството му на процесуален представител на Д. В. П., ЕГН:**********, сума в размер на 400 /четиристотин/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение по НАХД №262/20023 Г. на РС Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 3