Определение № 25599 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25599 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110106904 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от В. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Х., действаща чрез пълномощника си адв. Д. Л. Л., член на САК, със съдебен адрес: гр. София 1000, ул. „П., срещу К. А. Д., роден на 08.07.1975 г., притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване в Република България с № ., с адрес: гр. София, бул. „П., действащ чрез пълномощника си адв. И. И. М.-А., член на АК-Благоевград, с адрес на кантората: гр.

София, пл. „С..

Съдът констатира, че е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, препис от исковата молба е изпратен на ответника К. А. Д. и е постъпил отговор в установения законно установен срок. По отношение на първоначално посочения по делото ответник „И.“ ЕООД, производство е прекратено с влязло в сила Разпореждане от 02.04.2026 г. по настоящото дело на основание чл. 130 ГПК, поради което делото продължава единствено срещу ответника К. А. Д..

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.10.2026г. от 09:45 часа, за които дата и час да се призов ат страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от В. Х. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Д. Л. Л., с р е щ у К. А. Д., ЛНЧ/персонален номер ********** (притежаващ удостоверение за постоянно пребиваване в РБ № .), чрез пълномощника адв. И. И. М.-А., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми по Договор за наем от 01.05.2017 г. - На основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД сумата от 1400 евро (хиляда и четиристотин евро), представляваща неплатена наемна цена за месеците март и април 2023 г. във връзка с ползването на недвижим имот – апартамент/офис със застроена площ от 112 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „И., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение – 08.12.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; На основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 6954,50 евро (шест хиляди деветстотин петдесет и четири евро и петдесет евроцента), представляваща договорна неустойка за забава при заплащането на наемните вноски за месеците март и април 2023 г. (съгласно чл. 22 от Договора за наем в размер на 0,5% на ден за всеки ден забава), начислена за периода от изпадането в забава на всяка вноска до датата на подаване на заявлението (08.12.2025 г.), както следва: неустойка за наема за м. март 2023 г. за периода от 05.03.2023 г. до 08.12.2025 г. (1009 дни просрочие) в размер 1 на 3531,50 евро, и неустойка за наема за м. април 2023 г. за периода от 05.04.2023 г. до 08.12.2025 г. (978 дни просрочие) в размер на 3423 евро; На основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД сумата от 507,60 евро (петстотин и седем евро и шестдесет евроцента), представляваща дължими консумативни разходи за консумирана топлоенергия за наетия имот, съгласно фактури, издадени от „Топлофикация София“ ЕАД (Фактура № 1202709826 от 30.11.2023 г., Фактура № 1202761496 от 31.12.2023 г., Фактура № 1026204407 от 31.07.2023 г. и Фактура № 1202522900 от 31.08.2023 г.) в общ размер на 1207,60 евро, след приспадане на заплатения гаранционен депозит в размер на 700 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 507,60 евро, считано от 08.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1518,23 евро (хиляда петстотин и осемнадесет евро и двадесет и три евроцента), представляваща платени от наемодателя суми за топлоенергия за наетия имот по ч.гр.д. № 62775/2023 г. по описа на СРС, ГО, 27-ми състав, съгласно Заповед № 35147 от 24.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 786 от 15.12.2025 г. по ч.гр.д. № 1046/2025 г. по описа на Районен съд - Луковит.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот – апартамент/офис, находящ се в гр. София, ул. „И.. На 01.05.2017 г. между нея като наемодател и „И.“ ЕООД като наемател и К. А. Д. като солидарен наемател е сключен писмен договор за наем срещу месечна наемна цена от 700 евро, дължима авансово до 5-о число на текущия месец. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора солидарният наемател се е задължил да отговаря солидарно за всички задължения по договора. Твърди, че наемателите са преустановили плащането на наемната цена за м. март и м. април 2023 г., както и консумативните разходи за топлоенергия. С писмено уведомление от 14.04.2025 г., връчено чрез ЧСИ на 03.06.2025 г., договорът е прекратен, считано от 14.04.2025 г. Поради неправомерно ползване на имота след прекратяването, ищецът е предявил иск по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД срещу дружеството, по който е постановено неприсъствено решение № 18048 от 08.10.2025 г. по гр.д. № 39431/2025 г. на СРС, 46-и състав, като фактическата власт върху имота е възстановена чрез принудителен въвод на 28.01.2026 г. Тъй като задълженията за наем и топлоенергия не са заплатени, е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 1046/2025 г. на РС - Луковит. Поради връчване на заповедта на солидарния длъжник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, се предявява настоящият иск. По отношение на главния длъжник „И.“ ЕООД заповедта е влязла в сила и исковото производство спрямо него е прекратено. С писмена молба-уточнение от 13.07.2026 г. ищецът е конкретизирал, че претендираната сума за неустойка от 6954,50 евро е начислена на основание чл. 22 от договора за наем върху двете просрочени вноски за м. март 2023 г. (3531,50 евро за периода от 05.03.2023 г. до 08.12.2025 г.) и м. април 2023 г. (3423 евро за периода от 05.04.2023 г. до 08.12.2025 г.). Представя писмени доказателства: Договор за наем от 01.05.2017 г., Писмено уведомление от 14.04.2025 г., разписки за връчване чрез ЧСИ, Решение по гр.д. № 39431/2025 г. на СРС, Изпълнителен лист, Протокол за въвод във владение, Заповед за изпълнение № 786/15.12.2025 г. на РС - Луковит, Заповед № 35147/24.11.2023 г. на СРС, съдебни разпореждания, имейл кореспонденция и уточнителна молба от 13.07.2026 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът К. А. Д. оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че главницата за наем за месеците март и април 2023 г. в размер на 1400 евро е недължима, тъй като е изцяло заплатена по банков път – на 30.01.2023 г. са преведени 637 евро, на 24.02.2023 г. – 637 евро, а на 07.06.2024 г. чрез Wise е платена сумата от 2548 евро с основание „4 месеца 2023“, покриваща неплатения остатък за януари и февруари 2023 г. от 126 евро, както и пълния наем за март и април 2023 г., наемите за май-август 2023 г. и част от наема за септември 2023 г. Твърди, че извършените плащания са приети и признати от ищцата в разменена имейл кореспонденция. Твърди, че претендираната законна лихва върху главницата не се дължи.

Оспорва дължимостта на неустойката, като прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 22 от договора за наем на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена без краен предел и фиксирана максимална сума, размерът й надвишава претърпените вреди (4,97 пъти над размера на главницата) и води до неоснователно обогатяване. Алтернативно твърди, че не дължи неустойка за забава за периода след плащането на главницата на 07.06.2024 г. Оспорва дължимостта на сумата от 507,60 евро за консумирана топлоенергия, като сочените фактури не са представени, а и сумата е почти изцяло платена на 24.01.2024 г. с превод на сумата от 470,07 евро. Оспорва дължимостта на сумата от 1518,23 евро за топлоенергия, тъй като Заповед № 35147 от 2

24.11.2023 г. се отнася за топлоснабден имот на адрес гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 15, ет. 1, а процесният нает имот се намира на № 15а, ет. 1. Оспорва твърдението, че договорът е прекратен на 14.04.2025 г. Твърди, че същият е прекратен по взаимно съгласие през м. юли 2024 г., когато ключовете са предадени на наемодателя. Изразява несъгласие с изводите по гр.д. № 39431/2025 г. на СРС и сочи, че е подал молба за отмяна на неприсъственото решение на основание чл. 304 ГПК (вх. № 157343 от 18.05.2026 г.). Оспорва доказателствата на ищцата по т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 като неотносими. Представя писмени доказателства: Пейсера извлечения, потвърждения за трансфери от Wise, имейл кореспонденция, справка за законна лихва и препис от молбата за отмяна до ВКС. Прави искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е на предявените искове е чл.

232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест както следва:

По отношение на исковете с правно основание чл. чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, наличието на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия период, че ищецът е изпълнил своето задължение да предаде имота на ответника, както и че за ответника е възникнало задължението за плащане на наемна цена за отдадения под наем имот в посочените в исковата молба размер и период.

УКАЗВА на ответника, че при установяване на горепосочените обстоятелства следва да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.

По отношение на исковете с правно основание чл. 232, ал.2, пр.2 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, реалното потребление на разходите (за топлоенергия) в процесния имот през процесния период, размера на дължимите суми по съответните фактури, че същите са останали незаплатени от наемателите и са заплатени от ищеца на доставчика на услугата.

УКАЗВА на ответника, че следва да установи, че е заплатил претендираните консумативни разходи за топлоенергия или че същите се отнасят за друг имот/период, в който имотът не е ползван от него;

По отношение на исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че неустойката е уговорена в предвидената от закона писмена форма на главния договор за наем, че е настъпило предвиденото в договора основание за нейното плащане (виновна забава при заплащане на наема), и че същата отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

УКАЗВА на ответника че следва да установи, че неизпълнението (забавата) се дължи на причини и обстоятелства, за които той не носи отговорност (чл. 81, ал. 1 от ЗЗД), или че задължението е погасено, както и конкретните факти, обуславящи възражението му за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр.

3 от ЗЗД) или нейната прекомерност (чл. 92, ал. 2 от ЗЗД).

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните обстоятелството че е налице писмен Договор за наем от 01.05.2017 г., сключен между страните по делото.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на страните за първото по делото съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.