Решение № 8026 от 29.11.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ … гр. София, 29.11.2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №1535 по описа на

СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове по чл.284 ал.2 ЗЗД .

Д.О.Т. ЕГН ********** и З.Д.К. ЕГН **********

*** искат да се осъди И.Г.Р. ЕГН ********** да им заплати на основание чл.284 ал.2 ЗЗД суми от по 28 000 лева обезщетение /отчет/ по договор за поръчка за закупуване на автомобили сключен преди 01.02.2012 г ; ведно със законната лихва от 01.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата .

Ищците твърдят ,че са предоставили на ответницата суми от по 28 000 лева , за да закупи автомобили и да им ги предостави ва преференциялни цени . Ответницата нито им предоставила автомобили , нито им върнала парите .

Ответницата /чрез особения представител адв.П.Й./ оспорва исковете като неоснователни . Счита , че не са налице писмени доказателства за договор за поръчка , а е недопустимо последният да се доказва със свидетелски показания . Прави възражение за погасяване на вземанията по давност .

От фактическа страна съдът приема за установено следното :

Ищците представят извлечения от сметка за 01.02.2012 г , според които са превели по сметка на ответницата по 28 000 лева с основание „превод за моторни превозни“ респ.“превод за МПС“.

Според разпитания пред съда свидетел В.В., ответницата се представяла като бизнесдама с широк обхват на дейност , включително твърдяла , че „урежда“ съдебни дела . В края на 2011 г ищецът казал на свидетеля , че Р. иска да го включи в бизнес с употребявани автомобили на държавни ведомства , които се предлагат на занижени цени . Впоследствие - в началото на 2012 г – свидетелят присъствал на среща между ищеца и Р. , на която се потвърдили уговорките за предоставяне на пари на Р. , за да купува автомобили и предоставянето им на ищеца на ниски цени . Срокът бил 3-4 месеца . Ответницата искала парите в брой , но после казала , че е дала парите , но не са й свършили работа .

Според разпитания пред съда свидетел И.Н., на 12.12.2011 г Р. предложила на ищеца да участва в придобиване на употребявани автомобили като предостави пари , а ответницата му прехвърли подходящи автомобили на изгодни цени . Впоследствие се оказало , че търг въобще не е имало , а Р. въобще нямала позиции да купи изгодно тези коли .Парите не се върнали , нито се предоставили коли .

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :

Предявени са искове по чл.284 ал.2 ЗЗД . Съгласно чл.280 ЗЗД договорът за поръчка е договор по силата на който едната страна, наречена довереник се задължава да извърши за сметка на другата страна, наречена доверител възложените му от него правни действия. Довереникът е длъжен да извърши поръчаните му действия, да действа с грижата на добър стопанин и да съблюдава интересите на доверителя и да пази имуществото, което получи във връзка с поръчката - чл. 281 ЗЗД. Според чл. 284 ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

Правата на ищците произтичат от сключен между страните договор за поръчка , който ответницата не е изпълнила - не е отчела придобити употребявани автомобили , нито е отчела и върнала получените парични суми.

В тежест на ищците е да докажат , че са предоставили на ответницата паричната сума от 56 000 лева и че между страните е бил сключен договор за поръчка като ответницата е следвало да извърши действия по придобиване на автомобили и да ги прехвърли на ищците .

Съдът счита , че исковете са доказани и основателни . С описаните по-горе извлечения от сметка се доказва , че ищците са превели на ответницата по 28 000 лева . Основанието на банковите преводи е „за моторни превозни средства“ .

С показанията на св.В.В.и И.Н.се установяват какви са били уговорките между страните /ищците са живели на съпружески начала/ и че ответницата е трябвало да извърши отчет по възложената й поръчка за придобиване на автомобили респ.да върне предоставените й средства , ако автомобили не са били придобити . От показанията на свидетелите се доказва , че автомобили въобще не са били придобити , и нещо повече , оказало се , че ответницата въобще няма възможност да придобие изгодно въпросните автомобили . Не са върнати и процесните суми . Налице са всички предпоставки на исковете по чл.284 ал.2 ЗЗД и ответницата трябва да върне на ищците предоставените средства .

Неоснователно е възражението на ответницата , че са недопустими свидетелски показания за доказване на уговорките между страните . Както е посочено в решение №59 от 06.03.2014 г по гр.д.№4617/13 г на ВКС , IV ГО и решение №239 от 08.06.2015 г по гр.д.№7200/14 г на ВКС , IV ГО за договора за поръчка няма изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно , както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства.

Когато претенцията е за последиците от договор за поръчка, свидетелски показания са недопустими само когато цената на договора надвишава ограничението на чл.164 ал.1, т. 3 ГПК (чл. 133, ал.1, б. „в” ГПК (отм.) – когато договорът е възмезден при уговорено възнаграждение на довереника над 5000 лева. В случая няма данни за уговорено такова възнаграждение .

Ответницата е направила възражение за погасяване на исковете с общата

5-годишна давност , но същото е неоснователно . Според показанията на св.Велчев уговорката между страните била ответницата да се отчете по поръчката до 3-4 месеца след предоставяне на парите , което е станало на 01.02.2012, т.е. до 01.06.2012 г . Исковете са предявени на 01.02.2017 г и на тази дата не е била изтекла общата 5 годишна давност . Възражение за погасяване с кратката давност по чл.111 б.б ГПК не е направено в отговора на исковата молба , а съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно .

С оглед уважаване на исковете в тежест на ответницата са деловодни разноски на ищците в размер на по 3500 лева /държавна такса , възнаграждение на особен представител на ответника , адвокатско възнаграждение /. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения на ищците , тъй като са платени 1400 лева , а минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1370 лева .

Водим от горното,

СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.Г.Р. ЕГН ********** да заплати на всеки от Д.О.Т.

ЕГН ********** и З.Д.К. ЕГН ********** *** , на основание чл.284 ал.2 ЗЗД , суми от по 28 000 лева обезщетение /отчет/ по договор за поръчка за закупуване на автомобили сключен преди 01.02.2012 г ; ведно със законната лихва от 01.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата .

ОСЪЖДА И.Г.Р. ЕГН ********** да заплати на всеки от Д.О.Т.

ЕГН ********** и З.Д.К. ЕГН ********** *** по 3500 лева деловодни разноски по делото .

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на страните .

Да се изплати на адв.П.А.Й. *** възнаграждението за особен представител в размер на 1960 лева по вносна бележка от 20.06.2017 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :