Решение № 976 от 16.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. Бургас, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120102521 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от З. П. П. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, представляван от неговия законен представител Б. К. Д. с ЕГН **********, чрез адв. З. М., против П. П. П. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, с която е предявен иск за делба на съсобствени между страните имоти.

Сочи, че З. П. П. и П. П. П. са съсобственици в равни части по наследство от баща си П. Й. П., починал на *** г., на следните имоти, придобити от последния на основание Нотариален акт за дарение на недвижим имот №*** от 06.04.2010 г. на нотариус Кремена Консулова:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с кадастрален идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, находящ се в гр.***, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с площ от 102 кв.м., при граници: ***.75, ***.73, ***.127, ***.129;

ЖИЛИЩНА СГРАДА с кадастрален идентификатор ***.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, находяща се в гр.***, на два етажа, със застроена площ от 81кв.м., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

Описаната по – горе жилищна сграда се ползвала единствено от ответника, като с нотариална покана, връчена на 29.08.2024 г. на Д. С. . майка на ответника, от ЧСИ Иванка Миндова, ищецът поканил ответника да му заплаща сумата от 300 евро на месец поради неоснователното му лишаване от правото на ползване на 1/2 ид.ч. от горепосочената жилищна сграда. До настоящия момент цялата сграда се ползвала единствено и само от ответната страна, като достъп на ищеца не му бил предоставен.

1

Моли се за допускане и извършване на съдебна делба по отношение на посочените по – горе недвижими имоти при така очертаните твърдения и съобразно посочените квоти. Представя писмени доказателства. Прави искане и за привременни мерки.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника П. П. П..

Счита, че исковата молба е нередовна на основание чл.129, ал.2 от ГПК.

В исковата молба било посочено, че площта на поземления имот – предмет на делбеното производство, възлизала на 102 кв.м. Тази площ на имота съответствала на площта на имота според представено от ищеца писмено доказателство – нотариален акт за дарение на недвижим имот №*** от 06.04.2010 г. на нотариус Кремена Консулова. Според представената от ищеца скица, издадена от СГКК – Бургас, площта на същият поземлен имот възлизала на 120 кв.м.

Това несъответствие от 18 кв.м. не било обосновано, доказано или дори упоменато от ищеца в исковата молба. Ищецът инициирал провеждане на производство по извършване на съдебна делба на недвижим имот с все още неустановена площ към датата на депозиране на исковата молба. Сочи, че при така съществуващите обстоятелства, допускането на съдебна делба на процесния поземлен имот би нарушило принципите на правната сигурност и на установяване на истината, защото би създало риск от възникване на допълнителни спорове относно площта на имота и неговите граници.

Намира претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК за недопустима и неснователна.

Районен съд - Бургас, като взе предвид исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** от 24.11.1962 год., видно от който З. В. П. е придобила дворно място, което понастоящем представлява процесния поземлен имот. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***1967 год., Й. П. П. е придобил собствеността първия етаж от изградената в имота сграда. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** от 06.04.2010 год. на нотариус Кремена Консулова, З. В. П. и В. Й. П. дарил на сина си П. Й. П. собственото си дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***. З. В. П. и В. Й. П. дарили на своя брат и син собствените си /3/4 ид.ч./ от съсобствения с дарения П. Й. П. недвижим имот, представляваща жилищна сграда с идентификатор ***.1.

По делото е приложено удостоверение за наследници на Й. П. П., видно от който негови наследници са били съпругата му, както и техните синове.

Следва да се има предвид, че Й. П. П. е бил съсобственик на процесната жилищна сграда, поради което и след смъртта му неговите наследници са придобили идеални части от жилищната сграда. Представено е и удостоверение за наследници на П. Й. П., видно от който негови наследници били двамата му сина, страни по настоящото дело.

2

По делото е представена скица на поземлен имот с идентификатор *** и скица на сграда с идентификатор № ***.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас, както и удостоверение за данъчна оценка за описаните недвижими имоти.

Приложена е покана, отправена от ищеца към ответника, с която се кани ответникът да заплаща обезщетение за лишаване от ползването на процесната жилищна сграда, тъй като същата се ползвала изцяло от ответника без да има съгласие затова, поради което претендира наем в размер на 300 евро на месец.

Приложена е в тази връзка и разписка от ЧСИ Иванка Миндова, видно от която поканата е връчена на майката на ответника на 29.08.2024 г.

Съдът намира, че предявеният иск за делба от ищеца спрямо ответника П. П. П. е основателен.

В случая е предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на описания по - горе недвижим имот, предмет на настоящото дело за делба.

Същият е придобит от страните в качеството им на наследници на техния баща П. Й. П. при равни квоти от по 1/2 от поземления имот и жилищната сграда, изградена върху него. Следва да се има предвид, че недвижимия имот е бил дарен от страна на предходния собственик /З. В. П./ на П. Й. П., а по отношение на процесната жилищна сграда, същата е била съсобствена между П. Й. П. П. и З. В. П., като след смъртта на Й. П. П. съпругата му и двамата му сина са наследили неговата част от процесния имот.

Следва да се има предвид, че при преглед на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** от 06.04.2010 год. на нотариус Кремена Консулова, се установява, че З. В. П. и В. Й. П. са дарили собствените си 3/4 ид.ч. от процесната жилищна сграда. Съдът намира, че в случая се касае за техническа грешка в акта за прехвърляне на имота, доколкото З. В. П. и В. Й. П. притежават 5/6 ид.ч. от процесната жилищна сграда с идентификатор ***.1, а не 3/4 ид.ч., но доколкото в т.3 от нотариалния акт ясно е описано, че П. Й. П. приема дарението и става изключителен собственик на имотите, както и от използвания израз „собствените си ид.ч.“, то следва да се посочи, че тълкувайки волята на страните по правилата на чл.20 от ЗЗД, именно волята на дарителите е била да дарят всичките си идеални части от имота, като П. Й. П. стане изключителен собственик на процесния поземлен имот и намиращата се в него жилищна сграда. Поради това и по – всяка вероятност се касае до допусната техническа грешка в нотариалния акт, по – конкретно изчислителна такава, поради което и съдът намира, че П. Й. П. е придобил собствеността изцяло на посочените недвижими имоти. Ergo, децата на П. Й. П. са придобили при равни квоти собствеността на процесните недвижими имоти след неговата смърт, доколкото към този момент няма други наследники, т.к. същият е бил разведен, което се установява от представените удостоверения за наследници по делото.

Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл.

34 от ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго.

Съгласно чл.69 от Закона за наследството, наследникът може да поиска винаги 3 делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.

При това положение, съдът намира, че към момента З. П. П. притежава 1/2 идеални части от процесните имоти, както и другия съделител П. П. П. – 1/2 идеална част. При посочените квоти следва да бъде допусната делбата между страните по делото.

За пълнота, следва да се посочи, че съдът не приема за основателно възражението на ответника относно недопустимостта на производството или за нередовност на исковата молба. В константната практика на ВКС се приема, че площта на имота и сигнатурата му по плана не са присъщи /съществени/ белези на недвижимия имот, тъй като площта зависи от начина на измерване, а сигнатурата може да се промени при изменение на плана.

Приема се, че съществени индивидуализиращи признаци на недвижимите имоти са тяхното местонахождение, граници /съседи/ и регулационен статут /Така Решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 1584 от 2009 г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 94 от 29.09.2022 г. по гр.д.№ 587 от 2022 г. на ВКС, ГК, І г.о. и др./. Така и в Решение № 98 от 30.11.2017 г. по гр.д.№ 3899 от 2016 г. на ВКС, ГК, ІI г.о. е прието, че предявяването на иск за собственост, в който процесният имот е индивидуализиран по площ, различна от действителната, само по себе си не обуславя нередовност на исковата молба. Съдебната практика е константна, че когато предмет на спора е недвижим имот, същият се индивидуализира чрез посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ, т.е. посредством множество белези, като площта няма определящо за индивидуализацията значение, тъй като може да бъде измерена по различен начин, да е посочена неточно в титула за собственост, а и представлява променлива величина.

Отделно и по – конкретно по отношение на разликата в площта на имотите, следва да се посочи, че съгласно § 1 т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър „площ“ на имотите е площта, определена въз основа на геодезическите координати на точките, определящи граници на поземлени имоти, съответно очертанията на сгради.

При несъответствие между площта по документите за собственост и по кадастъра следва да се проведе процедура по чл. 53 ЗКИР за отстраняване непълноти или грешки, но няма пречката същата да се проведе в рамките на втората фаза на делбата. В такъв случай и ако във втората фаза на делбата се извърши ново допълване на кадастралната основа или се прецизира измерването на имота по графични данни, разликата в квадратурата като един следва да бъде съобразена при нейното извършване. С това не би се стигнало до пререшаване на въпросите по чл.299 ГПК, тъй като квадратурата е само един от индивидуализиращите признаци на имота /В подобен смисъл и Решение № 324 от 19.01.2012 г. по гр.д.№ 1488 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о./.

По искането за привременни мерки:

С разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК се урежда привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през време 4 на висящността на делбеното производство. /Така Решение № 182 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2016 г., II г. о., ГК/. То не разрешава по същество материално правен въпрос, свързан с предмета на спора, защото въпросът за начина на ползване на имотите или за дължимото обезщетение дори в рамките на продължителността на делбеното производство, може да бъде изменено от съда, който го е постановил.

Привременните мерки изхождат от принципа, залегнал в чл. 31, ал. 2 на ЗС, имащ за цел овъзмездяване на съсобственика за права, които има, обаче е възпрепятстван да упражни, но по съществото си не представлява същия правен институт. В тази връзка ВКС е имал възможност да се произнесе по приликите и отликите в двата механизма на уреждане на отношенията между съсобственици по повод ползването на съсобствената вещ. Така в Решение № 48 от 26.03.2018 г. по гр. д. № 2571/2017 г. е посочено, че обезщетението по чл.

31, ал. 2 ЗС може да бъде присъдено в производство по чл. 344, ал. 2 ГПК като привременна мярка до приключване на делбата и/или с решението по втората фаза на делбата. В хипотезата на чл.344, ал.2 от ГПК обезщетението е само за периода от влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до приключване на делбата. Нормата на чл.344, ал.2 от ГПК не изисква „лишаване от право“, а има предвид разрешаване на спор за ползване на общата вещ между съсобственици по съдебен ред, при това временно и на база целесъобразност, а не законосъобразност, защото целта на произнасянето не е проверката на едно материално право, съществува ли и кому принадлежи, а осъществяване на съдебна администрация и съдействие за упражняването му спрямо титулярите при спор.