Определение № 162 от 26.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. София, 25.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Частно касационно търговско дело № 20238003901814 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по две частни касационни жалби срещу определение № 2445 от 04.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2460/2023 г. по описа на Апелативен съд – София.

І. Ищците И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка и законен представител – Р. И. П., обжалват с частна касационна жалба въззивното определение в частта, с която е оставена без уважение частната им жалба с вх. № 64425/06.07.2023 г. против определение № 2280 от 05.07.2023 г. по т. д. № 1880/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-20-ти състав. С последното е отхвърлено искането им за допускане на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на постановеното първоинстанционно решение № 562 от 28.04.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 808 от 23.06.2023 г., двете постановени по т. д. № 1880/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-20-ти състав, в осъдителната му част, с която „Изола Парадайз“ ООД е осъдено да заплати на И. И. П., А. И. П. и Д. И.

П. сума от по 543 692.33 лв., представляваща припадащата се на всеки ищец част от паричната равностойност на дружествения дял на Ивайло И.ов П., дължима в резултат от прекратяване на членственото му правоотношение на основание чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. 1 ТЗ, ведно със законната лихва от 20.09.2021 г. до погасяването.

Основният довод срещу правилността на атакувания акт страната извежда от тезата си, че въззивният съд е обсъдил единствено оплакванията в подадената от ищците частна жалба, но не и другите относими и новонастъпили обстоятелства, които е следвало да съобрази по отношение на основателността на искането за допускане на предварително изпълнение и по-конкретно процесуалното поведение на ответното дружество след постановяване на първоинстанционното решение, изразяващо се в шиканиране с цел отлагане влизането в сила на решението, както и необсъждане на довода на ищците, че недопускането на предварително изпълнение осуетява възможността да се насочи принудителното изпълнение по отношение на вземанията 1 на ответника спрямо трети лица във връзка с основната му дейност - отдаване на хотелски стаи под наем в летния сезон в хотел в КК „Слънчев бряг“, които вземания представляват съществена част от секвестируемото имущество на ответника и които няма да съществуват през останалите сезони.

Искането е за отмяна на определението и допускане на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на решение № 562 от 28.04.2023 г., постановено по т. д. № 1880/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-20 -ти състав, в осъдителната му част.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК на основанията за допускане на частното касационно обжалване са поставени следните процесуалноправни въпроси: 1/ „Прилагат ли се ограниченията, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, относно обхвата на дейността на въззивния съд ?“ и 2/ „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка, вкл. защо приема някое доказателство за недостоверно?“, по които въпроси страната се позовава на допълнителната предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, твърдейки противоречие на обжалвания акт на въззивната инстанция с разрешенията, обективирани в следната съдебна практика: Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г., постановено по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС – по първия от така поставените въпроси, респ. в Тълкувателно решение № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, I I т. о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, I V г. о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, I г. о. и решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, I V г. о. – по втория формулиран от частните касатори въпрос.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната касационна жалба на ищците - „Изола Парадайз“ ООД с изразено становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, доколкото не са поставени въпроси, удовлетворяващи селективните критерии по чл. 280 ГПК, а по същество – за неоснователност на частната касационна жалба и правилност на атакуваното въззивно определение в обжалваната му от ищците част.

ІІ. От „Изола Парадайз“ ООД е постъпила частна касационна жалба срещу въззивното определение в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба с вх. № 54871/08.06.2023 г. срещу решение № 562 от 28.04.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 808 от 23.06.2023 г., двете постановени по т. д. № 1880/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-20 -ти състав, в частта му, имаща характер на определение, с която е отказано да се допусне разсрочване на изпълнението на първоинстанционното решение на основание чл. 241 ГПК.

Твърдението е, че определението е неправилно, тъй като апелативният съд правилно е посочил, че наличието на множество задължения към множество кредитори на страната, които не могат да бъдат погасени наведнъж с оглед на доходите , може да бъде сред обстоятелствата, които обективно ограничават нейната възможност за реализиране на доходи и за погасяване на съдебно признатото вземане, но неправилно и в противоречие с тези мотиви и ангажираните по делото доказателства е приел, че тези обстоятелства, свързани с имотното състояние на ответното дружество и възможностите за реализиране на печалба, не са доказани от „Изола Парадайз“ ООД.

2

Счита, че въззивният съд при постановяване на определението си не е изследвал свързаността на ответното дружество с дружествата „Сенид“ ООД, „Изола П.“ ООД, „Изола Комерс“ ООД и „Веселец“ ООД, срещу които ищците също са завели дела за получаване на равностойността на дружествените дялове на наследодателя им, като във всички производства са допуснати множество обезпечения. Изложил е съображения, че представените по делото редица писмени доказателства за задълженията на ответника и учредените от същия ипотеки върху притежавани недвижими имоти, са били игнорирани от въззивната инстанция, поради което е формиран неправилен извод, че ответникът не е представил доказателства за имотното си състояние и възможността за реализиране на печалба.

Искането е за отмяна на определението и допускане разсрочване на изпълнението на първоинстанционното решение в осъдителната му част на основание чл. 241 ГПК.

В изложението към тази частна касационна жалба се иска допускане на обжалването по процесуалноправния въпрос: „Намират ли приложение ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд?“, по отношение на който е въведена допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1, предл. първо ГПК с позоваване на Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г., постановено по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор сочи и самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, аргументирана с твърдението, че единственият мотив на въззивната инстанция, за да остави без уважение частната жалба е, че не са представени доказателства, обосноваващи необходимостта от уважаване на искането, което противоречи на мотивите на съда при обсъждане на частната жалба на ищците, както и на обстоятелството, че всички доказателства за имотното състояние на ответника, с които се свързва самото искане за разсрочване на изпълнението, и които го мотивират, са представени по делото още в първоинстанционното производство.

От И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка и законен представител – Р. И. П., е постъпил писмен отговор срещу основателността на частната касационна жалба на дружеството.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните по делото приема, че частната касационна жалба на ищците е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради следното:

С обжалваната от ищците част от въззивното определение е оставена без уважение частната им жалба против определение № 2280 от 05.07.2023 г. по т. д. № 1880/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-20 -ти състав, с което е отхвърлено искането им за допускане на предварително изпълнение на основание чл.

242, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на постановеното по делото първоинстанционно решение в осъдителната му част. Съгласно разрешенията, възприети в т. 6 от Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г., постановено по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на 3 първоинстанционен съд, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението (чл. 244 ГПК), не подлежи на касационно обжалване. Произнасянето по предварителното изпълнение на първоинстанционно осъдително решение, имащо за предмет вземания по чл. 242, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съставлява част от произнасянето по спорното материално право. Според чл. 244 ГПК определенията на съда за допускане или отказ да се допусне предварително изпълнение, подлежат на обжалване с частна жалба, но само на една инстанция. С постановяване на определението на въззивния съд, с което е осъществен контрол за законосъобразност на съдебен акт за допускане или отказ да се допусне предварително изпълнение на осъдително решение, предвиденият инстанционен контрол е изчерпан. Това определение няма преграждащо действие за развитието на делото и с него не се дава разрешение по материалноправен спор, свързан с предмета на делото. Становището, че въззивното определение, с което се допуска или отказва предварително изпълнение на съдебното решение, не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване актове по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, се подкрепя и от предвидените от законодателя процесуални възможности за защита на страната, срещу която е допуснато предварително изпълнение Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за касационно обжалване на определението в тази му част не пораждат за жалбоподателите право на частна касационна жалба, каквото не е предвидено в процесуалния закон.

Частната касационна жалба на „Изола Парадайз“ ООД е процесуално допустима (определение № 817 от 18.12.2015 г. по ч. гр. д. № 6073/2015 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 906 от 28.04.2023 г. по ч. гр. д. № 78/2023 г. на ВКС, IV г. о., определение № 641 от 01.08.2019 г. по гр. д. № 1691/2019 г. на ВКС, IV г. о. и други) като насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Депозирана е от легитимирана страна в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе във връзка с искането на ответното дружество, въззивният съдебен състав е споделил извода на първата инстанция, че молбата за разсрочване на изпълнението е неоснователна, доколкото по делото не са установени факти, от които да се заключи, че финансовото положение на ответника не позволява присъдените суми да бъдат погасени в тяхната цялост. Приел е, че съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК, при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства, като цитираната разпоредба изисква преценката на съда по искането за разсрочване да се основава на обективни критерии: имотно състояние на страната, както и други обстоятелства от обективен характер, които обосновават нуждата от изплащане на присъдените суми на вноски в рамките на определен период от време.