Акт от 21.10.2021, Административен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 196 гр. Перник, 21.10.2021 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Адстративен съд П.***, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдията Георгиева адстративно дело № 252 по описа за 2021г. на Адстративен съд П.***, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на А.А.К., с адрес *** против

Решение № 670429 от 29.04.2021г. на Директор на ТП-П.*** на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 670429 от 10.03.2021г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. С последното е отказано да се отпусне лична пенсия на А.К. в условията на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО.

В жалбата се оспорва решението, като се излагат твърдения за неговата незаконосъобразност. Сочи, че адстративния орган неправилно е приел, че не са налице изискуемите десет години осигурителен стаж положен при условията на първа категория, като е прието, че има прослужени 9г., 11м. и 3 дни. Иска решението да се отмени и преписката да се върне на пенсионния орган за отпускане на пенсия при условията на първа категория труд. Прави искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, адв. Ю.Й., пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата и пледира жалбата да се уважи като се отмени решението и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата–директор на Териториално поделение-П.*** на Национален осигурителен институт чрез процесуалния си представител юк. Е. С.***оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Адстративен съд-П.***, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения акт и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 118, ал. 1 от КСО срок и от лице, пряко засегнато от адстративния акт, поради което се дължи разглеждането й по същество.

По фактите:

А.А.К. е подал заявление с вх. № Ц2113-13-946 от

10.11.2020г., за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си е представил трудова книжка № 106608 от 22.09.1986г., издадена от МП“***”, трудова книжка № 10608 от 10.05.2007г., издадена от “***”ООД, както и документи за удостоверяване на осигурителен стаж и доход, издадени от ТП на НОИ-П.*** и от ТП на НОИ-К.***.

Длъжностното лице по пенсионно осигуряване след извършена проверка на представените документи и след справка в регистъра на осигурените лица е зачело осигурителен стаж от първа категория-9год., 11мес. и 3 дни, осигурителен стаж от втора категория-15год., 02мес. и 16 дни и осигурителен стаж от трета категория-05год., 11мес. и 21дни. Общият осигурителен стаж, превърнат в осигурителен стаж по чл. 104 от КСО към трета категория е 41год., 06мес. и 11дни. Въз основа на тези изчисления е постановено Разпореждане № 670429 от

10.03.2021г., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Длъжностното лице е приело, че заявителят няма право на пенсия в условията на първа категория, защото няма изискуемите се за правото 10 години осигурителен стаж положен в условията на първа категория за му се търси наличието на 100 точки, поради което не са налице предпоставките на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Към дата на подаване на заявлението за пенсия няма навършена необходима за мъж през 2020г. възраст от 58години и 6 месеца, поради което не са налице предпоставките и на чл. 69б, ал. 2 от КСО.

Това разпореждане е обжалвано пред горестоящия адстративен орган. С Решение № 670429 от 29.04.2021г. директорът на Териториално поделение-П.*** към Национален осигурителен институт е отхвърлил жалбата против атакуваното разпореждане като неоснователна и на практика е потвърдил разпореждането за отказ за отпускане на пенсия в условията на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО.

Недоволен от решението А.А.К. е подал жалба до Адстративен съд П.***.

За изясняване на делото от фактическа страна се допусна изслушване на съдебно-икономическа експертиза. Заключението на съдебно–икономическа експертиза изготвена от вещото лице В.П., като неоспорено от страните, като обективно, компетентно и кореспондиращо с ангажираните по делото писмени доказателства се кредитира изцяло. Въз основа на него се приема, че жалбоподателят е полагал труд при работодателите/осигурители МП”***”/”***”АД,

Автостопанство СМЕК”***”, “ П.***”, “***”, “***”, “***”, “***”, ”***”, “***”. Осигурителния стаж на жалбоподателя от първа категория е 9год., 11мес. и 3 дни, положен в *** за периода от 01.09.1989г. до 31.08.1990г., в СМЕК“***“ от 26.11.1990г. до 01.01.1993г. и от 01.01.1996г. до 31.12.1999г. и в „ П.***“ от 01.01.1993г. до 31.12.1995г.; осигурителен стаж от втора категория-15год., 02мес. и 16 дни и осигурителен стаж от трета категория-05год., 11мес. и 21дни. Във ведомостите за заплати на “***”, съхранявани в с. Невестино за месец септември 1990г. фигурира името на жалбоподателя, но без нанесени отработени дни и начислена сума. Налице е разлика между записите в трудовата книжка № 10608/22.09.1986г., в която процесния период от 01.09.1990г. до 21.09.1990г. е включен като трудов стаж в периода от 01.02.1990г. до 21.09.1990г. и разплащателните ведомости. Независимо от това тези 21 календарни дни в м. 09.1990г. не са достатъчни да се достигнат 10 години за правото. Общият осигурителен стаж, превърнат в осигурителен стаж по чл. 104 от КСО към трета категория е 41год., 06мес. и 11дни. Със заключението напълно се потвърждават констатациите на адстративния орган.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Адстративен съд П.*** като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален адстративен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2, б. "а" с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на адстративния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред адстративния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол е решение № 670429 от 29.04.2021г. на директора на Териториално поделение-П.*** към Национален осигурителен институт, което е издадено от компетентния орган посочен в чл.

118, ал. 1 от КСО, в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазени са и адстративно производствените правила. С оглед на това не се налага отмяната му на основанията по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Между страните се формира спор относно незачетения осигурителен стаж в периода 01.09.1990г. до 21.09.1990г.. От трудова книжка № 106608 от 22.09.1986г., издадена от МП“***” е видно, че в нея последователно са нанасяни осигурителите, вида на изпълняваната дейност и заеманата длъжност. За МП“***“ са вписвани промените в трудовото възнаграждение, основанието за това, периода, за които се отнасят като всяко вписване е удостоверено с подпис на длъжностното лице. Трудовата книжка обаче не е надлежно приключена, тъй като не положен подпис и печат на този работодател.

От данните по делото и от заключенията на съдебно икономическа експертиза се приема, че жалбоподателят е полагал труд при осигурители МП”***”/”***”АД, Автостопанство СМЕК”***”, “ П.***”, “***”, “***”, “***”, “***”, ”***”, “***”. Зачетен трудов стаж от І-ва категория е 09г.,

11м. и 03дни, положен в МП”***”/”*** за периода от 01.09.1989г. до 31.08.1990г., в СМЕК“***“ от 26.11.1990г. до 01.01.1993г. и от 01.01.1996г. до 31.12.1999г. и в „ П.***“ от 01.01.1993г. до 31.12.1995г.; зачетен трудов стаж от ІІ-ра категория е 15г.,02м. и 16дни и зачетен трудов стаж от ІІІ-та категория е 5г., 11м. и 21дни или общият трудов стаж превърнат в ІІІ-та категория е 41г., 06м. и 11 дни. За периода от 13.09.1986г. до 21.09.1990г. жалбоподателят е полагал труд при осигурителя МП”***”/”***”АД.

В периода от 04.10.1986г. до 03.12.1986г.-00г., 02мес. и 00д е отбивал военна служба като военнослужещ на наборна военна служба, видно от удостоверение от Военно-окръжие П.***. От 15.12.1986г. отново е постъпил в МП”***” и е заемал длъжността монтьор. От 01.09.1989г. до 31.08.1990г. е работил в условията на първа категория труд в предприятието на длъжност стрелочник. За периода от 01.09.1990г. до 21.09.1990г. е налице вписване в трудовата книжка и е посочено основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 1 от КТ. Въз основа на заключението на вещото лице се приема, че за този период в разплащателните ведомости няма отразени дни и начислена сума, поради което не може да се зачете трудов стаж. Установената разлика между записите в трудова книжка и разплащателни ведомости, като в трудовата книжка е включен като трудов стаж и периода от 01.09.1990г. до 21.09.1990г. мотивират състава да приеме, че същата не е оформена в съответствие с изискванията на НТКТС. В тази връзка липсва подпис на ръководителя на предприятието и печат върху поставения правоъгълен печат. Следователно същата е оформена в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, без подпис на работодателя и положен от него печат. При това положение и като се взе предвид, че за периода 01.09.1990г. до 21.09.1990г. в разплащателните ведомости липсват отразени дни и начислена сума се приема, че трудовия стаж не е установен надлежно и същият не може да се зачете. До същите изводи е достигнал и адстративния орган. Въз основа на изложеното се приема, че правило е зачетен осигурителен стаж от І-ва категория - 09г., 11м. и 03дни, положен в МП”***”/”*** за периода от 01.09.1989г. до 31.08.1990г., в СМЕК“***“ от 26.11.1990г. до 01.01.1993г. и от 01.01.1996г. до 31.12.1999г. и в „ П.***“ от 01.01.1993г. до 31.12.1995г.; зачетен трудов стаж от ІІ-ра категория е 15г.,02м. и 16дни и зачетен трудов стаж от ІІІ-та категория е 5г., 11м. и 21дни или общият трудов стаж превърнат в ІІІ-та категория е 41г., 06м. и 11 дни.

Съгласно нормата на чл.

40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.

5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в ведомостите за заплати, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости. В случая е налице липса на данни за лицето в разплащателните ведомости за м. 09.1990г., поради което осигурителният стаж за този период не може да се установи само въз основа на данните в трудовата книжка. Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания и не съдържат информация от разплащателните ведомости не може и не следва да се приемат като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. С оглед на това, че трудовата книжка за периода от 01.02.1990г. до 21.09.1990г. не е приключена, съгласно изискванията на чл. 6 от НТКТС от една страна, а от друга записите в нея не се основават на изплащателните ведомости за заплати за м. 09.1990г. за дни в осигурителен стаж и получавано възнаграждение се следва, че правилно не е зачетен като осигурителен стаж този период от 21 календарни дни. Жалбоподателят изрично е декларирал, че не съхранява никакви документи от ***. При това положение и съгласно заключението на експерта се приема, че законосъобразно е отказано да се зачете за осигурителен стаж на жалбоподателя за периода от 01.09.1990г. до 21-09.1990г., за 21 календарни дни, което от своя страна е послужило за основание да се откаже отпускане на лична пенсия в условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като жалбоподателят няма изискуемите десет години за правото.