Решение № 6 от 13.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Благоевград, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Г. В. М. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211200600754 по описа за 2021 година С присъда № 8276/14.07.2021 год., постановена по н.о.х.д. № 591/2019 год. на Районен съд - Петрич, подсъдимият АТ. СТ. П. е признат за виновен в това, че на 20.06.2017 г. в гр. Петрич, в пункта за регистрация на КАТ „ПП” при РУ на МВР гр. Петрич, пред Е.И.З. в качеството му на техник – механик в същия пункт, при регистрацията за зачисляване в региона на моторно превозно средство, чрез посредственото извършителство на Щ.А.С. от гр.

Петрич, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – нотариална заверка от 17.06.2017 г., която е положена върху договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 17.06.2017 г. и на която е придаден вид, че е положена от нотариус К.М. с рег. № 222 на Нотариалната камара с район на действие РС- Шумен, за да удостовери, че А.Б.Ш. от гр.

София и АТ. СТ. П. от с. Лешница, общ. Сандански, са положили подписите си пред него, за да прехвърлят правото на собственост върху лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3”, с рег. № ..., като от извършителя за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, пр.1 НК във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1, пр.1 от НК, във 1 връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, от НК, във вр. с чл.42а, ал.1, ал.2, т. 1, т.2, ал.3, т.1, и ал.4, от НК, е осъден да изтърпи наказание „пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки:

-„задължителна регистрация по настоящ адрес", с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца;

-„задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 /шест/ месеца.

Със същата присъда П. е признат за виновен и в това, че на 20.06.2017 г., в гр. Петрич, в пункта за регистрация на КАТ „ПП” при РУ на МВР гр.

Петрич, пред Е.И.З. в качеството му на техник – механик в същия пункт, при регистрацията за зачисляване в региона на моторно превозно средство, чрез посредственото извършителство на Щ.А.С. от гр. Петрич, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – договор от 17.06.2017 г. за покупкопродажба на моторно превозно средство, за да докаже, че е прехвърлена собствеността на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3”, с рег. № ..., от А.Б.Ш. от гр. София на АТ. СТ. П. от с. Лешница, общ. Сандански и на който е предаден вид, че е подписан от лицето посочено в договора като продавач – А.Б.Ш. от гр. София, като от извършителя за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, пр.1 НК, във вр. с чл. 309, ал.1 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, от НК, във вр. с чл.42а, ал.1, ал.2, т. 1, т.2, ал.3, т.1, и ал.4, от НК е осъден да изтърпи наказание „пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки:

-„задължителна регистрация по настоящ адрес", с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца;

-„задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил подсъдимият П. да изтърпи най-тежкото измежду наложените му наказания, а именно – „пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес", с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен 2 служител" за срок от 6 /шест/ месеца.

С посочената присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - гр.Благоевград сумата от 246.65/ двеста четиридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/ лева разноски по делото, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса за издаването на изпълнителен лист.

Подсъдимият А.П. е останал недоволен от присъдата и чрез защитника си е атакувал същата пред въззивната инстанция, навеждайки доводи за нейната неправилност и незаконосъобразност. В жалбата акцент се поставя на два основни момента. Според първото твърдение по делото при категорично изяснена фактическа обстановка не е направен верен извод кое е лицето/лицата/ извършило престъплението, като се изходи от това дали има интерес от съставянето на документ с невярно съдържание. Вторият акцент е върху липсата на умисъл в поведението на П., който не е разбирал спецификата на нотариалната дейност и съответно не е могъл да знае, че се извършва нещо нередно, особено като се има пред вид, че не е познавал продавачката Шапрон. По тези съображения се иска отмяна на атакуваната присъда и оправдаването на подсъдимия по повдигнатите му обвинения. В пледоарията си пред въззивната инстанция защитникът поддържа наведените с жалбата доводи и поддържа искането си за оневиняването на П..

Жалбоподателят П. се явява лично и заявява, че не се чувства виновен по повдигнатите му обвинения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград оспорва жалбата и счита, че първата съдебна инстанция е изследвала събраната доказателствена съвкупност, стигайки до верни фактически констатации и правни изводи, а наложеното наказание е справедливо, поради което пледира за цялостно потвърждаване на присъдата.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място следва да се отбележи, че както диспозитивът, така и мотивите към проверяваната присъда, отговораят на законовите стандарти и съответно са базирани на събраните по делото доказателства. Приетите за 3 установени фактически положения съотвестват на заявеното от разпитаните свидетели, чийто показания са кредитирани при ясно излагане на съображенията за това. Критично е подходено към показанията на свидетеля К.В., чийто твърдения са в пълно противоречие с показанията на множество други лица, които освен това са го и разпознали в съдебната зала като човекът, продал колата на подсъдимия в гр. Русе. Първата съдебна инстанция с нужната аналитичност е обсъдила и обясненията на подсъдимия, които не оспорват установеното от фактическа страна, а само наличието на умисъл в използването на частния и официален документ за регистрацията на закупения от него автомобил. ПРС е оценил правилно установените данни и съответно обосновано е заключил, че поведението на П. ясно е илюстрирало знанието му за съставомерните елементи на двете престъпления и наличието на пряк умисъл в осъществяването им. На тази плоскост обосновани са и сторените правни изводи за осъществени две престъпни деяния при условията на съвкупност, за които са наложени и съответните наказания.

Изложените разсъждения за извършените престъпления при условията на посредствено извършителство са съобразени с правната теория и съдебната практика и напълно се споделят от проверяващата инстанция. С тези уточнения БлОС намира, че от фактическа страна разглежданата ситуация се е развила по следния начин:

Подсъдимият А.П. в средата на 2017 година решил да си закупи лек автомобил, проверявайки по интернет обяви предложения за продажба.

Харесал си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3”, с рег. № .... Свързал се с лицето от обявата, който се представил като К.В. от гр. Русе и се разбрали да се видят, за да може П. да огледа и съответно реши дали да купи автомобила. На 17.06.2017 година подсъдимият отишъл в гр. Русе заедно с приятелите си С.К., М.Х. и А.М.. След като пристигнали се срещнали с продавача К.В. на паркинга на магазин „Метро“ в гр. Русе, където П. огледал автомобила и решил да го купи. Въпреки, че денят бил събота, съответно неработен ден, В. го уверил, че могат да сключат сделката и не след дълго на място пристигнал мъж, който се представил за нотариус, а след него и жена, която казала, че е собственик на автомобила. Представилият се за нотариус извадил от носеното от него куфарче предварително изготвен договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил, в който фигурирали данните от личната карта на П. и му го дал за подпис. Последният го подписал и се 4 прибрал с приятелите с в гр. Петрич, където решил да регистрира МПС. За целта П. упълномощил свидетеля Щ.С., за който знаел, че се занимава с такава дейност. Нотариално завереното пълномощно подписал в кантората на нотариус Т. и го предал на С., заедно с другите необходими за регистрацията документи, сред които и договора от 17.06.2017 год., подписан от него самия и заверен от нотариус К.М. с рег. № 222 на Нотариалната камара с район на действие РС- Шумен.

На 20.06.2017 год. свидетелят Щ.С. отишъл с лекия автомобил в пункта за регистрация на КАТ „ПП” при РУ на МВР гр. Петрич, където попълнил нужните документи и заедно с договора ги предоставил на служителя Е.З..

Последният се усъмнил в дговора за прехвърляне на собствеността върху автомобила и не извършил исканата регистрация, предоставяйки документите на своите горестоящи за проверка. Тя установила, че нотариус К.М. не е извършил нотариалната заверка на договора, сключен между А.Ш. и А.П..

След неуспешния опит за регистрация на процесния автомобил П. отново се свързал със свидетеля К.В. и му обяснил проблема, след което се разбрали до отиде отново в Русе и да извършат ново прехвърляне на същия.

Междувременно свидетелят Й.Д. на 26.06.2017 год. успял да регистрира автомобила в сектор „КАТ – ПП“ на ОД на МВР – Русе, използвайки за целта друг неистински документ – договор за покупко-продажба с нотариална заверка от дата 16.06.2017 год. След тази регистрация Д. прехвърлил отново автомобила на П., а договора бил подписан в нотариална кантора в гр. Русе.

На 30.06.2017 год. автомобилът с нов регистрационен номер ... бил закаран и регистриран в сектор „КАТ – ПП“ на РУ на МВР – Петрич.

В хода на образуваното досъдебно производство била извършена съдебно-почеркова експертиза, изпълнена от експерта О.Б., от заключението по която се установява, че подписът за продавач в договора от 17.06.2017 год. не е положен от А.Б.Ш.. Подписът на нотариус К.М. с рег. №222 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Шумен не е положен от него, а отпечатъка от кръглия мокър печат върху договора не е идентичен със сравнителните образци от печатите на същия нотарияс. Посочено е и че подписа за купувач в договора е положен от А.П., който е изписал и ръкописния текст под надписа „купувач“.

Тази фактическа обстановка, сходна с приетото и от проверяваната 5 инстанция, почива на законосъобразния и логичен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. При излагане на съображенията си в тази посока Районният съд обосновано и убедително е посочил значението на отделните доказателства и същевременно връзката им едно с друго, за да направи крайния си извод. В съотвествие с действително установеното по делото са кредитирани показанията на всички разпитани свидетели, без тези на К.В., с аргументи за яснота, логическа последователност и съвпадение с възприятията на останалите. Изтъкнато е и липсата на противоречия между тях, включително и по отношение на определените като главни факти, свързани с времето и мястото на извършване на двете престъпни деяния. Към заявеното от В. е подходено критично и ясно обяснено защо не може да се кредитира. Окръжният съд напълно се солидаризира с направените изводи, считайки, че липсват основания да се поставят под съмнение показанията на полицейските служители Х. Г.М. Всеки от тях в служебното си качество е посочил интересуващите разследването обстоятелства и липсват каквито и да било данни за тяхната заинтересованост, което да доведе до компрометиране на показанията им. Особено съществени са и показанията на Щ.С., използван от подсъдимия като посредствен извършител за извършване на регистрацията в КАТ на процесния автомобил. Два съществени момента от заявеното от него разкриват действителното отношение на П. към случилото се. След като е попитан дали е минал през нотариус за сключването на дговора, той е отговорил на свидетеля, че не си спомня, което е необяснимо с оглед на случилото се буквално преди няколко дни на паркинга на магазин „Метро“ в Русе според собствените му обяснения. Вторият момент е свързан с изявление на подсъдимия при втората регистрация в Петрич на автомобила, когато пред С. заявил, че вече си е направил „истински договор със собственика“. В съвкупност те категорично установяват знанието на П. за това, че е съзнавал, че използвания от него договор за покупко-продажба е неистински, както и че такава е извършената нотарилна заверка на подписите.

Разпечатката съдържа 34 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e4cca24-b174-4d5d-850a-19e9fda132bd