Решение № 21 от 23.01.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. ХАСКОВО, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500893 по описа за 2024 година чл.273 от ГПК.

Производството е въззивно – по реда на чл.258 –

ВЪЗЗИВНИКЪТ – З. Н. М. е останал недоволен от

Решение № 558 от 15.07.2024 год., постановено по гр.д. № 2292 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е отхвърлен предявеният от него против Етажна собственост на собствениците в сграда, в режим на етажна собственост, находяща се в ***, иск с правно основание чл.40 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ - за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост /ОСЕС/, обективирани в протокол № 2 от 10.05.2023 год. от проведено Общо събрание /ОС/ на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, като недопустим, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собственици в сграда, с адрес: ***, представлявана от управителя „Нов домоуправител“ ЕООД – гр.Хасково - оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от З. Н. М. против Етажна собственост на собствениците в сграда, в режим на етажна собственост, находяща се в ***, с искане за отмяна на решенията, взети от Общо събрание на етажната собственост /ОСЕС/, проведено на 10.05.2023 год., обосновано с доводи за допуснати нарушения по свикването и провеждането на ОС.

От страна на ответника, с процесуалното качество на въззиваем в настоящото производство са изложени доводи за недопустимост на иска, като такъв, предявен след изтичане на преклузивния срок, визиран в нормата на чл.40, ал.2 от ЗУЕС.

Като писмено доказателство по делото е приет

Нотариален акт № ** / 1989 год., обективиращ договор за дарение от 11.05.1989 год. и легитимиращ ищеца като собственик на 1/3 ид.ч. от апартамент, на четвъртия етаж в жилищен блок на ***. В подкрепа на това обстоятелство е и справка за декларирани данни относно имоти, находящи се в ***, изпратени от Община Хасково, Дирекция Общинска данъчна дирекция.

Посочените доказателства обосновават извод за наличие на материално правна легитимация на ищеца по предявения от него иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС.

Спорният по делото въпрос относно допустимостта на иска се свежда до началния момент, считано от който започва да тече преклузивният едномесечен срок за предявяване на иска.

Безспорно в тази насока по делото е установено, че решенията, чиято отмяна се иска са взети от ОСЕС, проведено на 10.05.2023 год., а исковата молба е подадена на 10.10.2023 год.

Като безспорно съдът приема и това, че протоколът от проведеното на 10.05.2023 год., ОСЕС е бил изготвен на 12.05.2023 год., с което е спазен срока по чл.16, ал.6 от ЗУЕС, както и изискването за поставянето му на видно и общодостъпно място на входа на сградата, сторено на същия ден – 12.05.2023 год., видно от приетите като писмени доказателства съобщение за изготвен протокол и протокол за поставено съобщение, в подкрепа на които обстоятелства са и събраните по делото гласни доказателства, събрани при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд.

Безспорно е и това, че ищецът не е присъствал на проведеното на 10.05.2023 год. ОСЕС, както и това, че към този момент е отсъствал за повече от един месец от адреса на жилището си, считано от края на м.април 2023 год. до м.октомври 2023 год. – данни в каквато насока съдът цени от приетото като писмено доказателство писмо от 01.06.2023 год., изпратено от него до управителя на ЕС.

По делото не са представени доказателства за това от страна на ищеца да са спазени изискванията, визирани в чл.13, ал.2 от ЗУЕС – да уведоми писмено управителя или председателя на УС, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер, предвидени в 2 условията на кумулативност, поради което и на основание чл.16, ал.7, предл.4 – то от ЗУЕС, собственикът се счита за уведомен с поставяне на съобщението за изготвяне на протокола, сторено на 12.05.2023 год., при което правото да иска отмяна на решенията на ОСЕС е могло да бъде упражнено в срок до 12.06.2023 год. Изложените доводи обосновават извод за това, че исковата молба, подадена на 20.10.2024 год., е просрочена – постъпила в съда след изтичане на преклузивния едномесечен срок, започнал да тече на 12.05.2023 год., когато е съобщен протокола от ОС, при спазване на разпоредбата на чл.16, ал.7, предл.4-то от ЗУЕС. Обстоятелството, че ищецът е уведомил представителя на ЕС с цитираното по-горе писмо от 01.06.2023 год., не обосновава извод в противна насока, доколкото към този момент – 01.06.2023 год. е започнал да тече срокът за обжалване на решенията на ОСЕС – 12.05.2023 год., и с оглед преклузивния характер на срока, с получаване на писмото, не са настъпили последиците от спирането или прекратяването му.

Изводът за недопустимост на иска се обосновава и от логическото и систематично тълкуване на чл.40, ал.2 от ЗУЕС и чл.16, ал.7 и ал.9 от ЗУЕС, по следните съображения:

Съгласно чл.40, ал.2 от ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30 – дневен срок от получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, според която председателят на управителния съвет /управителят/ в срока по ал.6 /седмодневен/ поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставянето на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет /управителя/ и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“ и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл.13, ал.2 се изпращат на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл.13, ал.2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протокола, то собственикът се смята за уведомен с поставяне на съобщението.

Съгласно чл.16, ал.9 от ЗУЕС, оспорването на протокола се извършва писмено пред управителния съвет /управителя/ в 7 – дневен срок от съобщението по ал.7, но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателя отсъства. Тълкуването на посочените по-горе правни норма обосновава извод за това, че началният момент от който започва да тече едномесечния срок за предявяване на иска по чл.40 от ЗУЕС, е момента на поставяне на съобщението за изготвяне на протокола от проведеното ОСЕС, в разглеждания случай – 12.05.2023 год. „Получаването на решението“ по смисъла на препращащата норма на чл.40, ал.2 от ЗУЕС, следва да бъде извършено при спазване на изискванията, предвидени в чл.16, ал.7 от ЗУЕС, използваният в която разпоредба израз „копие от протокола се предоставя на собствениците“ следва да се тълкува съвкупно с ал.9 от същия законов текст, визиращ 7 – дневен срок за оспорване на протокола, считано от съобщението за изготвянето му, но не по-късно от един месец, предвиден като 3 срок за предявяване на иска. В подкрепа на изложените по-горе доводи следва да се посочи и това, че в ЗУЕС не са разписани други правила, освен визираните по-горе, установяващи спазване на изискването на „връчване“ на протокола от ОСЕС.

Предвид изложеното съдът намира за ирелевантни поддържаните от ищеца доводи за това, че срокът за предявяване на иска е започнал да чете, считано от 20.09.2023 год., на която дата копие от протокола от ОСЕС, проведено на 10.05.2023 год. е бил връчен на пълномощника му, посочен от него като адрес за кореспонденция в писмо от 01.06.2023 год.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за недопустимост на иска, предявен на основание чл.40 от ЗУЕС, като такъв, подаден след изтичане на едномесечния преклузивен срок, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 558 от 15.07.2024 год., постановено по гр.д. № 2292 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА З. Н. М., ЕГН ********** от ***, с адрес за призоваване – *** – адвокат М. Г., да заплати на Етажна собственост с адрес – ***, представлявана от „Нов Домоуправител“ ЕООД, ЕИК 206794142, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Единство“ № 7 А, с адрес за призоваване – ***– адвокат А. К., сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4