Решение № 482 от 02.03.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 482

Добрич, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20257100700773 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Е. Х. И. с [ЕГН] от [населено място], общ. Балчик, [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1451057/01.12.2025 г. на старши полицай към РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич Ц. С. С., с която на основание на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. В жалбата се излагат подробни доводи за нейната незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и неспазване на административнопроизводствените правила. Посочва се, че не е било направено по надлежния ред от полицейските органи уведомяване на собственика за дерегистрацията на автомобила. Освен това жалбоподателят не е собственик на автомобила, а същият му е бил предоставен за кратковременно ползване от собственика, за което не носи вина. Настоява за отмяна на издадената заповед, а също и за присъждането на разноските по делото.

В законния срок е постъпил писмен отговор, в който се сочи, че жалбата е неоснователна и предприетите от полицейския орган действия са в съответствие със закона. Желае се нейното отхвърляне.

В последното съдебно заседание Е. Х. И. чрез своя пълномощник заявява, че процесната заповед е незаконосъобразна, немотивирана и несъразмерна; в първото съдебно заседание е установено, че действително жалбоподателят не е знаел, че предоставеният му за градско ползване лек автомобил е със служебно прекратена регистрация и по този начин е нарушил Закона за движението по пътищата, което е обстоятелство, изключващо умисъл, небрежност и въобще каквато и да е форма на вина; разпитаният свидетел, който се явява и собственик на процесния автомобил, е посочил, че нито той, нито жалбоподателят действително са знаели, че автомобилът е с прекратена регистрация; общоизвестен факт е, че системата „АИС“ на КАТ не е общодостъпна и гражданите няма как да се уведомят за наличието или липса на валидна регистрация на автомобила, който управляват; процесното деяние не е извършено по непредпазливост, защото жалбоподателят е положил дължимата грижа да се информира и лично да провери за изрядността на документите на автомобила, а по-скоро се касае за случайно такова; в конкретната ситуация Е. Х. И. не би могъл да предвиди неправомерен резултат, а именно, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация, като последното не е било известно дори на собственика на процесното МПС; прекалено е да се очаква от гражданите в ситуация, в каквато е жалбоподателят – краткотрайно да си послужи с автомобила, да провеждат детайлно изследване на всички обстоятелства, свързани с предоставения за ползване автомобил и да правят подобни справки в системата на КАТ, която не е достъпна за гражданите; още повече, че жалбоподателят не е имал никакви причини да се съмнява в липсата на надлежна регистрация на превозното средство, защото то се е движило всеки ден, имало е регистрационни табели и всички необходими документи; деянието е извършено при обстоятелства, при които следва да отпаднат всички форми на вина и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, а по-скоро е случайно деяние; затова наложената мярка очевидно не съответства на тежестта на извършеното и не е справедлива; тя е несъразмерна, защото жалбоподателят е санкциониран за деяние, което е вследствие от неизпълнението на задължение, което законът възлага на друго лице и не е справедливо да се търпят последствията от това неизпълнение; претендира сторените разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

От данните по административната преписка се установява, че на 01.12.2025 г. от Ц. С. С. – старши полицай в РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич - е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №4565807 на Е. Х. И. за това, че на 01.12.2025 г. около 10.19 часа при движението си по [улица]в [населено място] до №41 в посока към [жк] управлявал лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. №[рег. номер], собственост на Г. П. Г., като пътното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред – то е с прекратена по служебен път регистрация по чл.143 ал.15 от Закона за движението по пътищата от 17.10.2025 г. Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №4565807 е предявен и връчен на водача, което е надлежно удостоверено с подписа му и този на още един свидетел. Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля З. В. В.. Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1451057/01.12.2025 г. на старши полицай към РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич Ц. С. С., с която на основание на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание - управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Деянието на водача е квалифицирано като нарушение по чл.140 ал.1 пр.1-во от Закона за движението по пътищата. Според т.1.12. от изисканата Заповед №357з – 2522/02.09.2025 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР – Добрич е оправомощил служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.2б), т.4, т.5 буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата. От допълнително представеното удостоверение е видно, че Ц. С. С. от 01.10.2024 г. до настоящия момент е преназначен именно на такава длъжност.

С оглед на изложеното по – горе обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочена процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не са спазени материалноправните разпоредби на закона.

Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.1 буква з), гг) от същия закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Следователно необходимата предпоставка за прилагането на мярката по този текст е лицето да е извършило нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, което в нашата хипотеза не е налице. В настоящия случай от разпита на свидетеля Р. Д. Г. в съдебното заседание на 12.01.2026 г. се установява, че същият е предоставил за краткотрайно ползване на жалбоподателя своя автомобил, за да може последният да отиде до [населено място]; автомобилът е имал всички необходими документи; като собственик той не е получавал уведомление от сектор „Пътна полиция“ за прекратяването на регистрацията. Свидетелят твърди, че е пререгистрирал на свое име автомобила още в момента на закупуването му от нотариуса, като е направил онлайн регистрация и е заплатил съответната такса още чрез нотариуса. Показанията на Р. Д. Г. напълно съответстват на отразеното в представеното в последното съдебно заседание удостоверение, издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, според което на 15.08.2025 г. е заявена електронна административна услуга за промяна на собственост на регистрирано моторно превозно средство „Ситроен Берлинго“ с рег. №[рег. номер] с предстоящ собственик Р. Д. Г.; заявител е бил нотариус О. О.; новият собственик не се е явил да получи издаденото свидетелство. Затова при заявената електронна административна услуга за пререгистрация административният орган не е следвало служебно да прекратява регистрацията на моторното превозно средство поради непререгистрирането му от новия собственик в двумесечния срок по чл.143 ал.15 от Закона за движението по пътищата, а най – малкото да го уведоми надлежно да получи новото свидетелство; респективно издадената принудителна административна мярка на лицето, което го е управлявало (при това – инцидентно), трябва да бъде отменена.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителната административна мярка при липсата на безспорна доказаност на нарушението.

По изложените съображения обжалваната заповед е неправилна и противоречи на материалния закон, поради което са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.4 от АПК и жалбата следва да бъде уважена.

Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и поискани разноски в общ размер на 107.37 евро/210 лева, включително внесена държавна такса в размер на 5.11 евро/10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 102.26 евро/200 лева.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Е. Х. И. с [ЕГН] от [населено място], общ. Балчик, [улица]издадената от старши полицай към РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич Ц. С. С. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1451057/01.12.2025 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич с административен адрес [населено място], [улица]да заплати на Е. Х. И. с [ЕГН] от [населено място], общ. Балчик, [улица]направените разноски по административно дело №773/2025 г. по описа на ДАС в размер на 107.37 евро.

Разпечатката съдържа 26 от 28 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e4b75a3-b85e-4248-8805-5099341d5ec0