Решение № 136 от 19.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Варна, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20213110105061 по описа за 2021 година

Производството е образувано на основание искова молба вх.№5097/09.04.2021г., подадена от **** С. А.,**** рег.№ ****, чрез **** С.А., клон ****, ЕИК: ****, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. ****, ****, сгр. 14, представлявано от **** управител, чрез юрисконсулт ****, против КР. Г. К., ЕГН:**********, адрес: гр.Варна, ул. ****, №. 15, ет. 2, ап. 4, с правно основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да бъде признато за установено че **** С. А., **** има следните вземания против КР. Г. К., ЕГН:********** по договор № ****, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр д. № 13608/2020по описа на Районен съд - Варна, а именно: 4981.21 лева главница по договора за кредит, сумата от 2884.93 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.07.2019г. до 20.03.2023 г., сумата от 515.39 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.08.2019 до 12.10.2020 , ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за осъждане ответницата да заплати на ищцовото дружество същите суми.

В исковата и уточняващата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски заем с номер **** от 21.03.2019г., с който е отпуснало паричен кредит в размер на 5000 /пет хиляда лева / лв.

Твърди се, че сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което **** С.А., **** per.№ ****, чрез **** С.А., 1 клон **** е изпълнил задължението си по него. Твърди се, че усвояването на посочената сума отв. К. е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Твърди се, че въз основа на чл.1 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заемана 48 месечни вноски - всяка по 199.12 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 33.33% и годишния лихвен процент - 26.94%, посочени в параметрите по договора.

Твърди се, че отв.К. е преустановил плащането на вноските по кредит номер **** на 20.07.2019, като към тази дата са погасени 3 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на **** С.А., **** per.№****, чрез **** С. А., клон **** става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следваше да изплати остатъка по заема в размер на 4981.21 лв., представляващ оставащите 45 броя погасителни вноски към 20.08.2019, към която дата е станал изискуем в целия му размер.

Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си, поради което му е изпратено изрично уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Приема за дължими всички договорени суми в това число и частта от договорената възнаградителна лихва за периода след обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Претендира и мораторна лихва за периода от обявяване на кредита за предсрочно изискуем, до депозиране на заявление по чл.410 ГПК във ВРС.

Твърди се, че **** С.А., **** per.№****, чрез **** С.А., клон **** е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр.

Варна. Твърди се, че по гражданско дело №13608/2020 г., 49 с-в. е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът КР. Г. К., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните и автентичността на положените подписи от страна на ответника. Оспорва получаването от ответника на претендираната сума. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост и надлежното уведомяване на ответника както към момента на завеждане на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, така и към момента на образуване на настоящото исково производство. Оспорва претенцията за възнаградителна лихва за периода, изтъквайки, че при редовно обявена предсрочна изискуемост, възнагр. лихва не се дължи за периода след това. Оспорва искът за мораторна лихва. Оспорва като недопустими предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.

2

Предвид изложеното се настоява за отхвърляне и на предявените осъдителни искове.

Съдът, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на съдебното производство бяха приложени и приети следните писмени доказателства: договор за потребителски паричен кредит от 21.03.2019 г., извлечение по кредит PLUS – 16875066 към дата 07.04.2021 г., последна покана за доброволно изпълнение от 21.05.2020 г., материалите по ч.гр.д. №13608/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.

От приложеното ч. гр. д. №13608/2020 г., по описа на Районен съд – Варна е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №261124/28.10.2020г., с която е разпоредено КР. Г. К. да заплати следните суми: сумата от 4981,21/четири хиляди деветстотин осемдесет и един лева и двадесет и една ст./лева, представляваща неизплатена главница по договор за кредит № PLUS–16875066, сключен на 21.03.2019 г., сумата от 2884.93 /две хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и три ст./лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019 г. до 20.03.2023 г., сумата от 515.39 /петстотин и петнадесет лева и тридесет и девет ст./ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410, т. 1 ГПК.

На заявителя са дадени указания за предявяване на иск при условията на чл.415, ал.2 ГПК.

Съгласно Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта **** от 21.03.2019г., „****“ ЕАД е предоставило паричен кредит на КР. Г. К. в размер на 5000 лева. В графата параметри и условия са вписани следните договорки: застрахователна премия – 1344,00 лева; такса ангажимент - 175,00 лева; брой погасителни вноски – 48 броя; месечна погасителна вноска – 199,12 лева; обща стойност на плащанията – 9557,76 лева; годишен процент на разходите – 33,33 % и лихвен процент от 26,94%. В договора е вписан погасителен план, съгласно който първата падежна дата е 20.04.2019г., а последната 20.03.2023г.

Договорът е двустранно подписа, като от ответната страна не бяха предприети изискуемите по ГПК дейсвия по неговото оспорване.

От страна на ищеца е представено извлечение за плащанията и задълженията по кредита. От извлечението е видно, че ответникът е направил следните погашения: на 19.04.2019г. сумата от 200,50 лева, на 20.05.2019г. сумата от 200,00 лева, на 21.06.2019г. сумата от 199,12 лева.

Съобразно предвиденото в Условията на договора, сумата по кредита следва да бъде преведена по изрично предоставената от ответника банкова сметка. В частта Удостоверявания но договора страните регламентират, че с полагането на подписа си, 3 лицето посочено като Кредитополучател удостоверява, че е получило посочената в група „ПАРАМЕТРИ И УСЛОВИЯ“ сума по посочената в чл. 1 банкова сметка, преддоговорна информация в съответствие със Закона за потребителския кредит и екземпляр от договора за кредит.

Уговорено в чл. 5 от Условията на договор е, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски, като при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени по договора надбавки и обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.

Приобщена към доказателствения материал по делото е и отправена от „****” ЕАД до КР. Г. К. покана, като в същата е посочено, че поради преустановено плащане по процесния договор, вземането на дружеството е обявено за предсрочно изискуемо. По делото липсват доказателства горната покана да е достигнала до адресата си.

Крайният падеж на договора следва да настъпи на 20.03.2023г., т.е. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.10.2020г. При тези обстоятелства не се установява преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, до длъжника да е достигнало волеизявлението на кредитора, че е упражнил правото си да обяви предоставения кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Нещо повече, изрично в обстоятелствената част на ИМ, отправя изрично изявление в посока исковата молба да се счита за уведомление за предсрочна изискуемост на целия дълг.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК, както и на иска с правно основание чл.79 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание, както и по размер, длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на претендираната сума. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума, в случай, че ищецът докаже нейната дължимост.

4

Конкретният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от 20.02.2015 г.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен ресурс, ведно със застрахователна премия, общ размер на плащанията, лихвения процент по кредита - фиксиран годишен лихвен процент от 26.94% и годишният процент на разходите – 33.33%, погасителен план, съдържащ информация за броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и техния размер.

Доколкото ответникът не проведе инициираното оспорване на автентичността на приложените към делото оригинали на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта **** от 21.03.2019г. и приложения към него, съдът приема за безспорно възникналото между страните облигационно правоотношение по силата на което „****“ ЕАД е предоставило паричен кредит на КР. Г. К. в размер на 5000 лева. В графата параметри и условия са вписани следните договорки: застрахователна премия – 1344,00 лева; такса ангажимент 175,00 лева; брой погасителни вноски – 48 броя; месечна погасителна вноска – 199,12 лева; обща стойност на плащанията – 9557,76 лева; годишен процент на разходите – 33,33 % и лихвен процент от 26,94%. В договора е вписан погасителен план, съгласно който първата падежна дата е 20.04.2019г., а последната 20.03.2023г. С полагане на подпис под договора и съобразно частта Удостоверявания по договора, ответникът удостоверява, че е получило посочената в група „ПАРАМЕТРИ И УСЛОВИЯ“ сума по посочената в чл. 1 лично посочена от него банкова сметка, поради което съдът приема, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по предоставяне на договорната сума.