Определение № 764 от 02.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 764 гр. Велико Търново, 25.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Илина Гачева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20234100500550 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от адв. И. И. от АК Ловеч, пълномощник на И. А. И. от гр. Бяла черква, общ. Павликени , против Определение № 127/18.05.2023 г., постановено по гр. д. № 49/23 г. по описа на РС Елена, с което е прекратено производството по делото по иск с правно основание чл.

59, ал. 9 от СК, предявен от И. А. И. от гр. Бяла черква, общ. Павликени против М. С. Г. от гр.

Златарица, поради неподсъдност на делото на Районен съд Елена и липса на международна компетентност да го разгледа. С доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение се иска същото да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане на РС Елена.

Ответницата по частната жалба М. С. Г. чрез пълномощника адв. П. С. ВТАК., първата с местоживеене в Република Гърция, изразява в писмен отговор становище за неоснователност на жалбата, доколкото е установено от представените от нея документи, че детето от 2016г. живее с майка си в Република Гърция .

Великотърновски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на неизгодното за него преграждащо определение от категорията по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Гр.д. № 49/23 г. по описа на РС Елена е образувано по повод искова молба, подадена от А И. А. И. от гр. Бяла черква, общ. Павликени против М. С. Г. от гр. Златарица на основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение в упражняването на родителски права по отношение на детето им Ангел И. А. с ЕГН **********, като се иска предоставените на майката с решение № 112/16.01.2015 г. по гр. д.

№ 187/2014 г. по описа на Районен съд – Елена родителски права по отношение на детето да бъдат предоставени на бащата, при който да се определи и местоживеенето на детето; да се определи режим на лични отношения между детето и майката и майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 250 лв.

В исковата молба е изложено, че ищецът дълги години е живял и работил във Федерална Република Германия, не осъществявал редовно режим на лични отношения с детето, но през лятото на 2022г. детето му гостувало в гр. Бяла черква и изразило нежелание да се връща при 1 майка си, тъй като майката всъщност живеела в Република Гърция, а детето било отглеждано в гр.

Златарица от психично болната си баба, като често гостувало и на майка си, което пък било отклонение от разписания в съдебното решение адрес за местоживеене на детето.

От отговора на исковата молба се установява, че ответницата се е установила с детето в Република Гърция , като там детето е посещавало детска градина в периода 2016-2018г., от 2019г. основно училище, като посещава и езикова школа от 2019г., българското училище в гр. Кавала - неделно, има личен лекар-педиатър в гр. Неа Перамос, където живее с майка си. В отговора се твърди, че от посочените години понастоящем детето е с постоянно местоживеене записано в Република Гърция.

Твърденията на ответницата се потвърждават от представените Единен екземпляр за назначаване на работа, декларация за наем на недвижим имот в Неа Перамос, окръг Кавала, удостоверение от личен лекар, от три училища, от които е видно, че почти веднага след влизане на предходното съдебно решение в сила, майката, заедно с детето е заминала заедно с детето за Република Гърция и трайно се е установила там. Детето от 2016г. е записано и посещавало там детска градина, впоследствие училище, има общопрактикуващ лекар. Майката е започнала работа в същия град по трудов договор. Видно е, че при това трайно установяване в Гърция, ответницата и детето и да се връщат в България, то е за кратко гостуване, основна през ваканциите на детето.

От гореизложените факти се установява, че обичайното местопребиваване на детето към датата на предявяване на настоящите искове е във Република Гърция, като това пребиваване там е постоянно да повече от шест години към настоящия момент.

За да постанови липса на своя компетентност да разгледа предявените искове, районният съд се е позовал на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. Приел е, че съгласно чл. 7 параграф 1 от горния Регламент компетентни по делата относно родителската отговорност за дете са съдилищата на държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето към датата на сезиране на съда и не са налице изключенията от посочената компетентност съгл.чл. 9, 10 и 12 от Регламента.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд.

Установено е, че обичайното местопребиваване на детето е в Гърция. В случая не е приложим чл. 8 от Регламента, доколкото със същия се предвижда, че когато едно дете се мести правомерно от една държава-членка в друга и придобива ново обичайно местопребиваване там, съдилищата на държавите-членки по предишното обичайно местопребиваване на детето, по силата на изключение от член 8, запазват компетентността си по време на тримесечния период, следващ установяването с цел изменение на решението за право на лични отношения с детето, издадено тази държава-членка преди установяването на детето, когато носителя на правото на лични отношения с детето по силата на решението за правото на лични отношения с детето продължава да живее обичайно в държавата-членка на предишното местоживеене на детето и Параграф 1 не се прилага, ако носителят на правото на лични отношения с детето, по смисъла на параграф 1 е приел компетентността на съдилищата на държавата-членка по новото обичайно местопребиваване на детето, като е участвал в производството пред тези съдилища, без да е оспорило тяхната компетентност.

Следователно, за да се изключи приложението на чл. 7, необходимо е наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: да е налице правомерно преместване на детето от една държава-членка в друга и период до три месеца след установяването в другата държава-членка, както и носителят на правото на лични отношения с детето по силата на решението за правото на лични отношения с детето да продължава да живее обичайно в държава-членка на предишното местоживеене на детето. В случая съдът приема, че е налице правомерно преместване на детето в друга държава-членка, доколкото ищецът не доказва твърденията си за незаконно извеждане на детето от България. Изтекъл е и тримесечният период, следващ установяването на ответницата и детето в Гърция (от 2016г.). Не е налице и другата предпоставка за прилагане на изключението по чл. 8.1 от Регламента-бащата вече не живее обичайно в България, където е било предишното обичайно местоживеене на детето, а се е установил отпреди това в Германия.

Не са налице предпоставките и по чл. 10 от Регламента, доколкото по делото няма данни ищеца да е приел компетентността на съдилищата на държавата-членка по новото обичайно местопребиваване на детето, участвайки в производството пред тези съдилища, без да е оспорил 2 тяхната компетентност.

Неприложим е и чл. 9 от Регламента, който се прилага само в случаите на неправомерно отвеждане или задържане на детето, а както бе отбелязано по-горе, ищецът не доказва такова неправомерно отвеждане на детето и предприемане на което и да е от производствата по този текст.

Ето защо по общото правило на чл. 7 от Регламента именно съдът в Република Гърция е компетентен да разгледа спора, поради което първоинстанционното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Макар в посочения регламент да не е дадено легално определение на понятието "обичайно пребиваване на детето", по този въпрос има решение на СЕО по повод преюдициално запитване, отправено от Korkein Hallinto-Oikeus по образувано Дело С-523/07 г., с което е прието, че понятието "обичайно пребиваване" по смисъла на чл. 8, параграф 1 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. (заменен от настоящия) следва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейна среда. Извод за наличието на такава интеграция по отношение на детето може да се изведе от представените по делото доказателства.

Водим от гореизложеното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 127/18.05.23 г., постановено по гр. д. № 49/2023 г. по описа на РС Елена.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3