Решение № 687 от 26.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000633 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 847/13.06.2024 г., по т.д. № 1945/2023 г., на СГС,ТО, VI-5 състав е отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ на „Гепар“ ООД, ЕИК 131005103, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Цар Борис III“№ 60, ет. 3, ап. 9, за откриване на производство по несъстоятелност, на основание неплатежоспособност.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Гепар“ ООД, което поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при неправилна интерпретация от съда на събраните доказателства. Моли същото да бъде отменено като въззивният съд да постанови друго, с което да открие производство по несъстоятелност по отношение на дружеството. Поддържа, ч е невъзможността за погасяване на задълженията представлява основание за обявяване неплатежоспособност на длъжника и това било налице при „Гепар“ ООД. Съдът необосновано приел на стойностите на коефициентите за ликвидност за нормални като не взел предвид отрасъла, в който дружеството осъществява дейност. Решението се позовавало на предположение, неподкрепено с доказателства, че дружеството осъществява дейност и може да реализира доходи. В тази й част експертизата следвало да се счита необоснована, защото вещото лице не посочило във връзка с какви обстоятелства приемало, че дружеството ще реализира печалба, след като към момента не осъществявало търговска дейност и било на загуба. В допълнителното заключение вещото лице установило, че данъчните задължения на „Гепар“ ООД към 31.12.2023 г. са в размер на 10 754.44 лв., а 1 осигурителни задължения към 31.12.2023 г. са в размер на 1817.15 лв. Към 31.12.2023 г.

„Гепар“ ООД отчело собствен капитал в размер на /-2/ хил.лв. Дружеството разполагало с 14 хил.лв. вземания от съдружниците, а парични средства в брой били в размер на 54.97 лв.

Общият размер на задълженията му бил 15 901.72 лв. /в т.ч. към персонала – 3 330.13 лв. и данъчно-осигурителни задължения - 12 571.59 лв./. съответно 16 хил.лв. Експертизата установила, че анализът на финансовото състояние за периода 2021 г. – 2023 г. показва влошени финансови показатели на платежоспособност и задлъжнялост през 2023 г .

Експертизата е посочила, в своето заключение, че дружеството би могло да погаси данъчноосигурителните си задължения, които са в размер на 13 хил.лв., но не е посочила по какъв начин ще погаси тези задължение, след като по-надолу се установява, че за 2023 г. са отчетени приходи от продажби в размер на 7 хил.лв. при разходи в размер на 14 хил. лв.. в т.ч. за персонала 11 хил.лв. Вещото лице установило отчетена загуба за текуща година в размер на 7 хил. лв. Неправилно първоинстанционния съд приел, че не може да бъде направен категоричен извод, че е налице трайно и обективно състояние на търговското дружество при невъзможност да покрие задълженията си, след като съгласно заключението на СИО с всяка изминала година дружеството ставало все по-зле финансово, като през 2023 г. загубата за текущата година е в размер на 7 хиляди лева, а приходите намалявали значително. Към момента дружеството генерирало само загуби. Актуалният дълг към работниците/ служителите бил 3 330.13 лв. и не можело да бъде разплатен. Това сочело на основателност на молбата.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба с правно основание чл.625 от ГПК, подадена от длъжника „Гепар“ ООД, който е поискал от съда да обяви неплатежоспособността му и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него. Посочил е, че през десетте месеца преди подаване на молбата /19.10.2023 г. не бил в състояние да покрива своите публични задължения към държавата, да заплаща трудови възнаграждения и осигуровки на наетите от него лица. От последния годишен финансов отчет било видно, че за 2022 г. разходите му за персонал възлизат на 11 000 лв., като според приложената справка задълженията му към държавата възлизат в общ размер на 6584.73 лв. към 30.06.2023 г. Поддържа, че не разполага с достатъчно активи за покритие на посочените задължения като е спрял изцяло плащанията си и няма реализирана печалба за посочения период.

Към молбата са представени справка за задълженията и справка за предприятието, от която се установява, че предмет на дейността на търговеца е ремонт на електрически съоръжения.

Представен е годишния финансов отчет за приходи и разходи за 2022 г. на „Гепар“ ООД, отчет за собствения капиталза 2022 г., отчет за паричните потоци по прекия метод; справка за заеми и начислени лихви; справка за вземания и задължения и отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд.

От изисканата и представена справка от МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“ се установява, че към момента дружеството не притежава МПС.

Изискана е и е представена справка от НАП за общите задължения на „Гепар“ ООД, съгласно която към 3.11.2023 г. са дължими 154.27 лв. към Универсален пенсионен фонд и и 859.55 лв. – задължения за ДОО и здравни осигуровки за периода м. 01.2005 г. – м.

12.2006 г.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от молителя. От заключението на вещото лице се установява, че в баланса на „Гепар“ ООД не са отразени дълготрайни активи, а размерът на краткотрайните активи на дружеството 2 възлиза, съответно към края на 2021 г. – на 195 000 лв., към края на 2022 г. – на 199 000 лв., към края на 2023 г. – на 84 000 лв., от които парични средства с относителен дял от 0.99 към сумата на актива. Вещото лице е констатирало, че намалението на паричните средства е в резултат на платени дивиденти и заплати, а със счетоводна операция от 01.07.2023 г. са бракувани осчетоводените за предходните години като част от актива материали, като негодни. Структурата на пасива през анализирания период се изразява със същите числови стойности за всяка от годините, от които 188 000 лв. неразпределена печалба за 2021 г. и 2022 г., записан капитал от 5000 лв. текуща печалба, съответно в размер на 2000 лв. и в размер на 4000 лв. Сумата на пасива към края на 2023 г. е 84 000 лв., от която 74 000 лв. – неразпределена печалба, като е отчетена текуща загуба от 7000 лв., задължения към персонала с относителен дял от 0.04, осигурителни и данъчни задължения. Вещото лице е установило, че, размерът на данъчните задължения, посочен в баланса на дружеството и този в справката от НАП по делото, се различават, тъй като не е деклариран данък върху дивидента в размер на 6 000 лв. В заключението вещото лице е изчислило и анализирало стойностите на приложимите финансови коефициенти. Според стойностите на коефициента на обща ликвидност за периода 2021 г. – 2023 г. и доколкото надвишават значително приетата препоръчителна граница за финансова стабилност от 1 до 3, същите сочат възможност на дружеството да погасява текущите си задължения с наличните текущи активи. Същите изводи съдът прави и при анализ на изчислените от вещото лице стойностите на коефициента на бърза ликвидност, което сочи на състоянието на дружеството да погасява текущите си задължения с наличните парични средства, както и на коефициента на абсолютна и незабавна ликвидност, тъй като дружеството не разполага с вземания и дългосрочни инвестиции. Вещото лице е изчислило коефициентите на финансова автономност за периода 2021 г. – 2023 г. като от техните стойности са налага извод, че дружеството е финансово независимо. Заключението сочи, че ниските стойности на задълженията на „Гепар“ ООД определят съответно ниски стойности на коефициента на задлъжнялост за целия период. Към 31.12.2021 г. не се констатират задължения; към 31.12.2022 г. коефициентът е 0.01; и към 31.12.2023 г. – 0.17. Това означава липса на задлъжнялост на дружеството, която да застрашава финансовата му стабилност. Последното плащане към НАП е за здравни осигуровки за м. 08.2023 г. в размер на сумата от 56.80 лв.

Актуалният дълг към работници и служители е 3 300.13 лв., а към НАП за публични задължения е 8 891.59 лв. – данъчни и осигурителни задължения. В заключението вещото лице е посочило, че са налице парични средства и персонал, чрез които дружеството да генерира приходи, а това не обуславя тенденция на липса на възможност да бъдат обслужвани краткосрочните задължения по търговски сделки.

В първоинстанционното производство е изслушано допълнителна съдебноикономическа експертиза във връзка с включване в баланса за 2023 г. на фактури, които не са били осчетоводени. Вещото лице е изчислило при новите данни намаляване на активите, представляващи парични вземания и материали до сумата от 14 000 лв., която представлява вземания от собствениците на дружеството. Към 31.12.2023 г. не е отчетена наличност на парични средства по банкови сметки, а наличността на каса е 54.97 лв.. Изплатени са вземанията на собствениците на капитала от 13 800 лв. и е извършено плащане и на дивиденти в размер на 69 920 лв. Отчетените стойности на коефициентите за ликвидност за счетоводната 2023 г., които са под единица, показват, че дружеството не е в състояние да погасява текущите си задължения с наличните си активи. Коефициентът на финансова автономност е с отрицателна стойност/-0.13/, което означава, че дружеството е декапитализирано и няма финансова автономност. Отрицателна е стойността на коефициента на задлъжнялост за 2023 г. /-8.00/, което показва висока степен на задлъжнялост. Вещото лице е изразило становище, че предвид характера на основната дейност на дружеството, независимо от липсата на парични средства към края на 2023 г., налице са предпоставки за генериране на приходи и обслужване на краткосрочните му задължения при осигуряване на необходимите разходи за дейността.

3

Във въззивната инстанция е изслушана повторна съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от жалбоподателя. Вещото лице е извършило финансовоикономически анализ на предприятието на жалбоподателя и е установило, че докато към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. коефициентът на обща ликвидност е около и над 1-ца, за 2023 г. е 0.8750. Към 31.12.2023 г. „Гепар“ ООД има отрицателен коефициент на финансова автономност, което говори за декапитализиран собствен капитал. Коефициентът на задлъжнялост също е отрицателен, което показва задлъжнялост на дружеството. Към 31.12.2023 г. краткотрайните активи на дружеството не са достатъчни за покритие на текущите му задължения. Това е причината и дружеството да има отрицателен нетен оборотен капитал. Финансовия резултат за 2023 г. е загуба и показателите за рентабилност са отрицателни, което говори за неспособност на дружеството да носи полза на собствениците си. Дружеството е прекратило дейността си към 31.12.2023 г.

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.2006 г.- и частни държавни вземания. В разпоредбите на чл.608 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ са предвидени хипотези, при които се презюмира настъпила неплатежоспособност и които служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца.

В процесния случай не са налице факти, които да дадат основание на съда да презюмира неплатежоспособността на ответника, но отчита, че посочените факти са косвени доказателства, че е възможно състоянието на неплатежоспособност.