Решение № 15149 от 23.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15149 гр. София, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110123701 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

23.12.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на пети декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 23701/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ДМБ“ ЕООД срещу „ЕТБ“ ООД, като се твърди, че страните се намирали в трайни търговски отношения. Поддържа, че на 29.11.2019 г. ответникът действащ чрез ищеца с качеството на туристически агент бил сключил с КДБ и 12 други физически лица Договор за туристически пакет № ЕЕ093380 по силата на който ответникът се бил задължил да извърши организирано туристическо пътуване, съобразно уговореното в договора, а потребителят следвало да заплати 30 % от сумата от 7334,00 лева.

Навежда доводи, че била заплатена сумата от 4400,00 лева на 05.12.2019 г. Излага съображения, че на 10.02.2020 г. ответникът действащ чрез ищеца с качеството на туристически агент бил сключил с ТКА, действащ в лично качество и от името на США Договор за туристически пакет № ЕЕ098671 по силата на който ответникът се бил задължил да извърши организирано туристическо пътуване, съобразно уговореното в договора, а 1 потребителят следвало да заплати 30 % от сумата от 1400,44 лева. Твърди, че на 18.02.2020 г. била заплатена сумата от 420,00 лева. Поддържа, че ответникът бил сключил с всеки от потребителите споразумения за отмяна на резервациите, предвид пандемията от коронавирус, тъй като била налице обективна невъзможност за изпълнението им. Навежда доводи, че със споразумение от 27.08.2020 г. бил прекратен Договор за туристически пакет № ЕЕ093380, като ответникът се бил съгласил, че ще възстанови на потребителя заплатената сума от 4400,00 лева. Развива съображения, че със споразумение от 15.09.2020 г. бил прекратен Договор за туристически пакет № ЕЕ098671, като ответникът се бил съгласил, че ще възстанови на потребителя заплатената сума от 420,00 лева. Твърди, че са сключени договори за цесия от 20.09.2021 г. и от 16.08.2021 г., с които потребителите в качеството си на цеденти му били прехвърлили вземанията си към ответника. Поддържа, че ответника бил уведомен за извършените цесии, като бил възразил срещу последните. Навежда доводи, че ответникът се намирал в забава, поради което се дължали и мораторни лихви за сумата от 270,13 лева за периода от 24.09.2021 г. до 02.05.2022 г., съответно за сумата от 25,79 лева за периода от 24.09.2021 г. до 02.05.2022 г. Развива аргументи, че предвид прекратяването на договорите за туристически услуги, цедираните вземания били такива за неоснователно обогатяване, тъй като получените от ответника парично средства подлежали на връщане, поради липсата на правно основание. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните вземания, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като предявените искове се оспорват, като е направен отвод за недопустимост на иска, тъй като ищецът упражнявал чужди права, за което не бил процесуално правоспособен. Твърди, че от представените доказателства следвало, че потребителите били получили всичките си суми от ищеца, поради което била налице хипотезата на сливане между кредитор и длъжник, поради което липсвал правен интерес от претендиране на вземанията на твърдените от ищеца основания, като ищецът следвало да обоснове конкретен правен интерес, което било абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск. Освен това исковата молба била нередовна, тъй като не било посочено основанието на претенцията.

Навежда доводи, че не оспорва сключването и наличието на резервация по конкретните два договор, като ищецът бил действал като туристически агент, но оспорва, че е налице постъпило плащане от страна на крайните потребители на туристическата услуга. Излага съображения, че сумите не били платени от потребителите, а от самия ищец, което се установявало от представените по делото платежни нареждания. Прави подробно обосновка, че не са възниквало правоотношения по договори за туристическа услуга, като същите не били подписани от потребителите. Излага твърдения от фактическа страна за хронологията на отношенията между страните, като сочи, че процесните споразумения за прекратяване на договорите са подписани за ответника, чрез ищеца, като последният бил възстановил сумите на потребителите, като освен това ищецът не бил страна по договора, а от представените декларации не можело да се направи извод, че сумите действително са заплатени от агента на потребителите, освен това липсвало съгласие на туроператора. Оспорва наличието на процесните цесии, евентуално ако договор бил налице същият бил нищожен поради липса на основание, евентуално поради невъзможен предмет. Навежда доводи, че ако договорите за цесия съществували, то не бил надлежно уведомен за последните, като в уведомленията за цесия вземанията не били конкретизирани. Твърди, че в случая с оглед твърденията на ищеца, които били противоречиви се установявало, че не била налице нито една от хипотезите на чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. Поддържа, че ищецът бил извършил плащане вместо туроператора при превишаване пределите на представителната власт, което обаче не водело до хипотеза на неоснователно обогатяване. Навежда доводи, че по резервация № ЕЕ093380 за потребителите не било възникнало вземане, тъй като такова би могло да възникне едва ако и до 31.05.2022 г. последните не били ползвали сумата по новата програма на туроператора, като едва след тази дата потребителят можел да иска 2 възстановяване на сумите. Обосновава, че предмет на цесията не можели да бъдат бъдещи вземания, като съществуването на вземането било условие за действителността на цесията.

Оспорва наличието на легитимация от страна на ищеца по твърдените цесии. Иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да възникне претендираното спорно материално право, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително облигационно правоотношение по договор за турситическа услуга, който да е бил прекратен pro futuro или да е развален с действие ex nunc; 2. ищецът да е придобил конкдикционни вземания по силата на твърдените договори за цесия, които да са надлежно съобщени на ответника; 3. преди извършването на цесията, цедентът реално да е заплатил на ответника претендираните суми; 4. да липсва правно основание – т.е. наличието на годен юридически факт, който да породи правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени права (блага).

Представен е Договор за туристически пакет № ЕЕ093380 от 09.11.2019 г., сключен между „ЕТБ“ ООД, действащ чрез туристическият агент „ДМБ“ ЕООД от една страна, в качеството на „Т“ и КДБ от друга страна, в качеството на „Потребител“. По силата на договора Тът се съгласява срещу заплащане на цената от 7334,00 лева да извърши организирано туристическо пътуване за лица посочени в договора за периода от 20.09.2020 г. до 27.09.2020 г., съобразно условията по договора.

Приложен е е Договор за туристически пакет № Е098671 от 10.02.2020 г., сключен между „ЕТБ“ ООД, действащ чрез туристическият агент „ДМБ“ ЕООД от една страна, в качеството на „Т“ и ТКА от друга страна, в качеството на „Потребител“. По силата на договора Тът се съгласява срещу заплащане на цената от 1400,44 лева да извърши организирано туристическо пътуване за лица посочени в договора за периода от 25.09.2020 г. до 05.10.2020 г., съобразно условията по договора.

Договорите са частни диспозитивни документи по смисъла на чл. 180 ГПК, като същите се ползват единствено с формална доказателствена сила в случай, че са подписани.

Неподписаните документи, също могат да се ползват с формална доказателствена сила, но тогава следва да се установи тяхната автентичност. В случая с оглед твърденията на ответника, съдът счита, че последният не оспорва автентичността на представените по делото договори за туристически пакет, поради което с оглед формалната доказателствена сила на частните диспозитивни документи, последните обвързват страните с обектираните в тях изявления и произтичащите от това права и задължения. В тази насока, още тук в мотивите на настоящото решение следва да се спомене, че по делото не са оспорени досежно автентичността им приложените от ответника Споразумение от 15.09.2020 г. и Споразумение от 27.08.2020 г., за които как по-долу в мотивите е изложено имат характер на установителни договори. След като по делото са налице установителни договори, в които изрично се посочват процесните договори за туристически пакет услуги, то безспорно се установява, че между страните по процесните договори са възникнали облигационни отношения. Нещо повече в тази насока е представена и неоспорена имейл кореспонденция.

При това положени в случая оспорването на ответника, макар като защитно средство се характеризира с една особена хипотеза на злоупотреба с право. Касае се за известното в англо-американската теория и практика (по което е налице и практика на СРС и СГС) непоследователност на поведение, което е позитивно-правно закрепено и може да се 3 приложи по аналогия от разпоредбата на чл. 289 ТЗ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД. Тоест, касае се за правният принцип, че никой не може да се поставя в противоречие с предшестващото си поведение, които в англо-американското право е познат под наименованието “ estoppel” или “inconsistent behavior”. Това е особен случай на злоупотребата с материално право, тъй като не може след като страната е приела престацията на своя контрахент, а в случая е и признала с подписани от нея установителни договори, че са заплатени суми, които с оглед прекратяването на договорите следва да бъдат върнати, то след това да излага съображения, че изобщо не са възниквали облигационни отношения.

Съгласно новелата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

По правната си същност договора за пакетна туристическа услуга представлява двустранен, консенсуален, формален (арг. чл. 79а ЗТ, във вр. 82, ал. 1 и ал. 7 ЗТ), възмезден и комутативен договор по силата на който за туроператора възникват следните облигационни задължения: 1) да организира уговореното в договора пътуване, в това число настаняване и хранене на лицата; 2) да предостави информация за всички съществени условия във връзка с осъществяването на туристическия пакет, включително и преддоговорна информация – по ясен и разбираем начин; 3) да извърши всички необходими действия във връзка с осъществяването на уговореното по туристическият пакет. Съответно за туриста – потребител, възниква задължението 1) да заплати уговорената цена и 2) да окаже съдействие на туроператора, за да може последният да надлежно да изпълни задълженията си.

Приложено е платежно нареждане от 04.12.2019 г. в което е посочено основание „ЕЕ093380 по нареждане на Д“, с което на „ЕТБ“ ООД е заплатена сумата от 4400,00 лева.

Представено е платежно нареждане от 18.02.2020 г. в което е посочено основание „ЕЕ098671“, с което на „ЕТБ“ ООД е заплатена сумата от 420,00 лева.