Решение № 391 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100504716 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Г., ответник в първоинстанционното производство, срещу решение № 2340 от 12.02.2025 г., постановено по гр. дело № 25443/2024 г. по описа на СРС, 173-и състав, с което са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу него искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата са изложени съображения за недължимост на вземането, тъй като в книга на съда под номер 1378/13.07.2022 г. е вписан отказ от наследство на Д. Г.а, поради което лицето посочва, че не следва да споделя задълженията на починалата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД. В него се заявява, че жалбата е неоснователна като искането към СГС е тя да бъде оставена без уважение. Не са направени доказателствени искания.

Производството е образувано е по въззивна жалба на В. Г., ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. С. срещу решение № 2340 от 12.02.2025 г., постановено по гр. дело № 25443/2024 г. по описа на СРС, 173-и състав, с което са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу него искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Решението се жали с доводи, че е допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в погрешно 1 разпределена доказателствена тежест. Това било така доколкото въпреки възражението с отговора на исковата молба, че общите условия не са надлежно публикувани и лицето не е запознато с тях, СРС е приел, че същите са влезли в сила без да били налице доказателства за това. С отказа на СРС да вземе предвид отговора на исковата молба страната била лишена от възможност да изложи своите възражения. Пред въззивния съд отново се навежда възражение за незапознаване с общите условия на ищеца от ответника, което означавало, че същите не са приложими за него. Моли решението да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД. В него се заявява, че жалбата е неоснователна като искането към СГС е тя да бъде оставена без уважение. Не са направени доказателствени искания.

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

По същество жалбата е неоснователна.

В мотивите на решението СРС е приел фактически положения и направил правни изводи, които въззивният съд споделя, и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно преценени към релевантните за спора обстоятелства, поради което не следва повторно да се описват в мотивите на настоящия съдебен акт. Пред настоящия съдебен състав не са ангажирани нови доказателства.

По възраженията във въззивната жалба СГС намери следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав на иска по чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ се състои в установяване на валидно облигационно правоотношение между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди за процесните имот и период, нейното доставяне и стойността й.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмен договори при общи условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиента (потребителя) в сграда – етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и при липса на писмен договор – съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти (потребители) на топлинна енергия. При тълкуване на горните норми настоящият съдебен състав намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима само в случаите, когато клиентът 2

(потребителят) на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

Видно от Нотариален акт № 64/04.10.1984г., т. 23, дело, № 3720/1984г. на 4 Нотариус при Софийския районен съд, Д. Т.а Г.а и С. Т. Г. са придобили по реда на ЗЖСК съсобствеността върху недвижим имот – апартамент в град София, ул. ****, ведно с прилежащите му площи, права и помещения. С Нотариален акт № 52/14.12.2020г., т. 15, рег. № 28855, дело № 2481/2020г. на Нотариус № 622 – М.Г., С. Т. Г. и Д. Т.а Г.а, за която е вписана, че е поставена под пълно запрещение, са продали на К.Е. Т. описания по-горе имот, находящ се в град ****, който адрес, видно от находящото се на л. 22 от делото удостоверение от ГИС София, е идентичен с предходни адреси ул. **** и ул.

****. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РОБ24-УГ512430/27.05.2024г. на Столичната община – Район „Оборище“, Д. Т.а Г.а е починала на 11.06.2021г., като е оставила за свои наследници по закон съпруга си С. Г. Т. и сина си В. С. Г..

При горните обстоятелства се установява, че С. Т. и Д. Г.а са били собственици с ½ дял на имота за процесния период. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Именно на това основание въззивникът С. Т. дължи заплащането на топлинна енергия за процесния имот – като собственик на 50% от същия, а не в качеството му на наследодател на Д. Г.а. По тези съображения наведените доводи в подадената от него въззивна жалба са неоснователни. Въззивникът е представил удостоверение, с което се е отказал от наследството на Д. Г.а, но не това е основанието на което дължи претендираната сума, а качеството му на собственик на ½ от имота за процесния период.

Предвид, че липсват други възражения относно дължимостта на претендираните суми от С. Т., се изчерпва предмета на въззивна проверка.

Относно заявените възражения от ответника В. Г., съдът не намери, че от СРС е допуснато процесуално нарушение с разпределянето на доказателствена тежест в определението по чл. 140 ГПК. По арг. от чл. 150, ал.

1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Към исковата молба са приложени общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г., които са публикувани във в.

"Монитор", брой от 11.07.2016 г., понеделник. Общоизвестно е освен това, че общите условия от 2016 г. са публикувани и в местния вестник "19 минути", бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника.

Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т. О. на ВКС "Не съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са публикувани ОУ, същите да бъдат посочи в съдебното решение". В същия 3 смисъл е и Определение № 90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г. О. на ВКС, в което е посочено, че "при липса на твърдения и представени доказателства за наличие на други публикувани Общи условия с различно съдържание от представените, не е необходимо да се дават указания за установяване на факта на влизането им в сила, тъй като се касае за публично известни общи условия".

След като общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г. са публикувани в един централен и един местен ежедневник, то същите са влезли в сила 30 дена по-късно, а именно - на 11.08.2016 г. по арг. от чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и обвързват всички потребители на топлинна енергия. Именно, за да се постигне този резултат и потребителите да са наясно с приложимите общи условия, последните се обнародват в два вестника. В тази връзка не е необходимо "Топлофикация София" ЕАД да доказва, че ответниците са се запознали с общите условия. Същите са имали тази възможност в съответствие с уредбата на ЗЕ.

По горните съображения доводите в жалбата на В. Г. относно неприложимост на общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД спрямо него, се явяват неоснователни.

В жалбата не са направени други оплаквания срещу обжалваното решение, поради което предметът на въззивната проверка е изчерпан.

В обобщение на изложеното, по въведените в жалбата възражения СГС намери обжалваното решение за правилно, поради което то следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна. Същата е подала бланкетен отговор на въззивна жалба, не е взела участие в откритото съдебно заседание, поради което съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2340 от 12.02.2025 г. по гр. дело № 25443/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 173-и състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5