Определение № 1822 от 18.06.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1822 гр. София, 15.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20241100602465 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 431, ал. 2,вр. с чл. 250, ал. 4 НПК.

Подадена е въззивна жалба от частния тъжител Т. Д. П., срещу Разпореждане от 09.04.2024 г. по НЧХД 4905/2024 г., по описа на СРС, НО, 116-ти състав, с което наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

В жалбата срещу прекратителното разпореждане се твърди, че то е неправилно и се настоява да бъде отменено, а производството да продължи. Изтъква се, че тъжителят не е съгласен с твърдението на СРС, че няма престъпление, а твърденията на Д.М., че отказва да комуникира със служителите на 08 РУ СДВР са позорни, тъй като той като домоуправител на етажна собственост е длъжен да представлява етажната собственост пред органите на местната власт. На второ място, тъжителят изразява несъгласието си с извода на СРС, че твърденията са оценъчни съждения на М. и подчертава, че представляват неверни факти, които се твърди, че са представени от служители на 08 РУ СДВР.

Поддържа се, че обстоятелствата са възприети опосредено, като на тъжителя е бил даден достъп до преписката и не е необходимо да присъства лично на разгласяването.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:

Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 342, ал. 1 от НПК, съгласно действащия чл. 250, ал. 4 от НПК и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въззивният съд не откри основания за отмяна на атакуваното разпореждане. С него нормата на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК е била правилно приложена.

1

Производството пред първата съдебна инстанция е било образувано по тъжба от Т. Д.

П. срещу Д.М. за твърдяно престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, като е повдигнато обвинение за това, че М. на неустановена дата през 2022 година, в докладна до началника на 08 РУ СДВР, Комисар В. С. е изказал следните твърдения по адрес на тъжителя: “В тази връзка бе проведен разговор с полицейските и младши полицейските инспектори, обслужващи района на жк. Дружба 1, които заявиха, че поддържат постоянна врьзка с всички посочени в писмото домоуправители, като единствено Т. П. отказва каквато и да била комуникация и не желае да бъде притесняван и занимаван.”

С разпореждане No 4640/09.04.2024 година, СРС, НО, 116 с-в по НЧХД No 4905/2024 г. е прекратил наказателното производство по делото, образувано по тъжба на Т. Д. П. срещу Д.М. на осн. чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК.

За да прекрати наказателното производство, първоинстанционният съд е приел, че съдържанието на употребените изрази не покриват състав на престъпление по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК.

В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. Съгласно последните законодателни изменения с ДВ, бр. 48 от 2023 г., съдията-докладчик е оправомощен да извърши преценка дали описаното в тъжбата представлява престъпление и, ако приеме противното, има задължението, по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, да прекрати наказателното производство.

Първоинстанционният съд правилно е посочил, че описаните в тъжбата и допълнението към нея фактически твърдения не съдържат признаците на осъществено престъпление от частен характер и конкретно на престъпление по чл. 147 от НК. Правилно съдът е приел, че в докладната на М. присъстват както оценъчни съждения относно поведението на тъжителя, така и фактически твърдения, които обаче нямат негативна конотация и още по-малко могат да бъдат възприети като позорящи. СРС коректно е установил, че дори и изказаното относно отказа на комуникация със служителите на 08 РУ СДВР от страна на П., да притежава белезите на фактическо твърдение, то не е позорно по никой от критериите изброени в разпореждането и по никакъв начин не приписва престъпление на тъжителя, тъй като никъде в докладната не се твърди, че отказът от комуникация и твърдяното обективирано желание на тъжителя да не бъде безпокоен и занимаван са противоправни или престъпни. Заключението на съда, че същите не са и позорящи, тъй като не създават по никакъв начин в общественото мнение нагласи, че тъжителят е лице със несъответстващо на морала поведение и не са в състояние и от естество да накърнят доброто му име в обществото.

По тези съображения настоящият въззивен състав, намира че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв, следва да бъде потвърден изцяло.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Софийски градски съд, ІІ въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.04.2024 г. по НЧХД 4905/2024 г. по описа на 2

СРС, НО, 116-ти състав, с което наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3