Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10599 от 02.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69215/2024
Вид
Решение № 10599
Подписан
02.06.2026
В сила
02.06.2026
Състав
ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 10599 гр. С., 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110169215 по описа за 2024 година

„П. К. Б.“ ЕООД е предявил срещу В. Л. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от сумата от 1376,09 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 30042081511 г., възнаградителна лихва в размер на 743,93 лв. за периода от 15.12.2020 г. до 05.01.2022 г., обезщетение за забава в размер на 178,66 лв. за периода от 16.02.2020 г. до 05.01.2022 г., както и друга лихва в размер на 682,27 лева за периода от 05.01.2022 г. до 30.10.2023 г., ведно със законна лихва от 31.10.2023 г. – датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането.Предявени са и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 384.68 левавъзнаграждение за услугата „Ф,“ и за сумата от 920.44 лева – възнаграждение за закупената услуга „Ф.“.

Ищецът поддържа, че на 22.01.2020 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30042081511 между „П. К. Б.“, ЕООД в качеството му на кредитор и В. Л. М. в качеството му на кредитополучател при следните параметри:сума на кредита – 1500,00 лева.;срок на кредита – 36 месеца;размер на вноската 1

72,16 лева;ГПР – 49,23 %;ГЛП – 41,00 %;лихвен процент на ден – 0,11 %;Общо задължение по кредита – 2597,61 лева.Изтъква, че били поискана и закупена допълнителна услуга както следва:възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф,“ – 450,00 лева; ъзнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф.“ – 1050,00 лева;размер на вноската по закупена допълнителна услуга – 41,67 лева.Заявява, че с оглед на гореизложеното, общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги е в размер на 4097,61 лева, при общ размер на месечна вноска по договора – 113,83 лева и с дата на погасяване 15 – ти ден от месеца, като възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, при разсрочване за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.Заявява, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превежда сумата по договора, в размер на 1500 лева на дата 23.01.2020 г., а ответникът поема задължението да погасява предоставения заем с равни месечни вноски. Бил изготвен и погасителен план с определени 36 вноски, всяка по 113,83 лева, с падежна дата – всяко 15 1 то число на месеца, като погасителния план е получен от длъжника на дата 22.01.2020 г., заедно с Договора за кредит и СЕФ с допълнителна преддоговорна информация.

Изтъква, че на дата 25.03.2020 г. бил подписан анекс № 1, към ДПК, с който се отлагат погасителни вноски № 3, 4 и 5, изготвен е нов погасителен план, с 39 погасителни вноски., а на дата 24.07.2020 г. бил подписан друг анекс № 2 към ДПК, с който се намаляват погасителни вноски № 6, 7, 8 и 9, като е изготвен и нов погасителен план с 42 погасителни вноски. Твърди се, че ответникът преустановил плащанията по погасителните вноски, изпаднал е в забава и е направил плащания по процесния ДПК в размер на 630,88 лева, като с нея е погасена сума в размер на 499,68 лева, съгласно задължението по погасителен план. Заявява, че поради забава в плащанията, са начислени лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 189,86 лева за периода от 16.02.2020 г. до 05.01.2022 г., които са заплатени частично, а именно за сумата от 11,20 лева, като остатъкът на задължението е в размер на 178,66 лева. Сочи, че с плащанията си ответникът е заплатил и 120,00 лева начислени такси по Тарифа. Твърди, че след обявяването на предсрочна изискуемост е започнало начисляване на обезщетение за забава, като същото е начислено съгласно уговореното в чл. 12/12.1 от ОУ. Изтъква, че от представения по делото ДПК е 2 видно, че същият е сключен в размер съгласно заявените от ответника параметри. Сочи, че закупуването на услугите „Ф,“ и „Ф.“ е изцяло по желанието на длъжника. Твърди се, че ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, както и за възможността ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя от останалите услуги. Сочи, че ответникът е усвоил предоставената му в заем сума, поел е изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него. Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Л. М. не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за потребителски кредит П. К .С. №30042081511 „П.

К. Б.”ЕООД е предоставил на В. Л. М. кредит в размер на 1500 лева, за срок от 36 месеца, при размер на вноската - 72.16 лева, ГПР-49.23%, ГЛП-41%, лихвен процент на ден -0, 11% и дължима сума по кредита-2597.61 лева, а заедно с услугата Ф,-450 лева и услугата Ф.-1050 лева, общата сума по кредита -4097.61 лева..Към договора е представен и погасителен план.

По делото са представени СЕФ, ОБщи условия към договора за потребителски кредит и измлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №30042081511.

По делото е представен Анекс №1 към договор за потребителски кредит №30042081511 за отлагане на вноски.Към Анекса е представен и погасителен план.

По делото е представен Анекс №2 към договор за потребителски кредит №30042081511 за намаляване на вноски. Към Анекса е представен и погасителен план.

По делото е представено уведомително писмо от „П. К. Б.”ЕООД до В. Л.

М. за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Видно от известието 3 за доставяне уведомителното писмо не е връчено на В. М..

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на Договор за потребителски кредит П. К .С. №30042081511 „П.

К. Б.”ЕООД е предоставил на В. Л. М. кредит в размер на 1500 лева, за срок от 36 месеца, при размер на вноската - 72.16 лева, ГПР-49.23%, ГЛП-41%, лихвен процент на ден -0, 11% и дължима сума по кредита-2597.61 лева.

Съгласно раздел VI по договора При кандидатстването си за потребителски кредит кредитополучателят изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т.V „Поискани от клиента допълнителни възможности”.Възнаграждението за допълнителна услуга „Ф,” е 450 лева, а възнаграждението за допълнителна услуга „Ф.” е 1050 лева.Съгласно договора размерът на вноската по закупена допълнителна /и услуга/и е 41.67 лева и е дължима заедно с месечните погасителни вноски по кредита.

Съгласно договора общото задължение заедно с услугите „Ф,” и „Ф.” е в размер от 4097.61 лева, при общ размер на вноската 113.83 лева.

Съгласно т.15.1 от Общите условия допълнителната услуга „Ф,” включва приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и след одобрение отпуснатата сума се нарежда по избрания от клиента начин на изплащане до 24 часа.

Съгласно т.15.2 от Общите условия Допълнителната услуга „Ф.” включва право на клиента да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания.

С Анекс №1 към договор за потребителски кредит №30042081511 са отложени вноски по кредита.С Анекс №2 към договор за потребителски кредит №30042081511 са намалени вноски по кредита.

Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Видно от представения погасителен план цената на закупения пакет от допълнителни услуги „Ф,” и „Ф.” е включена в погасителните вноски и в общия размер на задължението по договора.

Във връзка с услугата преференциално разглеждане на исканията на клиента за преструктуриране на кредита следва да се има в предвид Решение 4 на СЕС от 21.03.2024 по дело С-714/22.Съгласно това решение клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечни вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по –специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.

В случая възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е 1500 лева, което се равнява на сумата по кредита.В този смисъл възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги води до оскъпяване на кредита, както и до неоснователно обогатяване.Предвиждането на възнаграждение за допълнителни услуги в размера на кредита противоречи на добрите нрави, както и на пранципа на добросъвестност и справедливост.Това обуславя и извода, че клаузите, уреждащи допълнителни услуги „Ф,” и „Ф.” и възнагражденията са нищожни поради противоречие с добрите нрави.Освен това ищецът не е ангажирал доказателства клаузите за пакета от услуги да са индивидуално уговорени, с оглед на което клаузите са нищожни и като неравноправни по чл.146 от ЗЗП.

Освен това клаузите, уреждащи пакета от допълнителни услуги противоречат на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията във връзка с проритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;възможност за смяна на падеж, представляват действия по усвояване и управление на кредита.

Предвид изложеното съдът намира, че процесните клаузи, предвиждащи пакет от допълнителни услуги „Ф,” и „Ф.” и възнаграждение за тях са нищожни поради противоречие със закона-чл.10а, ал.2 от ЗПК.

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 22.01.2020, с оглед на което спрямо него е приложима 5 горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.01.2020 е в размер от 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая по договора ГПР е 49.23% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 50%..

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението за пакет от допълнителни услуги „Ф,” и „Ф.”.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая възнагражденията за допълнителни услуги „Ф,” и Ф.” представляват също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.Този извод се налага и от факта, че възнагражденията за допълнителни услуги „Ф,” и „Ф.” са включени в общата дължима сума, по договора за кредит, подлежаща на връщане заедно с главницата и договорната лихва в размер от 4097.61 лева..

Съдът намира, че невключването на възнагражденията за допълнителни услуги „Ф,” и „Ф.”, което сумарно е в размер колкото кредита, представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. Възнаграждението за допълнителни услуги представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.