Решение № 223 от 04.07.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. ХАСКОВО, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500271 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от В. П. В., с ЕГН **********, с адрес ****, действаща чрез пълномощник адв.Яс. М. С., член на САК, с личен № ********** против решение № 133/07.03.2022 г. по гр.дело № 1752/2021 г. . по описа на съда в отхвърлителната му част.

С Решение № 133/ 07.03.2022 г. по гр.д. № 1752 по описа на съда за 2021 г., Районен съд - Хасково е осъдил Агенция "Пътна инфраструктура" - Областно пътно управление – Хасково, да заплати на В. П. В., сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, влошено емоционално състояние от смъртта на наследодателя й А. С. Д., вследствие на трудова злополука, станала на 24.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от посочената дата, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен и недоказан е бил отхвърлен. Предвид изхода от спора съдът е разпределил и разноските на страните по делото.

Недоволна от решението е останала въззивницата В. П. В., която чрез пълномощника си адв. С. го обжалва в законоустановения срок, в частта, в която искът е отхвърлен за разликата от 10 000 лв. до 40 000 лв., както и за законната лихва върху тази 1 сума.

По отношение на обжалваната част се твърди, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че събраните по делото доказателства са били правилно оценени, но при определянето на размера на обезщетението, съдът не се е съобразил с обстоятелството, че макар и ищцата да била леля на пострадалото лице при трудовата злополука, тъй като той бил сирак, връзката между нея и племенника й била както връзката между майка и син. Наличието на две дъщери не изключвало личното отношение и дълбока емоционална близост между ищцата и нейния племенник. В този смисъл се поддържа, че размера, който е определен от първоинстанционния съд е изключително занижен и не отговаря на критериите за справедливост визирани в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Изложени са съображения и по приемането на наличието на съпричиняване от страна на починалото лице, като се твърди, че в случая дори да се говори за някаква небрежност, същата не е била груба небрежност, която съответно да доведе и до извод за наличието на съпричиняване и отчитането на тази група небрежност при определяне на размера на обезщетението. В настоящият случай липсвали доказателства работникът да е извършвал работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност, поради което се твърди, че не е следвало да се отчита съпричиняване, още повече, че по делото имало гласни доказателства, от които можело да се направи извод, че пострадалият се е подхлъзнал при наличието на скат с голям наклон и денивелация от равнината на пътя, поради което за груба небрежност изобщо в конкретния случай не можело да се говори.

Претендира въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявения иск за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ, за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ до размера от 40 000 лева, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука. Претендира и присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.

Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд - Хасково. Претендират от въззивната инстанция присъждането на разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата поддържа подадената въззивна жалба. Не се правят доказателствени искания.Претендират се разноски по делото, в това число адвокатско възнаграждение определено на основание чл.38, ал.2 и ал.1,т.2 вр. с чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 7,ал.2,т.3,4 и 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна 2 възнаграждение в случай, че същото надвишава възнаграждение. минималния размер на адвокатското

Въззиваемата страна Агенция "Пътна инфраструктура" - Областно пътно управление – Хасково редовно призовани за насроченото заседание, с писмено становище поддържат подадения отговор на въззивната жалба и молят съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски съгласно представен по делото списък по чл.80 от ГПК.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.

Пред първоинстанционния съд е предявен от В. П. В. срещу Агенция „Пътна инфраструктура" - Областно пътно управление - Хасково иск с правно основание чл. 200, ал.

1 от Кодекса на труда.

Между страните няма спор, че А. С. Д., който е наследодател на ищцата е бил в трудово правоотношение с ответника и е изпълнявал на длъжността „****" по силата на трудов договор № 11 от 14.05.2001 г., изм. с допълнително споразумение № 14 от 05.01.2019 г, за заемане на длъжността „****", в отдел „Инвестиционно-ремонтни дейности" -РПС – Хасково, както и че на 24.04.2020 г. е претърпял злополука на 24.04.2020 г,. вследствие на която е починал. С декларация вх.№ Ц5101-26-9/29.04.2020 г. подадена от ответника е декларирана злополуката с А. С. Д. С разпореждане № Ц5104-26-2-10 от 22.05.2020 г. на НОИ ТП-Хасково е прието, че злополуката, станала с А. Д. на 24.04.2020 г. е била трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО и за резултатите от извършеното разследване е изготвен протокол №Ц 5103-26-2 от 22.05.2020 г. С посоченото разпореждане ,издадено на основание чл.60 ,ал.1 от КСО се доказва характера на злополуката като трудова.Влязлото в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 от КТ и е недопустимо в това производство да се преразглежда въпросът за наличието на причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение. При постановяване на решението първоинстанционният съд е 3 съобразил задължителната обвързваща сила на разпореждането по чл.55 от КСО и обосновано е приел за доказани факта на злополуката и нейният трудов характер като предпоставка за ангажиране отговорността на ответника-работодател. Във връзка с възражението на ответника работодател, че наследодателят на ищцата е проявил груба небрежност, основният спорен въпрос по делото е дали са налице основания за намаляване отговорността на работодателя при условията на чл.201, ал.2 от КТ.

Поддържа се от ответника по иска, че в случая било налице съпричиняване от страна на починалия поради виновно поведение от негова страна, изразяващо се в неспазване на инструкциите на Службата по трудова медицина, Инструкция за безопасност при работа с храсторез и инструкциите по периодичен и ежедневен инструктаж.Наследодателят на ищцата бил в опасна близост с работещия с моторен трион служител, който не е имал видимост за наличие на хора зад гърба му.

Намаляване на задължението на работодателя за обезвреда се допуска само при проявена груба небрежност от страна на пострадалия. Грубата небрежност е налице, когато работникът е съзнавал и предвиждал настъпването на вредоносния резултат и евентуалните вредни последици при определена ситуация, но лекомислено е смятал,че този резултат няма да настъпи или че ще го предотврати. Данни и доказателства по делото в тази насока няма.

По делото е установено, че на 24.04.2020 г. наследодателят на ищцата А. С. Д. бил разпределен и изпълнявал работните си задължения на случайно работно място - път 15, км. 282 на пътен възел *****, локално в дясно на ската /преди ****/, заедно с двама преки ръководители - отговорниците П. И. Н. и И. Х. И. и работника Б. Ф. Ф. Работата се състояла в изрязване на клони и издънки от нискостъблени дървета и работните задължения били разпределени, като Б. Ф. имал задължение да изрязва клоните на дърветата с моторен храсторез, а А. Д. трябвало да събира и изхвърля падналите и изрязани клони и храсти от дърветата на определено място за извозването им. Около 11,00 часа Б. Ф. се преместил и тъкмо започнал да реже, като видял, че А. Д. изведнъж извикал и се хванал за бедрото на десния си крак, в този момент бил на около 2 метра от него. При отиването си до него да види какво се случва, той видял на дясното бедро отзад на А. Д. рана с големина около 5 сантиметра. Д. му казал, че го порязал и не знаел как се е случило. Веднага, след като разбрал за получената порезна рана, причинена от моторния храсторез, Б. Ф. сложил А. Д. да легне на земята и му превързал крака с тениска, която свалил от пострадалия, а ръководителя П. Н. веднага се обадил на тел. 112. А. Д. бил в съзнание през цялото време до идването на линейката. При пристигането им на място медицинският екип от ЦСМП Хасково - филиал Димитровград установил диагнозата: Порезна рана на артерията феморалис. Хеморагичен шок. Д. бил веднага транспортиран с линейката до Спешно отделение на МБАЛ „Хасково" АД, където му бил сложен турникет и били хванати още два венозни пътя. По спешност той бил транспортиран с линейка и медицински екип до УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив, където бил приведен веднага в шоковата зала за операция, но на място било установено, че бил постъпил в шокова зала в клинична смърт, с голяма разкъсно-контузна рана в областта на дясно бедро.Били проведени

4 животоспасяващи медицински процедури от екип на КАИЛ, но А. Д. починал същия ден в 13:15 часа от телесните увреди получени при трудовата злополука. Съгласно изготвеното съобщение за смърт установената причина за смъртта била „Остра кръвозагуба", дължаща се на разкъсване на големи кръвоносни съдове на бедрото, следствие инцидент с моторен храсторез. Причината за смъртта била установена с аутопсия и тя била настъпила от трудова злополука. За настъпилата смърт бил съставен Акт за смърт № 0463 от 25.04.2020 г. издаден от Община Пловдив. Директорът на Областно пътно управление - Хасково декларирал така настъпилата трудова злополука и по случая била извършена проверка от компетентното ТП на НОИ - Хасково, като след извършеното разследване на трудовата злополука на 24.04.2020 г. бил издаден Протокол № Ц5103-26-2 от 22.05.2020 г.

Ищцата претендира неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание и влошено емоционално състояние в резултат на смъртта на племеника си А. Д. Била изпаднала в стрес, не можела да спи нощем и често сънувала кошмари. Получила и няколко нервни кризи, което наложило да приема успокоителни лекарства. С А. Д. били много близки и се грижили един за друг, били като майка и син и като едно семейство, тъй като той бил сирак. Той й помагал морално и финансово, като след смъртта му освен страданията и негативните емоции ищцата изпаднала в изключително трудно финансово състояние, тъй като финансовото осигуряване на семейството се осъществявало основно от А. Д. Ищцата имала заболявания - *****, удостоверено с ЕР на ТЕЛК и определено пожизнено.Поради особеността на заболяванията й, тя имала още по-голяма нужда от помощ, тъй като за нея се грижел основно племенника й. Ответното дружество, в качеството на работодател на починалия, не й било заплатило обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди - болки, страдания и влошено емоционално състояние от смъртта на наследодателя й, поради което за нея бил налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.