Решение № 2044 от 26.10.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 2044

Шумен, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - III състав, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЦВЕТКОВА административно дело № 20267270700592 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), образувано по жалба на Т. Я. И. от [населено място] река, община Върбица, област Шумен, [улица], чрез пълномощник адвокат П. Й. при САК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №GPAM-2823963/24.08.2026 г. на мл. автоконтрольор към Сектор ПП Търговище, ОД на МВР [населено място], издадена на основание чл.171 т.1, б.з/гг от ЗДвП.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед по смисъла на чл.146 т.1, т.2, т.4 и т.5 от АПК. Излагат се аргументи, че не са налице доказателства, установяващи компетентността на органа, издал оспорената заповед – заповед за делегиране на правомощия, както и че заповедта не съдържа конкретни фактически основания, послужили за нейното издаване. Сочи се, че жалбоподателят не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрацията, тъй като нито той, нито собственика на автомобила, са били надлежно уведомен, поради което съответно липсва и субективната страна на извършване на нарушение, като се позовава и на Тълкувателно постановление №2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд. Излагат се аргументи, че на следващия ден, веднага след констатиране на нарушението, собственикът на автомобила е сключил задължителна ГО на автомобила и е представил полицата в КАТ, поради което регистрацията на автомобила е и служебно възстановена. На сочените основания жалбоподателят отправя искане към съда процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна мл. автоконтрольор към Сектор ПП Търговище, ОД на МВР [населено място], редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по жалбата на 15.10.2026 г. от пълномощник на ответника гл. юрисконсулт Л. В., редовно упълномощена, в което са изложени аргументи за неоснователност на жабата, като счита, че оспорената заповед е законосъобразна. С оглед на това отправя искане към съда жалбата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

От приложената по делото Заповед №GPAM-2823963/24.08.2026 г. на мл. автоконтрольор към Сектор ПП Търговище, ОД на МВР [населено място], се установи, че същата е издадена за това, че на 24.08.2026 г., в [населено място], на кръстовището на ул.Трети март и бул.Т. К., в посока на движение към бул. Т. К., жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Каравел“, с рег.№[рег. номер], който автомобил е собственост на трето лице и е бил със служебно прекратена регистрация на 08.07.2026 г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП – няма случена сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите. С тази ЗППАМ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 б.з/гг от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Със заповедта също са отнети документи, а именно СУМПС [номер]. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 24.08.2026 г. За посоченото нарушение в заповедта е съставен и АУАН серия GA №5282114/24.08.2026 г. от мл. автоконтрольор при Сектор ПП Търговище, ОД на МВР [населено място].

Представена е Справка от АИС „Регистрация“ по отношение на процесния автомобил, от която е видна датата на прекратяване на регистрацията на процесния автомобил по служебен път на 08.07.2026 г. поради уведомление от ГФ за липса на валидна застраховка за гражданска отговорност по чл.143 ал.10 от ЗДвП. Видно от същата справка на 25.08.2026 г. служебно е възстановена регистрацията на автомобила поради уведомление от ГФ за валидна застраховка ГО.

От представената от жалбоподателя заверен препис на полица Задължителна „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 25.08.2026 г. на ЗД „Лев Инс“ се установи, че по отношение на процесния автомобил е сключена валидна „Гражданска отговорност“ за застрахователен период от една година, считано от 25.08.2026 г. до 24.08.2027 г.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество и при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК жалбата е основателна, поради следните съображения:

На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните.

Съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП административен орган, противно на твърдението в жалбата, съобразно представената от ответната страна Заповед №363з-1773 от 05.09.2025 г. на Директор на ОД на МВР - Търговище, с която е оправомощил длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по чл.171 т.1 от ЗДвП, между които и мл. автоконтрольор към Сектор ПП Търговище, ОД на МВР [населено място].

Съдът приема, че е спазена и формата по чл.59 ал.2 от АПК при издаване на заповедта, противно на твърдението в жалбата, тъй като процесната заповед е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания за нейното издаване, т.е. заповедта е мотивирана. Изрично в заповедта органът се е позовал на съставения спрямо жалбоподателя АУАН серия GA №5282114/24.08.2026 г. от мл. автоконтрольор при Сектор ПП Търговище, ОД на МВР [населено място], който съставлява част от мотивите на заповедта.

За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал автомобил, на посочените в оспорената заповед дата и място, който не е бил регистриран по надлежния ред в Република България, като МПС е със служебно прекратена регистрация на 08.07.2026 г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, а именно предвид липса на сключена валидна застраховка за гражданска отговорност, въз основа на уведомление от ГФ.

Съдът намира, че процесната заповед е издадена в противоречие с материалния закон и при несъответствие целта на закона.

Съгласно чл.171 т.1 б. "з" (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл.175 ал.3 и др.

Безспорно се установи от процесната заповед, а и от приложения АУАН, че ПАМ е наложена за констатирано нарушение на чл.140 ал.1 предл.1 от ЗДвП - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съставомерно по чл.175 ал.3 от ЗДвП. Установи се от събраните по делото доказателства, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е със служебно прекратена регистрация към момента на извършената проверка на водача, като прекратяването на регистрацията е на 08.07.2026 г.

Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП в настоящата редакция, в сила към момента на издаване на процесната Заповед за ПАМ, изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането. Съобразно чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /наричана за краткост Наредба №І – 45 от 24.03.2000 г./, служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл.143 ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл.18б ал. 2 от Наредба №І – 45 от 24.03.2000 г., при прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или т.8 - относимата за случая, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл.18б ал.1 т.8 от Наредба №І – 45 от 24.03.2000 г., при която хипотеза посочената наредба и към момента предвижда задължение собственикът на автомобила, посочен в регистъра, да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията. Съдът намира, че подзаконовият административен акт не противоречи на закона, а предвижда по-детайлна уредба на реда за прекратяване на регистрацията на автомобилите. В този смисъл доказателства за надлежно уведомяване, респективно за узнаване на този факт от собственика на процесното МПС, не са представени. При установените обстоятелства категорично липсва основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и незаконосъобразно е било отнето с ПАМ свидетелството му за управление на МПС. В тази връзка неоснователно ответната страна твърди, че собственикът на автомобила бил уведомен от гаранционния фонд за изтекъл срок на застраховката ГО, тъй като в случая собственикът следва да бъде уведомен за прекратената по служебен път регистрация на процесното МПС.

В подкрепа на това е и Тълкувателно постановление /ТП/ №2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд, което не е загубило сила, с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика, съгласно което "се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл.175 ал.3 предл. първо от ЗДвП.", поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. В случая не се установява собственикът на автомобила-жалбоподателят като водач на същия автомобил да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТП, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. В случая процесната ПАМ е наложена за нарушение на чл.175 ал.3 от ЗДвП, което деянието е несъставомерно. Предвид липсата на основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение, незаконосъобразна се явява наложената ПАМ. Отделно от изложеното, следва да се посочи, че видно от представената от жалбоподателя застрахователна полица, застраховката ГО е сключена на 25.08.2026 г., непосредствено след извършената проверка и на тази дата е възстановена служебно регистрацията на преводното средство.

Съдът намира, че оспорената заповед е несъответна на целта на закона. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171 т.1 буква з/гг от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл.6 ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. След като това е така, напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача, в случая на жалбоподателя, на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати.