Решение № 5859 от 26.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5859 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100506291 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано по въззивни жалби подадени от К. Е. Х. срещу:

1.решение № 20046067/05.07.2022г. постановено по гр.д. № 7398/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56-ти състав, с което

- по предявения от К. Е. Х., ЕГН ********** срещу С. Е. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН е намалено дарение от 17.05.2003 г., извършено с нотариален акт № 21, том V, рег. № 5715, дело № 275 от 2003 г. от 17.05.2003 г., том II, рег. № 5714, дело 274/2003 г. на нотариус Б.П., рег. № 113 НК от С.Д.Я. в полза на С. Е. Д. относно следните недвижими имоти: нива от 5,001 дка , представляваща имот № 096013 в землището на с. Г.Вереница, в местността Шкодровица, и нива от 5,599 дка , представляваща имот № 053011 в землището на с. Г.Вереница, в местността Ръсов лъг, като е възстановена запазената част на К. Е. Х., ЕГН ********** от наследството на С.Д.Я., починала на 15.12.2016 г., с 11 170,67/12194 ид.части от описаните недвижими имоти;

- е отхвърлен предявения от К. Е. Х., ЕГН ********** срещу С. Е. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 34 ал. 1 ЗС за делба на следния недвижим имот: апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, в жилищна сграда блок № ********, със застроена площ от 41,30 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, при съседи на апартамента: от изток - зелена площ, запад – коридор, север – апартамент № 50, юг – апартамент № 52, отгоре – апартамент № 55, отдолу – мазе, заедно с избено помещение /без номер/ с площ от 2,69 кв.м., при 1 съседи на избеното помещение: изток – мазе № 15, запаз – мазе № 17, север – коридор, юг – коридор, заедно с 2,193 % идеални части от общите части на вход „В“ и с идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо държавна земя;

-е отхвърлена предявената от К. Е. Х., ЕГН ********** привременна мярка с правно основание чл. 344 ал. 2 ГПК за осъждане на С. Е. Д., ЕГН ********** да заплаща обезщетение за ползване на апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, в жилищна сграда блок № ********, със застроена площ от 41,30 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, при съседи на апартамента: от изток - зелена площ, запад – коридор, север – апартамент № 50, юг – апартамент № 52, отгоре – апартамент № 55, отдолу – мазе, заедно с избено помещение /без номер/ с площ от 2,69 кв.м., при съседи на избеното помещение: изток – мазе № 15, запаз – мазе № 17, север – коридор, юг – коридор, заедно с 2,193 % идеални части от общите части на вход „В“ и с идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо държавна земя.

2. решение № 20093400/15.03.2023г. постановено по гр.д. № 7398/2017г., с което е оставена без уважение молбата на К. Е. Х., ЕГН ********** за допълване на решение решение № 20046067/05.07.2022г. постановено по гр.д. № 7398/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56-ти състав

В жалбата се твърди, че е решението е постановено при допуснати процесуални нарушения като първоинстанционният съд, който не се е произнесъл по предявения иск за намаляване на дарението извършено в полза на ответницата относно ап.51 в гр. София, ж.к. ******** Излагат се твърдения за неправилен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, които въззивникът счита, че по несъмнен начин установяват, че именно тя е превела парите за закупуване на апартамента на майка си и сестра си в изпълнение на изричната им договорка да се купи апартамент на името на К. Х., за което същата е изпратила нарочно пълномощно. Счита, че освен продажната цена на процесния апартамент, закупен на името на починалата й майка и наследодател на страните по делото, въззивникът е допринесла за увеличение за наследството на майка си, доколкото е давала пари за ремонт на процесния апартамент и обзавеждане, което следва да бъде съобразено по реда на чл.12 ал.2 от ЗН, за което е предявена изрична претенция. Счита и че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за допълване на постановеното на 05.07.2022г. съдебно решение, доколкото липсва произнасяне по заявения иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН и който е преюдициален спрямо иска за делба на процесния апартамент.

Моли решенията да бъдат отменени, предявените искове изцяло уважени и присъдени разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от насрещната страна – С. Е. Д., в които изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалван ите решения. Счита, че твърденията за закупуване на процесния апартамент № 51 в гр. София, ж.к.

******** със средства на ищеца К. Х., както и за извършване на ремонт на жилището с нейни средства са недоказани и неотговарящи на обективната истина. Посочва, че правилно първоинстанционният съд е съобразил правилото на чл.33 и чл.34 от ЗН като е намалил последното 2 по време дарение в полза на ответника, след като е установил, че запазената част от наследството на наследодателя за ищеца е накърнена и за което в отговора на въззивната жалба въззиваемата страна изрично заявява, че е съгласна. Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с :

-иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част на К. Е. Х., ЕГН ********** от наследството на С.Д.Я. с ЕГН: ********** чрез намаляване на дарение извършено в полза на С. Е. Д., ЕГН ********** обективирано нотариален акт № 110/10.04.2002г., том I, рег. № 186, дело №90/2022г. на нотарус Т.М. рег. № 199 НК;

- иск с правно основание чл. 3 4 ал.1 от ЗС за допускане до делба на недвижимия имот, предмет на дарение обективирано в горецитирания нотариален акт ведно с претенция по чл.12 ал.2 от ЗН.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради тази причина предмет на проверка от въззивния съд са именно обстоятелствата, свързани с прилагането на императивни правила на материалния закон, с каквито са уредени способите за придобиване и отчуждаване на вещни права – те са изчерпателно посочени в закона /numerus clausus/, както и лицата, които имат качеството на наследници по закон и съответно начина на наследяване по закон, но при липса на завещателни разпореждания или оспорване на същите, поради което правилата, които ги уреждат, имат императивен характер.

В този смисъл, правният спор пред настоящата съдебна инстанция се съсредоточава върху следните правнорелевантни факти: ищеца като наследник със запазена част от наследството на С.Д.Я. с ЕГН: ********** получила ли е пълния размер на запазената си част, респективно същата накърнена ли е и в какъв размер, налице ли е увеличение на наследството, за което приживе ищеца е спомогнала и каква е стойността на увеличението; при условие, че накърнена запазената чат на ищеца от наследството на С.Д.Я. по какъв начин следва да се извърши допълването й при условие, че в полза на ответника освен дарението обективирано в нотариален акт № 110/10.04.2002г., том I, рег. № 186, дело №90/2022г. на нотарус Т.М. рег. № 199 НК, общия наследодател е извършила и 3 други дарения; следва ли да се намали в съответна част дарението в цитирания нотариален акт и налице ли е съсобственост между страните относно апартамент № 51 в гр. София, ж.к. ******** и в какви квоти и при които да бъде допусната съдебна делба на същия ндвижим имот.

В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез който упражнява потестативното си субективно право да иска прекратяване на съсобственастта е необходимо да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване съществувенато на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство. Като несъгласието и възражението на някой от съсобствениците не е процесуална пречка за разглеждане на делото, нито води до недопустимост на производството, тъй като с естеството на правото да бъде прекратена делбата по съдебен ред предполага промяна по инициатива на един или няколко съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици независимо дали са съгласни или не, дори и да има противни уговорки между съсобствениците или разпореждания на наследодателя, тъй като същите са недействителни /чл.34 ал.1 ЗС /.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Не е спорно, а и се установява безпротиворечиво от събраните писмени доказателства по делото /удостоверения за наследници, договор за продажба на недвижим имот № 61/07.03.2022г., том I, рег. №1079, дело №51/2002г., нотариален акт № 110/10.04.2002г., том I, рег. № 186, дело №90/2022г./, че страните по делото са низходящи наследници, заедно с Д.Е.Й. /който не е страна по делото/ на починалата на 15.12.2016г. С.Д.Я., която приживе – 2002г. е придобила чрез продажба собствеността на ап.51, находящ се гр. София, ж.к. ********/нот. акт № 97/27.05.1999г. и удостоверение за наследници на Й.К.Я./, след което се разпоредила с правото на собственост върху същия чрез дарение в полза на ответника С. Е. Д.; след служебна справка е установено, че с влязло в сила решение по гр.д. № 11301/2017 г. по описа на СРС, 56 състав, е отхвърлен искът на К.

Е. Х. срещу С. Е. Д. с правно основание чл. 31 ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за дарение на недвижим имот от 10.04.2002г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110, том I, рег. № 1816, дело N 90/02г., поради това, че дарителката С.Д.Я. не е била в състояние да разбира и ръководи действията си.

Предвиденото в чл. 30 ал. 1 ЗН право на наследника по закон да иска намаляване на 4 безвъзмездни разпореждания на наследодателя му, поради невъзможност на получи своята запазена част от наследството е субективно потестативно право, което следва да бъде упражнено по съдебен ред – самостоятелно или в делбеното производство както чрез иск, така и чрез възражение и съдът е длъжен е длъжен да разгледа искането по същество /независимо дали е заявено под формата на иск или под формата на възражение/, ако то изхожда от лице, имащо качеството наследник с право на запазена част по смисъла на чл. 28 ЗН, като постанови изричен диспозитив в решението, в който смисъл е константната практика на ВКС напр. решение № 36 от 1.04.2011 г. по гр. д. № 125/2010 г., І г. о. на ВКС .