Решение № 28 от 23.02.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Ямбол, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Енч. Иванов при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Гражданско дело № 20212300100270 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Д. С. Г. от гр.*, чрез адв. Д.С. Т. от САК против Община Ямбол, с ЕИК- 000970496, с която се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата парично обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на инцидент, настъпил на 30.03.2019 г., около 06:30 часа, в гр.*, на улица *, на тротоара, пред входа на блок № 31, в размер на 25500 лв., /предявен като частичен иск от 45000 лв./, ведно с лихва за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на инцидента -30.03.2019 г. до окончателното плащане на обезщетението.

Твърденията на ищцата са, че на 30.03.2019 г., около 06:30 часа, в гр.*, на ул. *, на тротоара, пред входа на блок №31, в който живее, след като тръгнала да излиза от входа си, правейки няколко стъпки по тротоара на улицата, стъпила върху плочка, част от тротоара на ул. Страхил Войвода - непосредствено пред блок №31, плочката се счупила и тя паднала.

Сочи се, че при падането ищцата си ударила главата, изпаднала в безсъзнание и получила главоболие, световъртеж и гадене на по-късен етап. Постъпила по спешност на лечение в Спешно отделение на МБАЛ "Св. Пантелеймон"АД гр.Ямбол и била пренасочена към Хирургично отделение в средно - тежко общо състояние. Била хоспитализирана за периода 01.04.2019 -06.04.2019 г., през което време била подложена на редица изследвания, рентгенографии и оперативни интервенции. След обстоен преглед, лекарите й поставили следните окончателни диагнози: „Счупване на максиларната кост на лявата орбита"; 2.

Счупване на зигоматичната кост (Фрактура осис зигоматици синистра); 3. Кръв в синусите и разместена фрактура, причинила навлизане на въздух в мозъка през синуса; 4. Колабирала мозъчно сътресение (Припаднала със загуба па съзнание); 5. Пневмоцефалия - наличие на въздух в мозъка, вследствие на трите фрактури; 6. Фрактура на ляв максиларен синус и долен ръб на лява орбита, Хемосинус вляво, Фрактура, пневмоцефалия; Фрактура краний".

Твърди се, че в резултат на получените травматични увреждания, ищцата изпитвала болки и страдания. Било й препоръчано да извършва минимални движения и да не се натоварва. Предписана й била медикаментозна терапия. Лечебният и възстановителен период продължавал и в настоящия момент. Сочи се, че десет дни след изписването си от болницата ищцата постъпила за лечение в Лицево-челюстна хирургия в МБАЛ ,.Св.

Пантелеймон" гр.Пловдив, след което е била подложена за продължителен период от време на рехабилитационни процедури в гр. Ямбол.

Видно от посоченото в ИМ, получените травми се отразили изключително зле на 1 психическото здраве на ищцата. След инцидента, тя била силно потисната, лесно раздразнителна и нервна. Към настоящия момент, се оплаквала от понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, изпитвала панически страх, че случилото се може да се повтори. През първата година от лечението си, тя се оплаквала от невъзможност да се грижи сама за себе си. което предполагало до нея да има постоянно човек, който да се грижи за нея. Към днешна дата, ищцата често се връщала към спомена за случилото се. Страдала от нарушения на съня. Получените травми били свързани и с наличието на видими белези по лицето.

Претенциите си за обезщетяване на вредите насочва против Община Ямбол за ангажиране отговорността й в хипотезата на чл.49 ЗЗД поради неизпълнение от нейни служители на задълженията по чл.31 ЗП.

Ответникът оспорва исковете с доводи за недоказаност на увреждащото събитие, претърпените вреди, както и прекомерност на претенцията за неимуществени вреди.

В о.с.з. исковата претенция се поддържа. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът, в о.с.з., чрез своя пълномощник оспорва иска и претендира неговото отхвърляне. В условията на евентуалност претендира присъждане на обезщетение в понисък от заявения от ищцата размер. Претендират се и разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е лична и се носи от този, който със своите противоправни действия или бездействия е причинил вредите. Отклонение от това правило са чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. Според първата норма този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, а според втората за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. И в двата случая отговорността е обективна и безвиновна, като разликата е в източника на вредите. Тази на възложителя по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. В съдебната практика е изяснено /ППВС № 17/193г. и ППВС № 4/1975г./, че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения е за този, който е възложил работата по чл.49 ЗЗД.

По делото е установено от показанията на св. Ж.Г., че на 30.03.2019 г., около 06:30 часа, че свидетелят и съпругата му Д.Г., излизали от дома си в гр.*, на ул. *, за да отидат на автобусната спирка, тъй като ищцата трябвало да пътува за гр. Пловдив. Свидетелят посочва, че след като преминали през двора на кооперацията и отворили вратата на оградата, която граничи с тротоара, съпругата му излязла на тротоара и на един метър от тази портална врата се спънала и паднала. Тротоарът бил покрит с плочки, които според свидетеля имали формата на кокал. Няколко от тези плочки бяха надигнати нагоре под формата на кула и точно там съпругата му се спънала и паднала. Свидетелят посочва също, че разместените плочки били на около метър от вратата на двора. Плочките, които били повдигнати, и досега продължавали да са повдигнати и разместени, и можело да бъдат видени във всеки един момент. Той не бил подавал сигнал в общината за тях и не знаел дали някой друг да е подавал сигнал за разместените плочки. Показанията на свидетеля относно вида на плочките, съответстват на представения от ответника снимков материал на тротоара на мястото на инцидента. Видно от приложения към отговора на ИМ снимков материал, на тротоара, на посоченото от свидетеля място на падането- на един метър пред дворната врата, се виждат надигнати нагоре плочки под формата на кула /л.55 и л.58 от делото/.

Видно от показанията на св. Г., същия успял да обърне съпругата си след падането и видял, че от лявата страна на лицето й - около окото и скулата всичко било в кръв, а тя била изпаднала в безсъзнание. Около минута и половина - две, съпругата му изобщо не реагирала на нищо- свидетелят я викал по име, опитал се да осъществя контакт с нея, но тя не отговаряла. Когато дошла на себе си попитала какво е станало и той й казал. Закарал я в спешното отделение, където я приел д-р Г.. Според свидетеля, съпругата му се възстановявала от падането около 5-6 месеца, като и досега от време навреме получавала 2 амнезии. След падането й, се наложило да стои десет дни в болницата в Ямбол, след това се наложило да ходи и на рехабилитации. В ходили на прегледи и в гр. Пловдив.

С оглед уточението направено от ищцата в о.с.з. на 10.01.2022 г. относно мястото на произшествието, и установеното от свидетелските показания, се установява, че мястото е тротоар на улица, предназначена за придвижване на пешеходци, която е публична общинска собственост на Община Ямбол по чл.3, ал.3 и чл.8, ал.3 ЗП във вр. с §6, т.6 от ДР на ЗДв.П.

На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно §1, т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията , както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици, в тази част тротоари за пешеходно придвижвана, с отстраняването им във възможно най-кратък срокчл.167, ал.1 ЗДв.П. В качеството си на юридическо лице общината осъществява тези дейности чрез свои служители и/или други лица, на които е възложила изпълнението им. По делото не се твърди, а и доказателства не са ангажирани да са били изпълнени дейности по ремонт и поддръжка на конкретния тротоарен участък или да е бил обозначен като препятствие за безопасно преминаване. Обратно, установи се, че състоянието му понастоящем е такова, каквото е било в деня на инцидента. Не са събрани и доказателства, които да изключват ищцата да е пострадала като последица от падане на тротоара поради нарушената му цялост. Не се представиха доказателства от ответника в подкрепа на твърденията му, че констатираната неравност на тротоара не е била налична към датата на инцидента, а се е появила в по-късан момент. Липсата на постъпвали през 2019 г. сигнали, жалби или молби касаещи незправност на процесния тротоар, не може да послужи като основание за изключване отговорността по чл.49 ЗЗД, защото изпълнението на посочените задължения не е предпоставено от съобщаване за неизправности. Налице е неизпълнение /бездействие/ на служителите на общината на вменените със закон задължения по ремонт и поддръжка в изправност на троттоара, съставляващо основание за ангажиране гаранционнообезпечителната отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД за причинените на ищцата вреди.

От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на вещо лице по СМЕ /неоспорена от страните по делото/ се установява, че вследствие на произшествието станало на 30. 03. 2019г., около 06. 30ч., ищцата, поради падане от собствен ръст или падане на плоскост е получила травматични увреждания в областта на лявата очница, лявата скулна област и лявата горночелюстна област.

Пострадалата по спешност е постъпила за оказване на спешна медицинска помощ в спешно отделение в гр. Ямбол, където при извършените прегледи и изследвания са били установени данни за ивицесто леко счупване на долния орбитален ръб на лявата орбита с повърхностна разкъсно-контузна рана, която е била обработена в отделението; наличие на кръв в дъното на лявата горночелюстна пазуха, като впоследствие са били установени данни за счупване на предната стена на левия максиларен синус и счупване на лявата скулна кост, което е установено впоследствие, без разместване на получените костни фрагменти. Видно от заключението на СМЕ, на 01. 04. същата година, пострадалата е била приета в хирургично отделение, където са били извършени допълнителни рентгенови изследвания, както и КАТ на главата и лицевата част на черепа, при което са били установени посочените счупвания.

Не са били установени счупвания на костите на мозъчния череп, кръвоизливи в областта на мозъчните обвивки или травматични увреждания в областта на мозъчния паренхим. Спрямо пострадалата не са били предприети сложни оперативни интервенции, тъй като не са били налице индикации за такива. Било проведено консервативно лечение, което е повлияло добре и ефикасно соматичното и неврологичното състояние на пострадалата и на 06. 04. същата година е била изписана в добро общо състояние. След изписването е провела физиотерапевтични процедури за предпазване от образуване на белези от раната в областта на лявата очница и долния клепач на лявото око. ВЛ-це е посочило, че установените увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени вследствие удряне на травмираните области на лицето с такива предмети или падане и удряне на тези области на тялото върху такива предмети.