Решение № 5179 от 22.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5179 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110134722 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от .......... против В. П. А..

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент, заемащ източната част от първия етаж, находящ се в гр. ............ Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 467, 56 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 107, 44 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 17.05.2023 г.; сумата 18, 22 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г. ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 4, 32 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2020 г. – 17.05.2023 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. П. А. чрез назначения особен представител адв. Н., с които оспорва исковете. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли 1 предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № ............, дело № 5512/93 г. от 18.03.1993 г, по силата на който .......... дарява на В. П. А. чрез законния й представител – майката ........ П., следния недвижим имот: апартамент, заемащ източната част от първия етаж на двуетажна масивна жилищна сграда с вход на стълбищната площадка, находящ се в гр. ......., състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня-клозет, антре, застроен на 105 кв.м. със същия нотариален акт дарителят запазва за себе си и съпругата си пожизнено право на ползване на една югоизточна стая, хола и сервизните помещения до смъртта на Р.......... И. А., а след това – върху целия апартамент.

Видно от нотариалния акт, при изготвянето му нотариусът е удостоверил явяването на лицата .........., съпругата му ........ П. и непълнолетната му дъщеря В. П. П..

Видно от удостоверение за наследници, изд. на Столична община, Район „Лозенец“, .......... е починал на 05.03.2021 г., със семейно положение – разведен, като е оставил наследник по закон: В. П. П. – дъщеря.

Видно от справка родствени връзки на .........., майка му Р.......... И. А. е починала.

Установява се от представеното удостоверение от Столична община, че бившата ул. „Илиян Филипов“ отговаря на настоящата ул. „Кораб планина“.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия през исковия период е доставяна топлинна енергия на стойност исковата сума.

Не се спори между страните, че през исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение от „Техем Сървисис“ ЕООД, което се потвърждава от ангажираните писмени доказателства.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. С........ от 04.12.2001 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор от 11.06.2002 г., сключен между ЕС като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални 2 сметки – 4, 20 лв. на измервателен уред.

Представен е договор, сключен между .......... – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Не се спори между страните и че цената на дялово разпределение за исковия период е на стойност исковата сума.

От заключението на ССЕ не се установяват плащания за исковия период.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна 3 по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № ............, дело № 5512/93 г. от 18.03.1993 г. се установи, че със същия В. П.

А. е придобила собствеността на процесния имот по дарение от баща си ........... С нотариалния акт е запазено пожизнено вещно право на ползване за дарителя .......... и съпругата му (видно от самия нотариален акт съпругата на .......... към момент на съставянето му е ........ П., посочена в това й качество – пар. 1 от нотариалния акт) на една югоизточна стая, хола и сервизните помещения до смъртта на Р.......... И. А., а след това – върху целия апартамент.

От представената справка за родствени връзки на .......... е видно, че майка му Р.......... И. А. е починала. Починал е и дарителят .......... – на 05.03.2021 г. Що се отнася до съпругата му към момента на съставяне на нотариалния акт ........ П. – по отношение на нея не се твърди и установява да е починала. Доводите на ищеца, поддържани в хода на устните състезания пред СРС, са, от една страна – че от нотариалния акт не става ясно кое лице е съпругата на дарителя, и от друга – че след като дарителят е починал като разведен, то вещното право на ползване се е погасило. Тези доводи не могат да бъдат споделени. В самия нотариален акт нотариусът е удостоверил при съставянето му самоличността на явилите се пред него лица, както и обстоятелството, че ........ П. е съпруга на ........... След смъртта на Р.......... И. А. вещното право на ползване на .......... и ........ П. е върху целия имот.

Със смъртта на .......... се е погасило неговото вещно право на ползване.

По делото не се твърди и установява вещното право на ползване на ........ П. да се е погасило по някой от установените в чл.59 ЗС способи, сред които не попада развод на вещния ползвател. С оглед изложеното не може да се приеме, че вещното право на ползване ........ П. се е погасило.

При това положение правото на собственост на приобретателя върху процесния имот е ограничено от вещното право на ползване на вещния ползвател. Собственикът притежава т.нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл.57, ал.1 ЗС, задължен за разноските за ползването на имота е ползвателят. От страна на ищеца не се твърди и установява вещното право на ползване да е прекратено по някой от установените в нормата на чл.59 ЗС способи и то в момент, предхождащ исковия период.

Ето защо, следва да се приеме, че ответницата не е надлежно пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове.

Тъй като претенцията на ищеца не е установена по своето основание, не се налага обсъждане на доказателствата, ангажирани за установяване на размера й.

4

С оглед неоснователността на претенцията за главницата, неоснователна се явява и претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.

По разноските:

С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.

Ответницата има право на разноски, но доколкото такива не се претендират и не се установява да са били извършени, разноски не следва да й се присъждат.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., ЕИК .......... срещу В. П. А., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за: сумата 467, 56 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент, заемащ източната част от първия етаж, находящ се в гр. ..........., за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 22.06.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 107, 44 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 17.05.2023 г.; сумата 18, 22 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 22.06.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 4, 32 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2020 г. – 17.05.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца: „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5