Решение № 803 от 18.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20261000500858 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 237 от 14.01.2026г. постановено по гр.д.№ 9166/2024г., по описа на СГС, ГО 19 състав е уважен частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на И. Б. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, настъпили в резултат от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 НК, приключило с влязла в сила на 03.09.2019г. оправдателна присъда по НОХД №1783/2014г. на СРС, НО, 29 състав, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на присъдата 03.09.2019г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски, съобразно с уважената част от иска, в размер на 236 лева.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер на иска от 100 000 лева, като неоснователен.

С решение № 2354/08.04.2026г. постановено по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението, след дадени указания от САС.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец И. Б. К. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 100 000 лв., като претендира 1 допълнително още 90 000 лв. Изтъква факта, че в нарушение на материалния закон съдът се е произнесъл при определяне на обезщетението само и единствено в български лева.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, от 01.01.2026 г. валутата на Република България е евро и то е единственото законно платежно средство съгласно чл.4 от ЗВЕРБ. Ако след 01.01.2026 г. съдът постанови решение, в което паричната сума е изразена само в български лева, без превалутиране и без съобразяване с правилата на чл. 11-13 ЗВЕРБ, какъвто е настоящият случай, това е нарушение на материалния закон противоречие с императивните разпоредби за официалната парична единица и начина на изчисляване на сумите чл. 4 ЗВЕРБ, чл. 11 ЗВЕРБ, чл. 12 ЗВЕРБ, чл.13 ЗВЕРБ. Сумата следва да бъде превалутирана в евро по правилата на ЗВЕРБ. От друга страна твърди, че е нарушен и неправилно приложен критерият на чл.52 от ЗЗД. Неправилно първоинстанционният съд приема, че ищецът е бил задържан под стража само за периода 10.04.2008г. до 09.09.2008г. По делото И. К. е бил с взета мярка за процесуална принуда „ ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА „ от 10.04.2008 г до 09.09.2008г., когато САС е изменил мярката от „ Задържане под Стража „ в „ Домашен арест „ ,за период от 1 година и 7 месеца.

Или ищецът е престоял в условията на арест ДВЕ ГОДИНИ. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая е безспорно, че срещу И. К. са повдигнати обвинения в извършване на тежко умишлено престъпление, наказанието за което предвижда лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Несъмнено задържането му в условията на следствения арест е причинило твърдените стрес, притеснения, безпокойства, тревоги и страх от последиците от наказателното преследване.

Конкретни обстоятелства относно преживяванията на ищеца се установяват и от показанията на разпитания свидетел. Видно от показанията престоят му в следствения арест се е отразил негативно на психиката му. Безспорно воденото наказателно производство и престоя в условията на арест се явява преживяна психотравма и са се отразили негативно върху сферата на живота му, най-изразено и влиянието на събитията върху емоционалното му състояние, начина на мислене, поведение, нагласи, реакции и възприятия на действителността, както и върху професионалната му реализация, засегнато е самочувствието и самооценката, възможността да вижда детето си и да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието му, като това му поведение е в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение и престоя в ареста. Установяват се от свидетелските показания отрицателните преживявания, които обичайно и несъмнено настъпват при неоснователно обвинение в тежки престъпления за лице дори и с криминални прояви, с добро семейно, социално и материално състояние. Влошеното здравословно състояние-появата на признаци на хипертония, отслабването с 20 килограма. Съдът е неглижирал и неправилно е интерпретирал заключението на приетата по делото СПЕ, съгласно която в следствие на воденото срещу него производство К. е развил „ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ НА ДЕЗАДАПТАЦИЯ“. Установено е по несъмнен начин, че „именно неприятните преживявания по задържането му и воденото съдебно дело са причинили промените и 2 влошеното психично състояние на освидетелствания“. Затова моли искът да бъде уважен в пълен размер, ведно със законните последици, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България, оспорва решението в неговата осъдителна част за неимуществени вреди и моли съда да го отмени в тази част и отхвърли иска изцяло респ. да намали неговия размер. Посочва, че тежестта на доказване е за ищеца и той трябва да представи годни, достоверни доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, каквото няма ангажирани. Липсват доказателства, че описаните от ищеца последици са в пряка причинна връзка с действията на прокуратурата. По делото няма доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищеца по причина на обвинението. Съдебният състав е отчел, че производството е в рамките на разумния срок, но не го е съобразил при определяне на конкретния размер на обезщетението, което е присъдил. Твърди, че не са доказани и здравословни проблеми на ищеца под формата на физиологични и психиатрични заболявания, още по-малко същите да са в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство, което от своя страна не обуславя определяне на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на назначената и приетата по делото СПЕ твърди, че от заключението също не може да се направи извод , че ищецът е търпял вреди по - големи от обикновените.

Съвсем нормално е воденото срещу него производство да доведе до негативни преживявания у него , но те в никакъв случай не са по - големи от нормалните / експертизата приема, че при ищеца е било диагностицирано същинско психично заболяване - биполярно афективно разстройство още в младежките му години , бил е лекуван и преди образуване на производството , приема , че вследствие на воденото производство у ищеца се е появила протрахирана депресивна реакция на дезадаптация, което не е същинско психично заболяване/ Присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната. Посочва още, че не е ясно защо справедливостта в конкретния случай е намерила количествен израз ТОЧНО в присъждането на 10 000 лв. / десет хиляди лева /, но не и на друг размер. Как изброените компоненти на претърпените неимуществени вреди са били оценени общо на 10 000 лв. / десет хиляди лева /?; Какъв е бил водещият критерий за справедливост, кои са компонентите му - съставлява ли коефициент, ако да от каква величина, или обратно - определена базова сума /в какъв размер/, която просто се сумира с оглед наведените и доказани неимуществени вреди? Затова и определеният размер на обезщетението е необоснован, тъй като изобщо не може да се проследи използвания механизъм за определянето му. Размерът на претендираното обезщетение е силно завишен и не е в съответствие с принципа за справедлива обезвреда заложен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. На последно място посочва, че при присъждане на законната лихва върху обезщетението /считано от 03.09.2019г - датата на влизане в сила на оправдателната присъда/, съдът не е обсъдил направеното още с отговора на исковата молба изрично възражение за изтекла 3 годишна давност на тази акцесорна претенция, поради което е 3 постановил решението си в нарушение на чл.236 ал. 2 ГПК.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че на на 25.05.2008г. ищецът К. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че:

1. на 08.04.2008г. около 23.50 часа в гр. София, кв. Лозенец, ул. „Крум Попов”, пред кафеклуб “Матрицата", в съучастие, като извършител със С. Д. С. и Д. С. К., отвлякъл С. С. С., с цел противозаконно да го лиши от свобода, като с юмруци и ритници нанесъл множество удари в областта на главата и тялото на С., след което го избутал на задната седалка на л.а.

“БМВ” ДК № *** и деянието е извършено от повече от две лица - три лица - престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал.1. вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.

2. на 09.04.2008г., за времето от 00,00 часа до 00,50ч. в гр. София, жк. “Дианабад” пред вход В на бл. 5. в съучастие, като извършител със С. Д. С. и Д. С. К., умишлено умъртвил С. С.

С., чрез нанасяне на множество удари с юмруци и ритници в областта на главата, шията, тялото и крайниците на С. и удари с нож /неустановен по делото/, извършено по особено мъчителен начин за убития – С., който изпитвал значителни болки и страдания от механичните въздействия в областта на цялото тяло - престъпление по чл.116. ал.1. т .6, пр.2. вр. чл.115 вр.чл.20, ал .2 вр. ал. 1 НК.

С постановление от 10.04.2008г. е разпоредено принудително довеждане на И. К., тъй като се е укрил и няма постоянно местоживеене. С постановление от 20.05.2008г. е постановено задържането му под стража за 72 часа с оглед осигуряване явяването му пред СГС за разглеждане на искане за задържане под стража, като постоянна мярка за неотклонение. На 25.05.2008г. К. е привлечен като обвиняем по досъдебното производство с постановление за привличане на обвиняем. При проведения разпит не се е признал за виновен и е отказал да даде обяснения. Ищецът е задържан под стража в изпълнение на мярка за неотклонение по досъдебното производство в периода от 10.04.2008г. до 09.09.2008г., когато след обжалване пред съд, същата е променена в домашен арест за период от 1 година и 7 месеца. В този смисъл ищецът е престоял в условията на арест ДВЕ ГОДИНИ.

Въз основа на внесен в СГП обвинителен акт на 06.06.2011г. е образувано НОХД № 2450/2014г., по което са проведени седем открити съдебни заседания, на които са се явили подсъдимите. С определение от 21.11.2013г. е прекратено производството, тъй като член на състава на съда е в продължителен отпуск по болест. С определение от 04.01.2014г. е прекратено наказателното производство от нов съдия-докладчик и същото е върнато на СГП за отстраняване на констатирани процесуални нарушения.

Въз основа на повторно внесен на 23.04.2014г. обвинителен акт е образувано НОХД№1783/2014г. на СГС, НО, 29. състав, за същото престъпление. В същия е посочено, че с определение 23.05.2008г. К. е с мярка за неотклонение задържане по страна, която е изменен в мярка за неотклонение домашен арест с определение от 09.09.2008г. По делото са проведени 20 открити съдебни заседание, като К. не се явява на две от тях, за което са представени доказателства за наличието на уважителни причини. Поради забавяне извършването на съдебна поръчка за разпит на свидетел, намиращ се в Австрия, делото е 4 отлагано в четири открити съдебни заседания. Постановена е оправдателна присъда на 10.04.2018г., от мотивите към която става ясно, че свидетелите са се отрекли от дадените в досъдебното производство показания, въз основа на които първоначално е направен извод за наличие на достатъчно данни за извършване на престъплението, в което е обвинен К..