Решение № 1729 от 16.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1729 гр. В., 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседА.е на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20233110111520 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК от „В. и К. – В.“ ООД, ЕИК ********, адрес: град В., ул. „П.“ № ** срещу Т. А. Н., ЕГН **********, адрес: с. Д., община А., ул. „Т.“ № ** с искане да се приеме за установено в отношенията между стрА.те, че ответникът дължи на ищеца сумата от 249,23 лева, представляваща незаплатена цена за ползвА. ВиК услуги за периода от 03.10.2019 г. до 07.05.2021 г. за обект на потребление, находящ се в с. Д., община А., ул. „Т.“ № **, с абонатен № *******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 15.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 56,42 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата, изчислено за периода от 06.12.2019 г. до 13.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *****/2022 г. по описа на Районен съд, град В..

С протоколно определение от 18.04.2024 г. съдът частично прекратява производството по предявените искови претенции, на основА.е чл. 232 ГПК като същото продължава по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК от „В. и К. – В.“ ООД, ЕИК ********, адрес: град В., ул.

„П.“ № ** срещу Т. А. Н., ЕГН **********, адрес: с. Д., община А., ул. „Т.“ № ** с искане да се приеме за установено в отношенията между стрА.те, че ответникът дължи на ищеца сумата от 35.44 лева, представляваща незаплатена цена за ползвА. ВиК услуги за периода от 03.02.2021 г. до 07.05.2021 г. за обект на потребление, находящ се в с. Д., община А., ул.

„Т.“ № **, с абонатен № *******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 15.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; 2.94 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата, изчислено за периода от 08.04.2021 г. до 13.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *****/2022 г. по описа на Районен съд, град В..

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за 1 издаване на заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47 ГПК, поради което е налице правния интерес от предявяване на настоящите искове, които се подават в законоустановения едномесечен срок. Твърди, че реално доставените и отчетени ВиК услуги са за периода от 03.10.2019 г. до 03.12.2020 г. по партида с абонатен номер ******* на адрес: с. Д., община А., ул. „Т.“ № **, а за останалия период са служебно начислени.

Заявява, че не са оспорени с писмено възражение горепосочените вземА.я в нормативно регламентирА.я срок по чл. 40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ. Твърди, че отчетникът като ползвател на В и К услуги не е заплатил същите в 30 дневен срок след датата на фактурирането като и след изтичането на този срок, същият е изпаднал в забава.

Моли за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се сторените в исковото и заповедното производство разноски. По реда на чл. 143 ГПК, ищецът чрез процесуалния си представител заявява, че претендира реално потребление на водоснабдителни услуги.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника чрез назначения особен представител. Твърди, че исковите претенции са допустими, но неоснователни.

Заявява, че не е налице договорна връзка между ищеца и ответника за доставка на ВиК услуги, поради това исковите претенции са недопустими като предявени срещу нелегитимирана страна. Оспорва потребителското качество на ответника и заявява, че не става ясно как са формирА. претендирА.те суми, нито са представени доказателства, установяващи тяхната дължимост. Не е установено действителното доставено количество потребена вода за съответния период. Посочва, че ищецът е и неизправна страна. Заявява, че чрез едностранно съставени от ищеца частни документи не се установява реално доставеното и потребено количество вода. Не са представени доказателства за начина и датите на отчитане на водомера в присъствие на абоната чрез представяне на писмени документи, съдържащи неговия подпис, нито протокол, че абоната неоснователно е отказал достъп до водомера за процесния период. Заявява, че не е собственик на процесния обект.

Оспорва изцяло представената справка за недобора на частен абонат. Не става ясно по какъв начин са отчитА. подавА.те количества ВиК услуги и как е формирана крайната сума.

Оспорва, че в процесния имот се ползват ВиК услуги, твърди че става ясно и какво е реално потребеното месечно количество вода. Оспорва и възникването на основА.е за служебно начисляване на вода. Възразява и че потребените количества вода са измерени с годно техническо средство. Освен това не е ясно и на какво основА.е е налице служебно начисляване на потребени количества вода като не става ясно дали служебната консумация е съобразно средномесечния разход или по чл. 25, ал.8 от ОУ. Твърди, че няма доказателства за начина на отчитане на водомера, поради което оспорва съдържА.ето на справката на отразените количества вода в справката да недобора. В условията на евентуалност твърди, че претендирА.те вземА.я са погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказА., както и да не се уважава искането за присъждане на сторените в производството разноски.

По отношение на допустимостта на предявените искови претенции:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приобщеното ч. гр. д.

№ *****/2022 г. по описа на Районен съд, град В., е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника на основА.е чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендирА.те вземА.я в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции са заявени в указА.я срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

2

Съдът като съобрази събрА.те по делото доказателства и относимите правни разпоредби, намира от фактическа и правна страна следното:

Като писмено доказателство по делото е представена справка за недобора на частен абонат, от която се установява, че последното показА.е на водомера относно обект на потребление, находящ се в с. Д., ул. „Т.“ № ** е 1270 куб.м. като дължимото количество вода е за периода от 03.10.2019 до 07.05.2021 г. и са налице издадени фактури от 06.11.2019 г. до 10.05.2021 г.

Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор "В. и К. – В.“ ООД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-018 от 09.06.2006 г. Съгласно общите условия /чл. 31, ал. 2/, основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползвА.те услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "В. и К. - В." ООД, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

В съдебно заседА.е е приета като писмено доказателство справка от Агенция по вписвА.ята, за периода от 01.01.1993 г. до 03.10.2022 г., от която се установява, че Т. А. Н. е собственик на имота, находящ се в с. Д..

Като писмено доказателство по делото е приета справка на облога и плащА.ята на частен абонат – Т. А. Н., от която се установява, че последното показА.е на обекта, находящ се в с. Д., ул. „Т.“ № ** е отразено на 01.04.2024 г. От нея е видно още, че Н. е заплатил сумата от 300 лева като оставащият дължим размер на потребено количество вода за периода от 03.02.2021 г. до 07.05.2021 г. възлиза на 35.44 лева, а лихвата за забава към 13.12.2022 г. – 2.94 лева. Отразено е, че незаплатеното количество вода е по издадените три фактури – 08.03.2021 г., 06.04.2021 г. и 10.05.2021 г.

Представен по делото е констативен двустранен протокол № 1000 от 15.02.2024 г., от който се установява, че същият е подписан и от Т. Н. и е подменен водомера на обект на потребление, находящ се в с. Д., ул. „Т.“ № ** като са отбелязА. и показА.ята на стария водомер 1270 куб.м. и на новия, които са нулеви при поставянето му.

Прието по делото е заключение по назначената ССчЕ, от която се установява, че крайното показА.е на справката за недобора на частен абонат е 1270 куб.м., което съвпада с показА.ето на двустранния протокол от 15.02.2024 г. – 1270 куб.м. Отразено е, че са налице оставащи дължими суми по издадените три фактури от 08.03.2021 г., 06.04.2021 г. и 10.05.2021 г. Отразено е, че на 02.03.2024 г. е извършено плащане в размер на 300 лева като оставащата дължима главница възлиза на 35.44 лева, а лихва за забава – 5.10 лева.

За уважаване на исковите претенции в доказателствена тежест на ищеца е да установи че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендирА.те суми за процесните периоди; датата на изпадане на ответника в забава и размера на претендираното обезщетение за забава за процесния период. Липсата на доказване, на който и да е от разпределените в доказателствена тежест на ищеца факти и обстоятелства относно главната искова претенция, респективно относно акцесорната такава, обуславя отхвърляне на претенцията.

Нормата на чл. 2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор посочва, че потребители на ВиК услуги са юридически и 3 физически лица – собственици, ползватели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически и физически лица, собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. В ал. 3 на същата е разпоредба е посочено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги за времето на наемното правоотношение при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му това лице да бъде потребетил на ВиК услуги за определен срок. Като се говори за ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не фактическото ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл.57 и чл.58 от ОУ.

Съгласно чл.2, ал.1, ал.3 от ОУ също така и наемателят на имот може да се яви потребител на В и К услуги, като приложима в последната хипотеза е чл.60 от ОУ.

Съвкупния анализ на представените по делото доказателства /справка от Агенция по вписвА.ята/ следва изводът, че ответникът е потребител на ВиК услуги, доколкото същият е собственик на процесния имот, находящ се в с. Д., ул. „Т.“ № **, който е водоснабден. С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че са налице валидно възникнали облигационни отношения между стрА.те. Облигационното правоотношение по доставка на ВиК услуги възниква с придобиване на собствеността, поради което неоснователни се явяват възраженията на ответника, обективирА. в отговора на исковата молба, че липсва валидно възникнала облигационна връзка, както и потребителско качество по отношение на Т. Н..