Определение № 1656 от 21.06.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1091/2023
- Вид
- Определение № 1656
- Подписан
- 21.06.2023
- В сила
- 20.06.2023
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Таня Димитрова Евтимова
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.107 · Граждански процесуален кодекс
- чл.107, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.56,ал.6 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1656 гр. Бургас, 20.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Таня Д. Евтимова
Радостина П. И.а като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20232100501091 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.122 от ГПК.
С определение № 3512/09.06.23г. от 09.06.23г., постановено по гр.д. 3063/23г. по описа на Бургаски районен съд, е повдигнат спор за подсъдност на претенцията с правно основание чл.56,ал.6 от СК, заявена от Ж. М. Л. с ЛНЧ ********** срещу А. К. Ч. р. ***г. в гр.В.- гражданка на Р П., първоначално пред Софийски районен съд, по която е било образувано гр.д. №23702/22г., прекратено и изпратено на БРС по възражение на ответника за неспазена местна подсъдност.
В определението, повдигащо препирнята, БРС е заявил становище, че в резултат на извършена служебна проверка за допустимостта на иска е констатирал като компетентен да го разгледа именно изпращащия му делото първоначално сезиран Софийски районен съд.
Съображенията се черпят от това, че местната подсъдност, ориентирана по местожителството на ответника има за цел да осигури удобен за възразяващия ответник район за провеждане на съдебните процедури в място, което предпочита и е оповестено по реда на Закона за гражданската регистрация като негов постоянен адрес. Правото да се ползва от това възражение е предоставено лично на ответника и следва да се упражни в срока по чл. 119 ГПК, но когато ответникът не обитава адреса и това обстоятелствено е наложило осигуряването на правото му на участие чрез назначен именно за тази цел особен представител, следва да намери приложение специалното правило за подаване на иска срещу лице с неизвестен адрес по чл. 107, ал. 2 ГПК, определящ в случая като компетентен да разгледа спора Софийски РС, защото като особен представител на ответника е назначен адвокат към Софийска адвокатска колегия със служебен адрес в град София, а и пълномощникът на ищеца също е с адрес в град София. От това извежда, че възражението за неспазена местна подсъдност на делото е било неправилно уважено, противно на разпоредбата на чл.107 от ГПК и в същност е нямало основание за десезирането на СРС и препращането на делото по компетентност на БРС.В този смисъл цитира и практика на Варненски окръжен съд.
Бургаски окръжен съд не споделя горните съображения и намира за компетентен да разгледа спора на страните именно Бургаски районен съд, като излага в тази връзка следното:
1
Предмет на делото е спор между физически лица- бивши съпрузи, по повод предоставяне ползването на семейното им жилище, поради промени в обстоятелствата, обусловили първоначалното съдебно произнасяне по този въпрос, т.е. претенцията е с правно основание по чл.56, ал.6 от СК, за завеждането на която законодателят не е предвидил специална местна подсъдност. Следователно тя е ориентирана според правилата на общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК, т.е. по района, в който е постоянният адрес или седалището на ответника. В случая това е регистрираният за ответницата Ч. адрес в страната, съобщен по делото от Дирекция „Миграция“, а именно с. Росен, община Созопол, област Бургас.Не се твърдят, нито ангажират доказателства за неговата промяна, а представените по делото изцяло подкрепят този извод.
Тук е мястото да се отбележи, че всички събрани в кориците на делото данни обосновават заключението, че и ищецът е регистриран на същия адрес, т.к. на него се намира семейното жилище на страните, обитавано по време на брака им, чието изключително възлагане за ползване след развода дири сега ищецът по съображенията, изнесени в исковата молба срещу бившата му съпруга- ответница Ч..Едно от тях е, че е едноличен собственик на имота, за което е представил и нотариален акт от 2020г. Освен това в разписката на гърба на съобщението за връчването на преписа от исковата молба на ответницата, е вписано отбелязване от връчителя, че на този адрес живее ищецът.
Поради невъзможността ответната страна да бъде намерена на адреса на регистрацията си в страната, като друг неин адрес тук, в родината й или в трета държава не е известен по делото, следва да се приеме, че тя е лице, което не живее на постоянния си адрес в пределите на Република България и в този смисъл осъществява хипотезата на чл.107, ал.2 от ГПК, препращаща към правилата за определянето на компетентността за воденето на гражданско дело срещу такъв ответник,визирани в чл.107, ал.1 от ГПК.
Видно от посочената разпоредба е, че иск срещу такова лице се предявява по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв- по постоянния адрес на ищеца.
Бургаски окръжен съд не споделя виждането на Бургаски районен съд, че в тази връзка следва да се вземат предвид служебният или постоянният адрес на назначения от съда по делото особен представител на ответницата по чл.47, ал.6 от ГПК, който е регистриран в САК и упражнява адвокатската си дейност на адрес в гр.София.
Съгласно трайната съдебна практика, съобразяваща и разпоредбата на чл.120 от ГПК, всички фактически обстоятелства, важими за определянето на местната подсъдност и промените в тях, настъпили след подаването на исковата молба, не са основание за препращане на делото, следователно не се отчитат от съда при преценката за правилността на тази подсъдност. По тази причина и т.к. назначаването на особения представител на ответната страна е такъв последващ сезирането на СРС факт, той не следва да се счете за аргументиращ определянето на приложимата по казуса местна подсъдност като такава на Софийски РС(вж. в същата насока Определение № 60386 от 1.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1997/2021 г., II т. о., ТК).
Така при липсата на представител(респективно пълномощник) на ответната страна при завеждането на делото по чл.56, ал.6 от СК, чийто постоянен адрес да обуслови местната подсъдност, тя следва се съобрази с последното субсидиарно предложение на нормата на чл.107, ал.1 от ГПК-постоянния адрес на ищеца, а той е в с. Росен, община Созопол, област Бургас и попада в района на БРС.
2
В обобщение на изложеното, Бургаски окръжен съд приема за компетентен да се произнесе по делото Бургаски районен съд, на който то следва да се върне за разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.122 от ГПК, Бургаски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД за местно компетентен да разгледа иска, заявен на 04.05.22г. в Софийски РС от Ж. М. Л. с ЛНЧ ********** срещу А. К. Ч. р. ***г. - гражданка на Р П., с правно основание чл.56,ал.6 от СК, препратен от СРС по възражение за местна подсъдност на БРС.
ВРЪЩА делото на повдигналия спора за подсъдност БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3