Решение № 164 от 26.08.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. ХАСКОВО, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.

В. Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Ж. М. Д. в присъствието на прокурора Н. С. Т. като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20255600200679 по описа за 2025 година

Производството е по чл.45 вр. чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА.

Образувано е по Европейска заповед за арест от 11.07.2025 г., издадена от Районен съд Тюбинген, Федерална република Германия, по преписка/дело 9 Gs 1312/25 въз основа на заповед за арест, издадена на 30.04.2025 год. от същия съд по преписка/дело 9Gs 814/25 за задържане на лицето А. Я. /A. Y./, роден на ********** год. в гр.***, Р. Т., турски гражданин, с местожителство в село ***, област *** район ***, Р. *** с цел провеждане на наказателно разследване против същото лице за престъпления по чл.263 §1, 5 и 54 от Германския наказателен кодекс – три случая на търговска измама, извършена от престъпна банда.

Горепосочената Европейска заповед за арест е внесена от Окръжна прокуратура Хасково с надлежен превод на български език, ведно с искане за вземане на мярка за неотклонение спрямо лицето на осн. чл. 43 ал. 2 от ЗЕЕЗА, което е уважено в предходно производство от друг състав на ОС - Хасково.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа искането за предаване на лицето въз основа на получената Европейска заповед за арест. Изразява становище, че същата отговаря на всички формални законни изисквания, както и че не са налице законните пречки по ЗЕЕЗА, при които би могло да се откаже предаването.

1

Упълномощеният защитник на поисканото за предаване лице не оспорва искането в съответствие с изразена от неговия подзащитен позиция за съгласие за предаване на немските съдебните власти.

Поисканото за предаване лице А. Я. заявява, че желае да бъде предаден на съдебните власти на Федерална република Германия, без да прави отказ от принципа на особеността и изразява съгласие настоящото производство да протече по реда на чл. 45 от ЗЕЕЗА, поради което в този смисъл се произнесе и съдът. Съгласието му за доброволно предаване беше изразено непосредствено и лично, устно и писмено пред настоящия съдебен състав, като изявлението му в тази насока се отрази в протокола от с.з. и не бе оттеглено в срока по чл.45 ал.2 от ЗЕЕЗА.

Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и като анализира приложимите национални и международни норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното:

Представената ЕЗА отговаря на всички формални изисквания по чл. 36 и 37 от ЗЕЕЗА и Приложението към него, поради което подлежи на изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.3 от ЗЕЕЗА и предвид изразеното от лицето съгласие за предаване, в настоящото производство съдът е длъжен да обсъди и прецени само налице ли са условията за предаване, регламентирани в чл. 36 и чл. 41 от закона, съответно основанията за отказ по чл. 39 от същия, като не е длъжен да коментира основанията за отказ по чл.40 ЗЕЕЗА.

Досежно условията по чл.36 ЗЕЕЗА:

ЕЗА е издадена във връзка с провеждане на наказателно преследване против поисканото за предаване лице А. Я., турски гражданин, по обвинение в три престъпления по чл.263§1 и 5 и 54 от Германския наказателен кодекс – три случая на търговска измама, извършена от престъпна банда.

Отнася се за престъпление, изрично посочено в чл. 36, ал. 3 т.8 от ЗЕЕЗА – измама, което освобождава съда от преценка за двойна наказуемост на деянието. По заповедта е дадено описание на факти, съгласно което поисканото за предаване лице се е присъединило към неизвестни засега съучастници да извършват измами чрез обаждане по телефона, изразяващи се в нанасяне щета на възрастни пострадали лица при разпределение на ролите, като неговата задача била да взема ценностите от пострадалите. Те били заблуждавани чрез телефонно обаждане, че техен близък е причинил ПТП със смъртен резултат и са необходими парични средства за плащане на гаранция, за да се избегне арест. Пари и имуществени ценности били инструктирани да предадат на определено лице, което било именно поисканото за предаване. Той отивал с такси до адреса на пострадалите и прибирал парите и ценностите. На 1.04.2025 год. от пострадалата Р. Р. получил три златни кюлчета от по 1 кг, бижута и ръчен часовник на стойност около 400 000 евро, на 2.04.2025 год. от пострадалият Щ-. - златни монети на стойност около 1300 евро, а на 23.04.2025 год. от 2 пострадалата М. – 1900 евро в брой, 280 г златни бижута и 20 златни монети.

Същото дава основание да се заключи, че отнася се за деяние, което осъществява признаците и от състава на престъплението, предвидено в чл.210 ал.1 т.2 и 5 от НК на Република България. Посочено е, че предвиденото в издаващата държава наказание е „лишаване от свобода” до 10 години за всяко престъпление. Същият е по - голям от една година - условие по ал.1 на чл. 36.

С това всички условия по чл. 36 от ЗЕЕЗА са изпълнени.

Досежно пречките по чл. 39 ЗЕЕЗА:

Престъплението, за което е издадена заповедта, не е амнистирано в Република България и не попада под нейната юрисдикция, съдът не разполага с данни по делото, че исканото лице е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на български съд, или на трета държава - членка на ЕС, нито че изтърпява, или вече е изтърпял наказанието.

Лицето не е малолетно.

Предвид горното, не се констатират пречките по чл. 39 от закона.

Относно условията за предаване по чл. 41 от ЗЕЕЗА:

Поради това, че за преследваното престъпление не се предвижда наказание доживотен затвор, а поисканото за предаване лице не е български гражданин и не се налага изискване на гаранции от издаващата държава по чл. 41 ал. 2 и ал. 3 от ЗЕЕЗА, то същите условия са налице.

Видно от представените от прокурора писмени доказателства, против поисканото за предаване лице в Република България няма висящи наказателни производства, нито влязла в сила присъда, подлежаща за изпълнение, поради което не се налага обсъждането на хипотезите по чл.52 от ЗЕЕЗА и неговото приложение.

За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че не е изтекла давността за изпълнение на наказанието нито по българското, нито по немското законодателство съгласно отразеното в заповедта.

Идентичността на лицето, чието предаване се иска, е установена по несъмнен начин.

По изложените съображения искането се преценява като основателно и предаването следва да се допусне.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА) от 11.07.2025 г., издадена от Районен съд Тюбинген, Федерална република Германия, по преписка/дело 9 Gs 1312/25 въз основа на заповед за арест, издадена на 30.04.2025 год. от същия съд по преписка/дело 9Gs 814/25 и ПРЕДАВА лицето А. Я. /A. Y./, роден на ********** год. в гр.***, Р. ***, турски гражданин, с местожителство в село ***, област *** район *** с цел 3 провеждане на наказателно разследване против същото лице за престъпления по чл.263§1 и 5 и 54 от Германския наказателен кодекс – три случая на търговска измама, извършена от престъпна банда.

ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо А. Я. до окончателното му фактическо предаване на съдебните власти на Федерална република Германия.

За настоящото решение да се уведоми незабавно издаващият орган.

Заверен препис от решението да се изпрати незабавно на Окръжна прокуратура – Хасково, Върховна касационна прокуратура и Министерство на правосъдието на Република България за издаване на постановление за изпълнение на решението.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4