Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 140 от 13.10.2025, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Административно наказателно дело 184/2025
Вид
Решение № 140
Подписан
13.10.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Кирил Давидов Павлов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. С., 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно наказателно дело № 20251870200184 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалбата на П. Л. М., ЕГН ********** срещу наказателно постановление НП № 593/07. 04. 2025г. издадено от директор на РДГ С., упълномощен за тази длъжност със Заповед № 694/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, а за издаване на наказателното постановление упълномощен със Заповед РД 49171/23. 05. 2024 г. на Министъра на земеделието и храните, с което НП жалбоподателят П.

М. е наказан с глоба от 300 лева за нарушение по чл. 257 ал. 1, т. 2 от Закон за горите (ЗГ) .

В жалбата се сочи, че жалбоподателя не е извършил вмененото нарушение, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения, изразяващите се в липса на яснота относно описаното нарушение, като в жалбата се сочи че П. М. не е извършил това нарушение и се иска отмяната на НП като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание жалбоподателят П. М., чрез адвокат Ц. Т. – защитник на жалбоподателя поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното НП.

Административно наказващият орган - ответник по жалбата, с писмено становище, иска потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и излага становище за неоснователност на жалбата,

Съдът намира жалбата на П. М. за допустима, подадена е в срок и от надлежна страна – лицето наказано с глобата от 300 лева спрямо което е издадено атакуваното НП, подадена е в установения от закона срок и същата е депозирана пред надлежния съд, пред който подлежи на обжалване процесното НП.

По същество, съдът прие следното:

С обжалваното наказателно постановление НП № 593/07. 04. 2025г. издадено от директора на РДГ С., гр. С., упълномощен за тази длъжност със Заповед № 694/15.08.2022 г.

1 на Изпълнителния директор на ИАГ, а за издаване на наказателното постановление, упълномощен със Заповед РД 49-171/23. 05. 2024 г. на Министъра на земеделието и храните, на жалбоподателя П. Л. М. е наложено административното наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 257 ал.1, т. 1 от Закон за горите, е установено при проверка на 24.

10. 2024 година от служители на РДГ С. е установено, че на 30.10.2024 г. лицето П. Л. М. - в качеството си на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, съгласно Трудов договор № 610 от 08.11.2002 г., Допълнително споразумение № 63 от 01.07.2024 г. и Заповед № 178 от 16.12.2020 г. на Директора н ОП ОБЛ С. за определяне на охранителни участъци е издал и подписал документ - карнет-опис, в който е посочено, че в отдел 1144, подотдел ,,а", имот № ***, землище на гр. С., община С. - общинска горска територия, е извършено маркиране, а реално на терен няма действително маркиране, което е в нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1 (длъжностно лице), т. 2, пр. 3 (издаде документ) от Закона за горите, във връзка с чл. 50, ал. 11 и ал. 15 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

В НП е посочено, че нарушението е извършено на 30. 10. 2024 год. и че нарушението е установено на 24. 10. 2024 год. при извършена проверка на тази дата от служители на РДГ С..

Установява от разпита на свидетелите Д. Х. и Г. Т., че при извършена проверка на 24. 10. 2024 год. от тях като служители на РДГ С., в отдел 1144, подотдел „а“, имот № ***, землището на град С., общинска горска територия, било установено, че има извършена сеч на 20 маркирани с контролна горска марка дървета в посочения отдел 1144, подотдел „а“ с площ 97 декара. Посочените служители от РДГ С. преди проверката на място разгледали документите за насаждението на този отдел и при сравнение с тях с констатациите на място в отдела 1144, подотдел „а“ общинска горска територия установили че в карнет описа, препис от който е приложен по делото, е описано, че са маркирани 119 дървета от дървесен вид „смърч“ и „ела“ Видно от показанията на свидетелите Г. Т. и Д. Х., когато при проверката на 24. 10. 2024 година те направили обход на терена – отдел 1144, подотдел „а“ в землището на град С., общинска горска територия, те открили само 20 маркирани отсечени дървета и 2-3 дървета стоящи, неотсечени, маркирани на 1,3 м. с кръст и оранжев цвят само по извозните пътища, а от същия подотдел били експедирани около 60 кубика дърва. . Видно от показанията на свидетеля актосъставител Г. Т. за този подотдел имало разрешително за сеч на фирмата „С. **“ ЕООД с представител Р. С.. За установените несъответствия между установеното на място и отразеното в Карнет – опис посочените служители на РДГ – Г. Т. и Д. Х. съставили Констативен протокол, спряли сечта в насаждението, находящо се в посочения подотдел за три работни дни, директорът Н. издал устна заповед на горския стражар в тези три дни да маркират насаждението, това било изпълнено. Служителите на РДГ Г. Т. и Д. Х. приели, че лицето отговорно за това несъответствие и невярно отразяване в карнет-описа че са маркирани 119 дървета е П. Л. М. жалбоподател по делото. За резултатите от проверката на 24. 10. 2024 година свидетелката Д. Х. главен горски инспектор при РДГ С. още в деня на проверката 24. 10. 2024 година съставила описания Констативен протокол КП серия Р014 № 012791 от 24. 10. 2024 год. който констативен протокол освен от служителите на РДГ Д. Х. и Г. Т. е подписан и от П. М.

– жалбоподател по делото.

Въз основа на констатациите от проверката, извършена на 24. 10. 2024 година, удостоверени в описания КП серия Р014 № 012791 от 24. 10. 2024 год., на датата 14. 11.

2024 год. свидетелят Г. на длъжност главен специалист горски инспектор при РДГ С. в присъствието на жалбоподателя и свидетеля Д. съставил АУАН с № по регистъра 593/2022 срещу жалбоподателя П. Л. М. за нарушение на чл. 257 ал. 1, т. 2 от Закон за горите във 2 връзка с чл. 50, ал. 11 и ал. 15 от Наредба № 8 от 05.08.2011 год. В АУАН е посочено при описание на нарушението, че на 24. 10. 2024 година актосъставителят установил, че в качеството си на лице по чл. 188 ал. 1, т.3 от Закон за горите, съгласно трудов договор № 610/08. 11. 2002 год. и допълнително споразумение № 63/01. 07. 2024 год. и Заповед за определяне на охранителни участъци № 179 от 16.12.2020 г. на Директора на ОП ОБЛ С., издава документ – карнет опис в нарушение на Закон за горите и подзаконовите актове по прилагането му, като е изготвил и подписал същия документ (карнет-опис) за извършено маркиране в подотдел 1144 „а“, без да е извършено такова в действителност. Препис от описания АУАН бил връчен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му на 14.

11. 2024 год. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 30. 10. 2023 година, а като място, където е извършено нарушението е посочено, че същото е извършено в подотдел 1144 „а“ имот № ***, землище на гр. С. - общинска горска територия

Основано на така съставения АУАН, но за съвсем друга дата на извършване на нарушението – 30. 10. 2024 година е издадено обжалваното НП, описано по-горе, с което на жалбоподателя П. Л. М. е наложено административното наказание глоба от 300 лева за извършено на 30. 10. 2024 година нарушение по чл. 257 ал. 1, т. 2 от Закон за горите във връзка с чл. 50, ал. 11 и ал. 15 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

За да приеме тази фактическа обстановка съдът кредитира показанията на разпитаният свидетелите Г., Д., както и писмените доказателства по делото- АУАН, Констативен протокол, КП серия Р014 № 012791 от 24. 10. 2024 год. , Трудов допълнително споразумение № 63/01. 07. 2024 год. към трудов договор № 610/08. 11. 204 год. , Заповед № 179 от 16.12.2020 г. на Директора на ОП ОБЛ С. за определяне на охранителни участъци.

Актът за установяване на административно нарушение АУАН и неговите реквизити, установени в чл. 42 ал. 1 от ЗАНН, има за предназначение да очертае фактическите рамки на административно-наказателното обвинение. В конкретния случай в тези рамки е необходимо, /а не е сторено/ да се включи и обективния признак „длъжностно лице“ относно субекта на нарушението от състава по чл. 257 ал. 1, т. 2 от ЗГ. Дали визирания в АУАН като нарушител П. Л. М. е длъжностно лице и дали в това качество е извършил визираното в АУАН нарушение не е посочено при описание на нарушението му и обстоятелствата при които е извършено. „длъжностно лице“ е посочено в скоби при след 257 ал. 1, предл. 1, т. 2 от Закон за горите, с което не е изпълнено изискването на чл. 42 ал. 1, т. 4 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, включително и качеството в което е извършено всякога когато административното нарушение законът установява особен субект на нарушението. Законовите разпоредби, които са нарушени са съвсем друг реквизит за съдържанието на АУАН, установен в чл. 42 ал. 1, т. 5 от ЗАНН и не следва да се смесват със задължението, установено в точка 4 на чл. 42 ал. 1 от ЗАНН, за описание на нарушението чрез посочване на всички съставомерни факти чрез които е извършено, а така също и на обстоятелствата при които е извършено. В случая, тъй като нарушението по чл. 157 ал. 1, т. 2 от Закон за горите е установено за особен субект, установеното в чл. 42 ал. 1, т. 4 от ЗАНН задължение за описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено следва да съдържа качеството на лицето, в което се твърди че е извършено нарушението. Накърнена е защитата на жалбоподателя относно качеството в което се твърди че е съставил и подписал карнет-описа, визирано като негово нарушение по чл. 257 ал. 1, т. 2 от ЗГ. Това е така, защото с АУАН е повдигнато административно обавинение за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, а този състав на административно нарушение съдържа изискването нарушението да бъде осъществено от длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика.

Ето защо, на първо място, липсата на посочване в АУАН при описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, че жалбоподателят е извършил вмененото му деяние в качеството на длъжностно лице, представлява неясно описание на 3 нарушението в разрез с изискването по чл. 42 ал. 1, т 4 от ЗАНН относно минималното съдържание на АУАН. Това е съществено нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4, т. 1 от НПК на процесуалните правила на чл. 42, т. 4 от ЗАНН при съставяне на АУАН, с което е нарушено правото на жалбоподателя П. М. да научи и съответно да се защити за какво административно нарушение и в какво установено в чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ качество е обвинен, че е извършил нарушението с оглед посочените при описанието му в АУАН факти и обстоятелства при които е извършено.

Изискването което произтича от състава на чл. 257 ал. 1, т. 1 от ЗГ, при описание на нарушението да бъде посочено качеството длъжностно лице не е изпълнено с това че в АУАН и НП е визирано, че жалбоподателят е лице по чл. 188 ал. 1, т. 3 от ЗГ съгласно трудов договор и заповед за определяне на охранителни участъци. Съгласно чл. 188, ал. 1, т. 3 от ЗГ служителите, които осъществяват предотвратяване и установяване на нарушения в горски територии - общинска собственост, се назначават от общините за горските територии - тяхна собственост. От съдържанието на АУАН и описанието на вмененото му нарушение и обстоятелства при които е извършено, не може да се направи еднозначен извод, имал ли е жалбоподателят качеството на "длъжностно лице" при извършване на вмененото му нарушение, което при съобразяване кога в НП се твърди че е извършено нарушението 30. 10.

2024 год. и на коя дата е установено – 24. 10. 2024 год. налага извод че е налице съществена неяснота относно съставомерени факти, относими към липсващия и в АУАН признак от обективна страна „длъжностно лице“ при описание на нарушението и явна необоснованост по въпроса кога е извършено нарушението, съпоставено с това кога е констатирано. В пълно нарушение на формалната и житейска логика, в НП е посочено по същество че нарушение констатирано на 24. 10. 2024 година е извършено седмица по-късно – 30. 10. 2024 година в различие от времето на извършване на нарушението посочено в АУАН.