Решение № 174 от 09.07.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. гр. Хасково, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20255640200351 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– Д. Г. А., ЕГН **********, от ***********, е депозирал жалба против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 10470932, издаден от ОДМВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 (сто) лева.

Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, неустановеност на повторността на извършване на нарушението, иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, като незаконосъобразен и неправилен, претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

В с.з. жалбоподателят- редовно призован, не се явява.

Упълномощеният процесуален представител изпраща писмено становище, с което поддържа жалбата, излага доводи за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, пледира за отмяната му.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР-Хасково – редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.02.2025г. на бул.“Съединение“ в гр.Хасково- срещу складова база 1

„Теда“, било установено от служители на ОД-МВР-Хасково техническо устройство TFR1-M 557, за измерване скоростта и заснемане на автомобилидвижещи се по булеварда, като техническото средство засичало скорост на движение и в двете посоки.

В 13:25ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещ се по булеварда в посока от центъра на гр.Хасково към изхода в посока гр.Харманли, лек автомобил „********” с рег.№ *********. Въпреки общо въведеното с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение на скоростта от 50км/ч. в населени места, измерената скорост на този автомобил била 63км/ч.

При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, се установява, че той е собственост на настоящия жалбоподател Д. Г. А., ЕГН **********.

Електронният фиш е съставен на собственика на автомобила Д. Г. А., като не е представена съответната декларация в насока, че на горепосчената дата и час описаният автомобил е бил управляван от друго лице. Така ОД на МВРХасково е издала Електронен фиш серия К, № 10470932, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 (сто) лева.

Така изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал от заснет клип №16507, с техническо средство № TFR1-M №557, от приложеното заверено копие от електронен фиш серия К, №9403587- издаден от ОД-МВР-Кърджали, за заснето нарушение на 28.02.2024г., както и от останалите писмени документи- приети като доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Липсват възражения в насока, че автомобила, който е заснет да извършва описаното нарушение, е управляван от друго лице, а не от жалбоподателя. В случая тази възможност по чл.189, ал.5 от ЗДвП не е използвана, така че се приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на наказание на собственика или ползвателя на даденото МПС, че именно той е управлявал превозното средство към момента на извършване на твърдяното нарушение, ако изрично в законоустановения срок не е подал декларация за имената на лицето, което е управлявало автомобила, поражда своята сила.

Процесния ел. фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно наказателно постановление, като в случая следва да се поясни, че такова приравняване не може да се прави механично, тъй като между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия. В случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, 2 регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост 63 км/ч при ограничена такава с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП за движение в населено място от 50 км/ч., посочено е място на извършване на твърдяното нарушение.

Допуснати са и нарушения обаче, които в случая се явяват съществени. На първо място, отразеното в електронния фиш правилно е квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В случая процесното МПС се е движело в населено място, като ограничението за движение е съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП- с максимална допустима скорост на движение 50 км/ч.

Това е описано и в протокола за използване на техническото средство- заснело автомобила на жалбоподателя на процесната дата- а именно, че има общо ограничение на скоростта от 50км/ч.

Описанието на самото нарушение обаче е неясно и на моменти объркващо.

Съобразно представената снимка на разположение на служебния автомобил, в който е монтирано техническото средство за засичане на скоростта на автомобили- в случая и в двете посоки, това техническо средство е било насочено към жп- гарата- т.е. към изхода на града в посока към гр.Харманликакто е описано и в протокола за използване на техническото средство. Видно от приложената разпечатка с 4бр. снимки на движение на процесния лек автомобил, същият е застен от задната му страна, като същият се отдалечават.е. се движи в посока от центъра на града към изхода в посока гр.Харманли.

В същото време обаче, в обжалвания електронен фиш е описано: „… в 13:25 часа в Обл.Хасково, Общ.Хасково, гр.Хасково, бул.Съединение срещу складова база ТЕДА в посока към център .АТСС тип TFR1-M работещ в двете посоки е насочен към жп.гара…“.

При така неясно формулирано описание на самото изпълнително деяние, може да се предположи, че заснетият автомобил се е движел в посока към центъра на града. Която е противоположна на описаната в останалите документи и заснета на съответните снимки към електронния фиш.

В тази връзка следва да се отбележи, че не може един нарушител да се поставя в ситуация, при която същият сам да досглобява или доизяснява административното обвинение и това какво по-конкретно е извършил като действие, доколкото освен описанието за нарушение за скорост, следва да са налице и останалите елементи, структуриращи състава на административното нарушение- а именно време, място и начин на извършването. В случая начина на извършването на административното нарушение е описан по начин, който не само е неясен и объркващ, но и съдържа противоречия в посоката на движение на заснетия лек автомобил. А едно административно обвинение следва да е точно и ясно, без възможности за неразбиране или превратно разбиране, като особено следва да се избягва наличието на вътрешни противоречия в установената фактическа обстановка. Същата следва да е конкретно установена, след което да е отнесена към правилната материална норма, която е нарушена. В случая са налице противоречия съобразно представените снимки и описания относно това в каква посока се е движел заснетия автомобил, което противоречие се засилва с неяснотата относно 3 описанието на самото нарушение и на практика липсата на описание на самото изпълнително деяние.

Съдът счита, че така описаното е съществено процесуално нарушение, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя и той не би могъл да разбере ясно какво му е именно административното обвинение.

На следващо място следва да се отбележи, че е допуснато нарушение на материалния закон и по отношение на квалификацията на извършеното нарушение и съответно наложено наказание. Съобразно разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал.1, т.1- 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание на всеки водач, който превиши разрешената скорост в населено място - за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.

В случая адм.-наказващият орган е приел, че нарушението е повторно, като е описал основанията си в издадения електронен фиш- а именно, че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на преди издаден електронен фиш- серия К, №9403587, издаден от ОД-МВР-Кърджали.

Видно от приложената справка за нарушител/водач, последният описан електронен фиш е бил издаден за извършено заснето превишаване на разрешената скорост на жалб.А. на 28.02.2024г. Представеното заверено копие от самия фиш е със заверка с подпис и печат, без обаче да е посочено, че същият е влязъл в законна сила. Още повече, в справката за нарушител- водач, за така посочения ел.фиш е описано, че се обжалва.

Наред с това, жалбоподателят представя Решение №229/24.11.2024г. на РСКърджали, постановено по АНД №792/2024г., предмет на което съдебно производство е именно обжалваният електронен фиш серия К, №9403587, издаден от ОД-МВР-Кърджали. С описаното решение съдът е отменил обжалвания електронен фиш.

В тази връзка е несъставомерна квалификацията на нарушението по чл.182, ал.4 от ЗДвП, тъй като не е изпълнен квалифициращият признак „повторност”.

По смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 от ЗДвП – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая обусловилият вменената по-тежка квалификация Електронен фиш серия К, №9403587, издаден от ОД-МВР-Кърджали, е отменен с Решение № 229/24.11.2024г. на Районен съд– Кърджали по АНД №792/2024г. Възможността на съда да преквалифицира провинението при спазване на забраната за влошаване положението на дееца е изрично призната от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020г.

Но предвид наличието на допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон- описани по-горе, съществено нарушаване на правата на нарушителя, съдът намира, че електронния фиш е издаден незаконосъобразно, поради което същия следва да бъде отменен.

Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от 4 жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение- представен договор за правна защита и съдействие от адв.А.М. Т., в което е описано, че процесуалното представителство е безплатно- като е посочена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, то в случая липсва описан конкретен размер на направените разноски. В тази връзка следва да бъде приложена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА и разпоредбите на Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следва да бъде присъден минималния размер на направените разноски съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от описаната Наредба №1 от 9 юли 2004г. Видно от горецитираната разпоредба „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“. От своя страна разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата Наредба определя: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.“. В случая материалният интерес попада в тази хипотеза- под 1000 лв., поради което и съобразно степента на защита и процесуално представителство, както и съобразно изхода от делото, следва да се уважи искането за присъждане на разноски именно в минималния, определен от наредбата размер. В тази връзка като обективен размер на конкретно направените разноски по настоящото дело спрямо крайният резултат,