Решение № 162 от 02.07.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 598/2025
- Вид
- Решение № 162
- Подписан
- 02.07.2026
- В сила
- 12.08.2026
- Състав
- Константин Георгиев Моллов
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 11, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.477, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 162 гр. Шумен, 02.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Г. Моллов при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело № 20253600100598 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Р. М. Н., ЕГН **********, А. С. Н., ЕГН ********** и М. А. С., ЕГН ********** и тримата с адрес в гр. ., ул. „.“, №., ет.., ап.. чрез адв. А. М. от АК – София, с адрес за кореспонденция в гр. ., п.к. ., ул.
„.“, № ., ет.. срещу ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 с адрес в гр. ., п.к. ., район „.“, ул. „.“, № .. Ищците твърдят, че на 28.09.2022 г., около 21.15 ч. в гр. ., в района на кръговото кръстовище на бул.“.“ с ул. „.“ до магазин „.“ при управление на лек автомобил марка „.“, модел „.“ с рег. №. Ж. Д. К. е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което се удря в лек автомобил марка „.“, модел „.“ с рег. № ., управляван от С.
А. С. и е причинил смъртта й. Починалата е дъщеря на първите двама ищци и сестра на третата ищца, които са били в изключително близки отношения с починалата, между тях е имало стабилна емоционална връзка, поради което са преживели тежко смъртта й. Към настоящият момент, ищците не са преодолели понесения шок и изживяват огромна болка и страдание. Между починалата и всеки един от ищците са съществували близки емоционални връзки и те преживели много тежко смъртта й, търпят и ще продължават да търпят неимуществени вреди.
За лек автомобил марка „.“, модел „.“ с рег. № В . е имало сключен с ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № BG/01/. с период на застрахователно покритие от 22.12.2021 г. до 21.12.2022 г. Ищците в качеството си на увредени лица, са отправили до ответното дружество молба за възмездяване на понесените от тях вреди, депозирана на 08.11.2022 г., 1 като са представили всички налични документи и са посочили банкова сметка за превеждане на обезщетенията. Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение на ищцата М. А. С..
ЗАД „Алианц България“ АД счита предявените искове за допустими, предвид изпълнената процедура, но неоснователни. Не оспорва и признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение ползването на лек автомобил марка „.“, модел „.“ с рег. № . по силата на застрахователна полица BG/01/.. Не се оспорва настъпването на посоченото в исковата молба застрахователно събитие, обхванато от покритите с договора застрахователни рискове, причинната връзка между настъпилите вреди и застрахователното събитие, осъждането на деликвента Ж. Д. К. и наличието на влязла в сила присъда, задължителна за гражднаския съд, предвид чл.300 от ГПК. По образуваната от застрахователя щета № 1000/22/217/. и щета № 1000/22/217/. на всеки един от ищците Р. М.
Н. и А. С. Н. са платени на 16.12.2022 г. застрахователни обезщетение в размер на 110 000 лв. Ответникът е отказал да изплати обезщетение на ищцата М. А. С.. Счита, че предявените от първите двама ищци претенции за заплащане по още 200 000 лв. са необосновано високи и в разрез с принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. по отношение на ищцата М. А. С. не се дължи изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предвид, че не са налице визираните в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК предпоставки. Оспорва се акцесорната претенция за лихви, по аргумент от неоснователността на главните искове.
В проведеното съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител адв.
Юлияна Тръпчева признаха обстоятелството, че родителите на починалата С.А.С. - Р. М. Н. и А. С. Н. са получили от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000 лв. на всеки един от тях. Процесуалният им представител уточни, че претенцията по отношение на ищците Р. М. Н. и А. С. Н. – родители на починалата за още допълнително обезщетение по 200 000 лв. на всеки един от тях.
В конкретния случай, предвид твърденията изложени в исковата молба и отговора на ответника, както и направеното от ищците, в съдебното заседание признание съдът приема за установени и не нуждаещи се от доказване на следните обстоятелства: 1) наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка „.“, модел „.“ с рег. № ., с период на застрахователно покритие от 22.12.2021 г. до 21.12.2022 г.; 2) настъпването на посоченото в исковата молба застрахователно събитие, обхванато от покритите с договора застрахователни рискове; 3) причинната връзка между настъпилите вреди и застрахователното събитие; 4) осъждането на деликвента Ж. Д. К. и наличието на влязла в сила Присъда № 11 от 15.06.2023 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 215/2023 г. по описа на съда, с която деликвента на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б. „б“ във вр. с ал.1, б. „б“ и „в“, във вр с чл.342, ал.1 и чл.54/58а от НК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Присъдата на Шуменския окръжен съд, задължителна за гражданския съд, предвид чл.300 от ГПК; 5 ) изпълнение на процедурата по чл.380 от КЗ, 2 като претенцията на ищците е получена на 08.11.2022 г.; 6) във връзка с процесното ПТП, родителите на починалата са получили от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000 лв. на всеки един от тях.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници изх. № 3387 от 30.09.2022 г., удостоверение за раждане серия Ш-АР, № ... от 20.06.2007 г. и удостоверение за раждане серия УС-0, № ... от 12.11.1999 г.,издадени от община . (л.64-66) ищците Р. М. Н. и А. С. Н. са родители на починалата С. А. С., ЕГН **********, а ищцата М. А. С. е нейна сестра.
За установяване на наведените твърдения от ищците за нанесените им неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани П. М. В. – сестра на ищцата Р. М. Н.; Т. П. Д. – съсед на семейството и Ж. Р. Р. – Д. – близка приятелка на починалата. От показанията им се установява, че до смъртта на С., семейството на ищците е било щастливо и задружно, винаги са се подкрепяли, обичали и са разчитали един на друг. Разликата във възрастта между двете сестри е била 8 години, но те са били в прекрасни отношения, по-голямата С. е полагала грижи за по-малката си сестра и винаги й е помагала, проверявала е домашните й, водела на училище. Двете сестри са били много близки, имали са общи занимания, обичали са да си стоят в къщи и да се занимават с кулинария, имали са си голямо доверие една на друга, споделяли си една на друга. Помалката сестра е възприемала по-голямата като авторитет, винаги се е допитвала до нея и се е съветвала за всякакви неща. Ищците са изживели много тежко загубата на своята дъщеря и сестра. Те и досега не са се възстановили и не могат да преживеят загубата й, затворили са се в себе си, вече не празнуват семейните празници, по начина, по който са празнували преди. С., няма гроб, след опелото и кремацията, урната с праха й е в дома им. Всеки ден бащата ходи до мястото на катастрофата и пали свещички, там е направил и параклис. След инцидента за около година не е работил, а след това започва работа в магазин „Практикер“, непосредствено до мястото на ПТП, по този начин се чувства по-близо до починалото си дете.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо от близката връзка между тях и ищците, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от състоянието им в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията им кореспондират със с признатите от съда за безспорнии и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Разгледани по същество исковите претенции на Р. М. Н. и А. С. Н. са частично 3 основателни, претенциите на М. А. С. са неоснователни, поради следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
В случая е безспорно, че на 28.09.2022 г е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от Ж. Д. К., при което е причинена смъртта на С. А. С., ЕГН **********. В рамките на образуваното наказателно производство са установени правно релевантните факти, визирани в чл.300 от ГПК, имащи значение за разрешаване на правния спор, предмет на настоящото дело, а именно извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите неимуществени вреди, както и вина.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка „.“, модел „.“ с рег. № ., обективиран в застрахователна полица № BG /01/..
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за 4 носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищците Р. М. Н. и А. С. Н. попадат в кръга лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. С Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. на Пленума на ВС (раздел ІІІ) изрично е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а именно неговите низходящи, съпруг и възходящи. Най-близките възходящи на пострадалия (в случай на неговата смърт) по права линия са родителите. В този смисъл Постановление № 2 от 30.11.1984 г. на Пленума на ВС.
Разпечатката съдържа 27 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e4443ce-60a8-44cc-a097-a4c11e027a24