Решение № 147 от 26.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Благоевград, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200500969 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по депозирана в съда въззивна жалба с вх. № 14358/09.06.2025г., mодадена от А. Г. К., ЕГН **********, чрез адв. С. С., със съдебен адрес ***, срещу Решение № 419/25.05.2025г., постановено по гр.д. № 2841/2024г. по описа на РС Благоевград.

С въззивната жалба са наведени доводи за частична недопустимост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се че претенцията на ищеца „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, за сумата от 703.00лв. не е оспорена от длъжника А. Г. К., ЕГН **********, чрез подаване на възражение по чл.

414 от ГПК в заповедното производство, поради което за така претендираната част е налице признание на предявения иск. Поради безусловната връзка между заповедното производство и образуваното исково производство по реда на чл. 422 от ГПК, за тази част от исковата претенция издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е влязла в законна сила, поради което исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК е недопустимо, респ. недопустимо е и обжалваното Решение № 419/25.05.2025г., постановено по гр.д. № 2841/2024г. по описа на РС Благоевград, в частта му в която първоинстанционният съд се е произнесъл по исковата претенция за сумата 703.00лв.

Предвид изложените въззивни доводи за обжалване и на основание чл. 271 от ГПК се иска въззивният съд да отмени атакуваното Решение № 419/25.05.2025г., постановено по гр.д. № 2841/2024г. по описа на РС Благоевград, в частта му в която първоинстанционният съд е 1 признал за установено че длъжника А. Г. К., дължи на кредитора „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, сумата- 703лв.- главница по недействителен договор за кредит, като вместо това постанови такова, с което да отхвърли иска на ищеца.

Претендират се разноски за пред въззивната съдебна инстанция по реда на чл. 38 от ЗА, както и списъци по чл. 80 от ГПК.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – „Изи Финанс“ ЕООД, от която е постъпил писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК.

С писмения отговор се изказва становище че депозираната въззивна жалба е допустима.

Възразява се, че с въззивната жалба за пръв път са наведени доводи за нередовност на исковата молба, които не са били наведени с отговора пред първата съдебна инстанция.

Поддържа се искане съставът на ОС Благоевград да прекрати делото поради процесуална преклузия на направените от въззивника оплаквания.

С отговора на въззивната жалба поддържа се становище от въззиваемата страна, че обжалваното решение на РС Благоевград е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Оспорва се от въззиваемата страна твърдението с въззивната жалба, че длъжникът ясно бил заявил коя част от главницата признава и коя оспорва като неоснователна, поради наведено възражение за погасяването и по давност. Възразява се че признатата част от вземането за сумата 703.00лв. е оспорената част от 346.05лв. е следвало да бъдат конкретизирани освен по основание и по размер, но и по период на вземането, поради което поддържа се че волеизявлението на длъжника пред РС Благоевград е неясно и некоректно направено, поради което и съдът е приел за разглеждане иск за цялата парична сума.

Отделно с отговора на въззивната жалба наведени са доводи, че съдът разглеждал заповедното производство не е дал на страната кредитор указания за каква част от заявеното вземане следва да се предяви иск по чл. 422 от ГПК пред съда разглеждал исковото производство. Сочи се още, че към момента на извършване на плащането на част от задължението, производството не е било във фазата на размяна на книжа, поради което не е имало процесуален ред по който да се съобщи за извършеното частично плащане, за да може съдът да съобрази същото при постановяването на решението си. Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че кредиторът „Изи Финанс“ ЕООД е изпълнил точно разпореждането на съда по ч.гр.д. № 2391/2024г. по описа на РС Благоевград, да предяви иск по чл. 422 от ГПК за цялото претендирано вземане със заявлението по чл. 410 от ГПК, а не само за частта от същото оспорена от дължника с подаденото възражение по реда на чл. 414 от ГПК.

Претендират се с писмения отговор на въззивната жалба- разноски пред въззивната съдебна инстанция по реда на чл. 78 ал.3 от ГПК, включително и разноски за юрисконуслстко възнаграждение на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от 2 легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна.

Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК. Постъпилият писмен отговор е депозиран в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, като изхожда от насрещната страна по въззивната жалба, като същият е редовен с оглед на писмената форма и съдържание и следва доводите наведени с него да бъдат кредитирани от въззивния съд при постановяване на съдебния акт.

В съдебно заседание страните не изпращат представител, депозират писмени становища по спора. Претендират присъждане на разноските по делото съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК.

Съставът на ОС Благоевград, като съобрази направените оплаквания с въззивната жалба, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд, намира за установено следното:

Производството пред РС Благоевград е образувано по предявени искове от "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД за приемане за установено по отношение на ответника А. Г. К., ЕГН **********, че същата дължи на ищцовото дружество сумата от сумата от 1049.50лв., представляваща главницата по склюючения между страните Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 446576/19.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2024г./датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/, до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата 272.25лв.- съставляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от 17.10.2023г. до 12.08.2024г., за които вземания ищецът се е снадбил със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1136/02.09.2024г., издадена по ч.гр.д. № 2391/2024г. по описа на РС Благоевград.

Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че при условията на ЗПФУР е сключен с ответницата А. Г. К., ЕГН **********, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 446576/19.07.2023г., описвайки подробно всички етапи, които всеки кандидат за кредит следва да извърши на сайта www.minizaem.bg за да кандидатства за получаване на кредит.

Сочи, че в случая сключването на процесния договор за кредит е станало чрез посочената електронна платформа и последващото потвърждаване на сключването му чрез телефонен разговор с ответницата, което счита, че съставлява годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК вр. с чл. 9 и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР. За целта на основание чл. 184, ал. 1 от към исковата молба са представени дискове и аудиозапис. Поддържа се пред първоинстанционния съд, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил „селфи“ и снимка на личната си карта за сравнение с попълнените от него данни, като сочи, че тъй като на всеки етап кандидатстването за кредит кредитополучателят извършва множество действия, с тях той се запознава с обстоятелството, че те водят до сключване на договора за кредит. Ищецът твърди с ИМ, че в процесния случай на ответницата е отпуснат кредит в размер на 1200 лв., която сума съгласно уговорката в чл. 2, ал. 1 от договора е 3 преведена на ответницата по каса на „Изи пей“ на 19.07.2023г..

Излагат се додови, че съгласно погасителния план получената в заем сума е следвало да се върне от ответницата на 24 вноски в размер на 50лв. всяка, за периода от 18.08.2023г. до 08.07.2025г., като погасена от длъжника е част от главницата в размер на 150.95лв.

Поддържа се че последната погасена вноска от длъжника е от 17.10.2023г., като частично и за сумата от 0.95лв. е погасена падежиралата вноска на 16.11.2023г., като след тази дата е преустановено плащането от длъжника съобразно съставения погасителен план. Поддържа се пред РС Благоевград, че въз основа на изпратен до длъжника имейл от 22.08.2024г., надлежно е била обявена предсрочна изискуемост по кредита съгласно предвиденото в гл.

IX т. 5 от ОУ към договора.

Сочи се от ищеца пред РС Благоевград, че поради неуспешните опити са уреди отношенията си с ответницата, е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, срещу която е подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК и указанията на заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК са били ищецът да предяви настоящия иск по чл. 422 от ГПК по общия исков ред.

Претендира се от ищцовата страна присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата А. Г. К., чрез упълномощения си представител- азв.

С. Д. е депозирала писмен отговор, в който е оспорила исковата претенция.

С писмения отговор поддържа се възражение, че исковата молба е недопустима в частта и, в което се претендира неизплатена главница в размер на 702лв., тъй като за същата част е налице признаване на вземането от длъжника, направено с възражението по чл. 414 от ГПК, депозирано по ч.гр.д. № 2391/2024г. по описа на РС Благоевград. По аргумент на изложеното в т. 5 в от ТР № 4 от 18.06.2014г., по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, изказва се становище че за „Изи Финанс“ ЕООД не е налице правен интерес да предявява и поддържа иск по чл. 422 от ГПК за тази част от претендираната главница, поради което иска се от първоинстанционния съд да прекрати производството в тази му част/за главница в размер на 703лв./ като недопустимо.

Наведени са с писмения отговор пред РС Благоевград възражения за нищожност на сключения договор за предоставяне на кредит от разстояние, поради липса на съгласие от страна на длъжника, поради неспазване на предвидените процедури за сключване на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 446576/19.07.2023г., като се възразява че електронен документ може да бъде само такъв, към който е добавен квалифициран ел. подпис, както и че е била нарушена разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПФУР, доколкото доставчикът е бил длъжен да уведоми своевременно длъжника за всички условия по договора, вкл. на информацията по чл. 8 и чл. 9, която е следвало да бъде предоставена на хартиен носител. Възразява се, че липсват доказателства по делото че на длъжника са били предоставени за запознаване и ОУ към сключения договор за кредит от разстояние, които са станали неразделна част от сключения договор. Поради изложеното оспорва се че ответникът А. Г. К. е изразила по предвидения в закона начин съгласието си за сключване на 4 договор за кредит от разстояние, като се оспорва от ответната страна и възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото.

С отговора на ИМ и по реда на чл. 131 от ГПК, наведени са пред РС Благоевград и възражения за нищожност на сключения Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 446576/19.07.2023г., поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗПК.

Възразява се, че условията по сключения договор не са били разяснени на потребителят кредитополучател- по ясен и разбираем език/съобразно чл. 11 ал.1 от ЗПК/. Възразява се с писмения отговор на ИМ пред първоинстанционния съд, че е нарушена и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, доколкото в ГПР по договора не е включена т.нар. „неустойка за непредставено обезпечение“, при включването на която би се стигнало до увеличаване на ГПР до размер надвишаващ максимално допустимият от 50 % по закон. Така клаузата от договора, с която е уговорена договорната лихва в размер на 40.15 % годишно е нищожна съгласно чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.