Разпореждане № 47009 от 12.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 47009 гр. София, 12.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Частно гражданско дело № 20231110104620 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „П.К.Б. срещу В. С. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 476,14 лева, представляваща сбор от:

200 лева - главница по договор за потребителски кредит № 3016001315 от 09.01.2017 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 13,87 лева - неплатено договорно възнаграждение дължимо за периода от 15.02.2017 г. до 15.04.2017 г.,

86,13 лева - възнаграждение за допълнителни услуги,

9,99 лева - лихва за забава от 16.02.2017 г. до 15.04.2017 г. и 166,15 лева - лихва за забава за периода от 15.04.2017 г. до 29.01.2023 г.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на заявлението и представените доказателства, претендираните суми за пакет Допълнителни услуги, както и такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането са дължими за приоритетно разглеждане на искането за кредит в най-кратки срокове, както и с оглед евентуално отлагане на плащанията на вноски, намаляване на техния размер, промяна на техния падеж и „бързо и лесно получаване на парични средства“, които „услуги“ потребителят може да използва при заплащане на посочения пакет на стойност почти еднаква с размера на предоставените за ползване парични средства.

В настоящия случай не се касае до предоставяне на услуги по смисъла на чл. 10а, ал.

1, а ако се приеме, че изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е спазено въобще, една част от действията, абстрактно посочени като услуги касаят действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които кредиторът не може да изисква допълнително заплащане, а 1 друга част са относими към плащания, дължими при евентуална забава на длъжника и имат характер на обезщетение в случай на неизпълнение от негова страна, заплатено предварително, без никаква яснота относно предпоставките за неговото възникване и определяне по размер.

С оглед посочената правна рамка начисляването на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му от потребителя. Освен това следва да се отбележи, че сборът от уговорения размер допълнителните пакети и такси надхвърля ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК за годишният процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (в този смисъл Определение от 22.07.2020 г. по ч.гр. дело № 6485/2020 г. на СГС, III "в" въззивен състав).

Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част, както и за съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за сумата в общ размер на 390,01 лева и за съответната част за разноските.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 23541 от 30.01.2023 г. на „П.К.Б. срещу В. С. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 86,13 лева - възнаграждение за допълнителни услуги, както и за съответната част за разноските.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2