Протокол № 4808 от 15.12.2022, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 4808 гр. София, 13.12.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Доротея Кехайова

Съдебни

Любомир Б. Славчев заседатели: Силвия В. Славчева при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева и прокурора Б. В. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело от общ характер № 20221100204210 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Н. А. М. – редовно призован, се явява лично.

ПОДСЪДИМИЯТ:Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насрочване на делото преди повече от 7 дни.

В залата се явява адв. А. Н., упълномощен защитник на подсъдимия М..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредително заседание.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на разпоредително заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на разпоредително заседание.

СЪДЪТ като изслуша становището на страните и като намери, че не е налице процесуална пречка за даване ход на разпоредителното заседание О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ

СНЕМА самоличността на подсъдимия по представената в съдебно заседание ЛК № *******, издадена на 11.12.2020 г. от МВР – Кюстендил, както следва:

Н. А. М. – роден на ******* г. в гр. Д., обл. Кюстендил, българин, български гражданин, разведен, висше образование, работи като полицейски инспектор в 02 РУ – ОДМВР – Стара Загора, неосъждан, с постоянен адрес в гр. Д., ж.к. „******* настоящ адрес в село П., обл. Стара Загора, общ. Стара Загора, ЕГН **********.

1

СЪДЪТ разяснява правата на страните в настоящото производство.

ПОДСЪДИМИЯТ: Ясни са ми правата. Не правя отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи.

СЪДЪТ с оглед изявлението на страните,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА възможност на същите да вземат отношение по въпросите подлежащи на обсъждане в разпоредителното заседание по чл. 248 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: По реда на чл. 248 НПК, изразявам следното становище на СГП:

На първо място, считам, че делото е подсъдно на СГС, както и не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Намирам, че на ДП не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на тези права на обвиняемия, пострадалия или на негови наследници.

Към момента не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и за разглеждане на делото при закрити врати, не е необходимо привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, доколкото такъв е упълномощен, преводач или тълковник, както и извършването на следствени действия по делегация.

Считам взетата мярка за процесуална принуда за адекватна и към момент нямам искания за събиране на нови доказателства по делото, с оглед на което моля съдът да насрочи делото за разглеждане по общия ред в хода на съдебно следствие.

ЗАЩИТАТА: Считам, че делото е подсъдно на СГС.

Считам, че няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам, че не са налице допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия.

Считам, че не са налице основния за разглеждане на делото по реда на особените правила.

Считам, че не са налице основния за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач и съответно на съдебни следствени действия по делегация.

Считам, че не е налице основание за промяна на мярката за процесуална 2 принуда и нямам искания за нови доказателства. си.

ПОДСЪДИМИЯТ: Присъединявам се към становището на защитата СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

СЪДЪТ, след съвещание, и след като изслуша становището на страните по въпросите, предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, намира следното:

С оглед внесеното от прокурора обвинение срещу подсъдимото лице М., делото е подсъдно по правилата на родовата и местна подсъдност на СГС като първа инстанция.

Не са налице към настоящия момент основния за спиране на наказателното производство в хипотезата на чл. 25 и чл. 26 НПК.

Съдебният състав счита, че няма основания за прекратяване на наказателното производство, т. к. не са налице предпоставките на чл. 250 НПК.

Няма основания към датата на днешното съдебно заседание делото да се разглежда по реда на особените правила на глава 27 или 29 НПК, т.к страните не са направили искания в тази насока.

Разглеждане на делото при закрити врати не е наложително.

Привличане на резервен член на съдебния състав, също не се налага към днешна дата. Основания за назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник СЪДЪТ не намира и няма необходимост да извършва подобни действия на този процесуален етап. Извършване на съдебно следствени действия по делегация също не е необходимо.

По отношение на подсъдимия не е взета мярка за неотклонение, поради което и съдът не дължи произнасяне по реда на чл. 248, ал.1, т. 6 НПК. Не са и налице и основания за вземане на такава спрямо М..

Насрочването на делото в съдебно заседание практически зависи от изводите на съда, които същият оставя за най – накрая, а именно дали са допуснати съществени процесуални нарушения в рамките на ДП.

При извършване на проверката по чл. 248, ал. 1, т. 3 във връзка с повдигнатото спрямо М. обвинение, СЪДЪТ приема, че внесеният в съда обвинителен акт отново не отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 и ал. 3 НПК. В съдържанието на обвинителния акт отново е налице неяснота при описанието на фактите, намерили отражение в прокурорския акт и които са относими към начина на извършване на деянието, което се твърди да осъществява състав на престъплението по чл.282, ал.2, пр.1 вр. ал.1, пр.2 и 1, алт.2 НК.

С внесения в съда ОА се твърди единствено, че подсъдимият М. първоначално на 17.05.2012 г. се обърнал към Б. с думите, че „има и друг начин нещата да се оправят“, което е интерпретирано от прокурора в смисъл, че можело да се повлияе на свидетелите по водената срещу Б. полицейска 3 преписка с данни за извършено от последния престъпление против личността, както и че впоследствие на 26.06.2012 г. подс. М. принтирал документи от компютъра на негов колега, в който се намирали данните за подадените от св.

И. сведение и заявление, като преди това изтрил от текста на документа наличието на приложения, след което скъсал двата документа заявление и сведение, подписани от св. И. като жалбоподател по преписката, а приложеното СМУ – му върнал. Новото сведение и заявление били подписани от автора им.

В настоящия случай, за да е съставомерно деянието по чл. 282, ал. 2 от НК е необходимо субектът на престъплението, което може да бъде само длъжностно лице, да наруши, да не изпълни служебните се задължения или да превиши властта или правата си, от което негово поведение да са настъпят значителни вредни последици. Нормата е бланкетна, защото съдържанието на правата и задълженията, които субектът не изпълнява или нарушава се съдържат в друг нормативен акт. Следователно при повдигнато обвинение за посоченото престъпление следва конкретно да се опише изпълнителното деяние, като се посочи с кои свои конкретни действия или бездействия подсъдимият М. не е изпълнил, респ. е нарушил служебните си задължения.

Именно в тази част е налице пълна неяснота във внесения в съда обвинителен акт. Прокурорът е посочил, че с поведението си подс. М. е нарушил разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Инструкция № И - 89/10.03.2011г., съгласно която преписката следва да се върне на прокурора, само ако се разкрият достатъчно данни за извършено престъпление /от общ характер/, същевременно липсва описание на каквото и да било поведение, с което подс.

М. е нарушил тази разпоредба. Твърди се единствено, че от данните по преписката е било установено, че се касае за причинена лека телесна повреда, което престъпление е от частен характер. Ето защо и не става ясно по какъв начин като не е изпратил преписката на прокурора, подс. М. е нарушил произтичащото от посочената разпоредба от Инструкцията задължение.

Твърди се още, че в замяна на целяната имотна облага за св. И., подс. М. се ангажирал да постигне прекратяване на полицейската преписка, респ. да не бъде образувано досъдебно производство. За последните твърдения на прокурора отново липсват каквито и да било факти в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По-нататък, сочи се от държавното обвинение, че подс. М. е нарушил и разпоредбата на чл.46 Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, която предвижда държавният служител да дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените му задачи. Сочи се още, че конкретното поведение, с което е била нарушена посочената норма се изразява в това, че М. не изготвил дължимата вярна докладна записка/аналитична справка, с която да даде „точен и обективен отчет“ пред своя пряк ръководител, началника на VIII РУП - СДВР, за резултатите от проверовъчните действия по полицейска преписка peг. № 15554/12г., а именно че напълно приключилата към 26.06.2012 г. полицейска проверка не е събрала данни за престъпление от общ характер при причинената телесна повреда, и че преписката подлежи на прекратяване. От 4 така описаните факти не става ясно по каква причина се приема, че срокът за изготвяне на дължимия от М. отчет е изтекъл именно на 26.06.2012 г. и по каква причина се приема, че с бездействието си до тази дата е нарушил вмененото му от кодекса задължение. Тук е нужно да се подчертае, че твърдението, че подсъдимият

„не изготвил вярна докладна записка/аналитична справка“ остава неподкрепено от каквито и да било факти, доколкото липсват твърдения в ОА за това М. след тази дата да не е изпълнил вмененото му задължение, респ. дали е имал такава възможност с оглед започналите действия по разследването. Твърди се още, че посочената разпоредба е била нарушена и с това, че подсъдимият извадил от преписката оригиналния текст на заявлението на св. И., което подменил с друго, подписано от последния, като разликата се изразявала в липсата на изречението: „Прилагам ксеро-копие на съдебномедицинско удостоверение с № 383 от 2012г.“, както и че му продиктувал заявление за оттегляне на жалбата, което И. подписал и датирал вярно. Отново не се по какъв начин с тези си действия М. е нарушил именно вмененото му с разпоредбата на чл. 46 от Етичния кодекс задължение.

На следващо място се твърди, че с поведението си подсъдимият е нарушил и разпоредбата на чл. 36 от Етичния кодекс, предвиждащ, че държавният служител изпълнява процедурите, предвидени от закона, и допринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления и други правонарушения. Същевременно се сочи, че подсъдимият не оставил в полицейската преписка три чужди частни документа, събрани от св. П., извадил ги и ги подменил с други, в които липсвали предпоследните еднакви изречения в двата унищожени от М. първоначални оригинала и върнал на св. И. ксерокопие на СМУ № 383/2012 г., заверено на 14.05.2012 г. от И., без да става ясно по какъв именно начин с тези си действия е препятствал събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъплението, за което се твърди да е от частен характер.

По-нататък сочи се, че М. е нарушил и задълженията си, предвидени в чл. 33в и 33г от Етичния кодекс, а именно „държавният служител не посредничи за получаване от другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба“ и „държавният служител не участва в корупционни прояви“ по смисъла на чл. 92а, пункт предпосл. Тези твърдения прокурорът е развил, като е посочил, че предобеда на 26.06.2012 г. подс. М. продължил активно да посредничи между св. Б. и св. И. в полза на последния, убеждавайки св. Б. да се „разбере“ с И., извършвайки действия с цел да се набави облага за И., като Б. плати исканата сума пари /800 лв./ в качеството на извънпроцесно парично обезщетение за леката телесна повреда, причинена от Б. на И., като в замяна на целяната имотна облага за св. И., подс. М. се ангажирал да постигне прекратяване на полицейската преписка, респ. да не бъде образувано досъдебно производство. Същевременно факти в посочения смисъл не са описани в целия обвинителен акт, още по-малко такива, които са се случили именно в предобеда на 26.06.2012 г. Следва да се подчертае, че поведение, с което подс. М. е съдействал за постигане на разбирателство 5 между две спорещи страни не представлява нарушение нито на законови, нито на подзаконови нормативни актове, още повече, че представителят на СГП сам е посочил, че се касае за съдействие за постигане на извънсъдебно споразумение между Б. и И., което действие не е неправомерно. От друга страна в изготвения обвинителен акт липсват твърдения М. да е поставил условия към когото и да било за да изпълни или не свое служебно задължение, респ. с какви свои действия или бездействия е било сторено това. Липсват факти, от които да може да се изведе и следващата констатация на представителя на държавното обвинение за извършени корупционни прояви от страна на М., т.е. действия, целящи получаването на облага от полицейския служител или от трети лица, свързани с нарушаване на служебни задължения. В случай, че представителят на СГП твърди подобно нарушение в обстоятелствената част на ОА следва детайлно да бъдат посочени от кого конкретно е била поискана неследващата се имотна облага и за нарушаването на кои свои задължение е било сторено това.