Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 746 от 29.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2260/2024
Вид
Решение № 746
Подписан
29.05.2025
В сила
23.07.2025
Състав
Цвета Желязкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за счетоводството
  • чл. 13, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 125, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
  • чл.125, ал.3 · Търговски закон
  • чл. 129 · Търговски закон
  • чл. 155, т.1 · Търговски закон
  • чл. 625 · Търговски закон
  • чл. 93, т. 4 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20241100902260 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Й. Т. срещу Врачанска теменуга БГ ООД, ЕИК 200196896.

Ищецът Й. Т. твърди, че е съдружник в Врачанска теменуга БГ ООД, с размер на дяловото участие 3300 лева, като общия капитал на дружеството е 5000 лева.

Твърди се, че се е опитала да свика ОСС, но е узнала, че другият съдружник Т.С. е починал. Не е успяла да се снабди с акт удостоверение за наследници, за да изпрати покана на наследниците на другия съдружник, за да разбере дали искат да участват като съдружници в дейността на дружеството. Излага се, липсата на връзка с наследниците на Т.С. водят до непреодолима пречка за осъществяване дейността на дружеството – не могат да се теглят кредити и да се продължи дейността. Излага се дружеството фактически е спряло да осъществява дейност от 01.01.2017 г., като има много задължения. Поради това се иска от съда да прекрати дружеството, тъй като са налице особено важни непреодолими пречки – смъртта на съдружника Т.С., липса на връзка с наследниците му, както и обективни икономически затруднения в дейността на дружеството.

Ответникът Врачанска теменуга БГ ООД, чрез назначения особен представител по чл. 29, ал.4 от ГПК адв.П. Г., е подал писмен отговор, с който оспорва искова като неоснователен. Посочва, че в случая не се установява настъпването на „важни причини“ за прекратяване на дружеството. Поддържа се, че няма доказателства, че съдружника Т.С. е починал, няма данни кога точно ищцата е поискала свикване на ОСС. Излага се, че смъртта на съдружник не е основание за прекратяване на дружеството, тъй като със смъртта му се прекратява членственото правоотношение, поради което и последващата дейност на дружеството зависи само от останалите съдружници, т.е от ищцата. Не се оспорва неосъществяването на търговска дейност от дружеството, но се сочи, че това не е основание за прекратяване на дружеството. Моли да се отхвърли иска.

1

В ДИМ ищецът поддържа иска, с всички изложени доводи – смъртта на съдружника пречи дружеството да извършва дейност, ищцата е в невъзможност да получи информация за наследниците на починалия съдружник, това е причина и да не може да се заяви прекратяване на дружеството в ТР.

В отговор на ДИМ особеният представител адв. Г. поддържа възраженията срещу основателността на иска.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Установява се от вписванията в ТР по партидата на ответното дружество Врачанска теменуга БГ ООД, ЕИК 200196896, че същото е вписано в ТР през 2008 година, с капитал 5000 лева.

През 2009 г. като съдружници са вписани Й. М. Т. с размер на дяловото участие: 3300 лв. и Т.И.С. с размер на дяловото участие: 1700 лева.

Като управител през 2013 г. е вписана Й. Т..

От приложените служебно изготвени справки от НБДН се установява, че Т.И.С. е починал на 25.04.2016 г. и е оставил за наследници Г.Г. и И.Т.И..

От представено удостоверение от ОББ АД се установява, че дружеството Врачанска теменуга БГ ООД, ЕИК 200196896 е имало открито набирателна сметка, закрита на 10.07.2008 година и към момента – 02.04.2024 г. няма открити сметки.

Установява се от справка от НАП, че към 12.07.2024 г. дружеството има публични задължения, които подлежат на разпределение от публичен изпълнител в размер общо на 712,78 лева, като задълженията са с дата на падежа от 27.01.2014 г. до 14.05.2016 година.

По партидата на дружеството са обявени декларации по чл. 38 от Закона за счетоводството за 2017 и 2018 г., съгласно които дружеството не извършва дейност.

Постановен е отказ по заявление, образец Г2 за обявяване на декларация за 2019 година, поради непредставяне на декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Представено е копие от известие за доставяне във връзка с писмо от Й. Т. като представител на фирма Врачанска теменуга БГ ООД, получено на 29.08.2010 година.

Представени са и отчет на приходите и разходите и отчет на паричните потоци за 2016, 2017 и 2018 година.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 155, ат.1 от ТЗ дружеството с ограничена отговорност може да бъде прекратено по решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това.

Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала.

По делото се установи, че ищцата притежава над 50 % от капитала на дружеството, поради което искът е подаден от легитимирано лице и е допустим.

2

За да прецени основателността на претенцията, Съдът съобрази следното:

Съгласно константната съдебна практика ( така решение № 159 от 15.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I ТО; решение № 21 от 02.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 471/2009 г., I ТО и др.), при обсъждането дали са налице важни причини за прекратяване на дружеството, следва да се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Причините би следвало да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време, през което дружеството да не е осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано, при което от значение са причините за бездействието. Бездействието би могло да се дължи на липсата на воля у съдружниците за продължаване дейността му. Неосъществяването на търговска дейност, освен на бездействие, би могло да се основава и на такова поведение на мнозинството (или блокиращата квота) на съдружниците, което да е в ущърб на дружествените цели - нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на интересите на останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, тенденция към натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за функциониране на дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр. Същевременно, в решение № 74 от 24.06.2019 г. по т. д. № 2452/2018 г., ТК, І ТО на ВКС, е посочено, че само бездействието на съдружник, при недоказано поведение на същия, обективно препятстващо активността на останалите и възможността им да организират дейността на дружеството, не би обусловило "важна причина" за прекратяването му.

Дружеството с ограничена отговорност, каквото е и ответното дружество, е капиталово дружество, поради което смъртта на един от съдружниците не води до неговото прекратяване (за разлика от събирателното дружество - чл. 93, т. 4 от ТЗ).

След смъртта на съдружник дружеството продължава да съществува с участието на останалите съдружници. Смъртта на съдружника прекратява членственото му правоотношение ex lege - чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ, без да е необходимо решение на общото събрание на дружеството. Наследниците на починалия съдружник наследяват единствено дружествения му дял, съгласно нормата на чл. 129 от ТЗ, но не и членственото правоотношение на наследодателя си. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ, но не му придава качеството на съдружник в дружеството (така решение № 161/11.01.2011 г. на ВКС, І ТО, по т.д. № 28/2010 г.).

Поради това и смъртта на съдружник, който не е ЕСК, не препятства останалите съдружници да предприемат действия по организиране дейността на дружеството, съобразно новите обстоятелства – може да се вземе решение за приемане на наследниците на починалия съдружник като съдружници, или само решение да се изплатят дяловете им, без да се променя членствената маса на дружеството.

Като съобрази тези изходни постановки, с оглед събраните доказателства по настоящото дело, Съдът намира, че не може да се приеме, че са настъпили важни причини, препятстващи възможността ответното дружество да извършва ефективна дейност, съответно налагащи неговото прекратяване по реда на чл. 155, т.1 от ТЗ, единствено поради смъртта на съдружника Т.С..

Действително, по делото се установи, че съдружникът Т.С. е починал през 2016 година, като и, че към момента на предявяване на ИМ, и към момента, към който се формира СПН по решението – обявяване на делото за решаване, наследниците на същия не са заявили дали желаят да бъдат приети за съдружници или не в дружеството.

3

Следва да се съобрази, че ищцата е и управител и съдружник в дружеството.

Следователно, за ищцата Й. Т. няма процесуални пречки да иска вписване на заличаване на починалия съдружник Т.С., с оглед продължаване осъществяване на търговската дейност на дружеството.

При подадено заявление за вписване в търговския регистър на прекратяване на членственото правоотношение на починал съдружник - физическо лице, заявителят следва да приложи доказателства, от които да се установява настъпилата смърт – съгласно чл. 21, ал. 3 т. 11 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. при прекратяване на членство се представят актът за смърт на съдружника. Както бе посочено и по-горе, в ТЗ не са поставени други условия, за да настъпи прекратяване на членственото правоотношение на починалия съдружник, включително не се изисква да бъде прието решение на общото събрание за това кой поема дружествените дялове, които това лице е притежавало преди смъртта си, нито пък да бъдат уредени имуществените отношения между дружеството и наследниците на починалия съдружник.

Недоказан остана довода на ищцата, че не е успяла да се снабди с акт за смърт на починалия й съдружник, което да се приеме, че представлява важна причина, доколкото обективно би препятствало възможността да продължи осъществяване дейността на дружеството.

На първо място, липсват данни, че в действителност Й. Т. се е опитала да осъществи контакт с Т.С. след 2016 г. и така да е узнала за смъртта му. Представеното писмо – обратна разписка, удостоверява връчване на неуточнена пощенска пратка през 2010 година, т.е явява се неотносимо към предмета на доказване по делото. Не се установи по делото и, че Й. Т., след узнаването за смъртта на съдружника си, в някакъв момент преди подаване на исковата молба, е предприела действия да получи препис от акт за смърт на съдружника Т.С. по реда на чл. 106, ал.1, т.1 от Закона за гражданската регистрация, доколкото същата безспорно се явява ’трето лице’, за което тези данни са от значение за изменение на негови законни права и интереси.

От друга страна, дори и при подаване на заявление, образец А4 за вписване на промени по партидата на дружеството с оглед заличаване на починалия съдружник, при което не е представен препис от акт за смърт, при наведени твърдения за настъпване на посочения факт и невъзможност за снабдяване със съответния акт за смърт от заявителя, с оглед разпоредбата на чл. 91, ал. 2 от Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър, която предвижда, че длъжностното лице по регистрация има право на безвъзмезден достъп за служебни цели до Националната база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за установяване и проверка на данните за гражданската регистрация на лицата, следва да се приеме, че длъжностното лице по регистрацията може и следва да извърши необходимата служебна проверка. Отказът на ДЛР да изпълни задълженията си би могъл да доведе до отказ за вписване на съответното обстоятелство по партидата на дружеството, което подлежи на обжалване пред Съда. Съдът, в производството по чл. 25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ също има задължение, както да даде съответните указания, така и да съдейства на страните за защита на правата им в охранителното производство, като инстанция по същество.

В конкретния случай обаче, не се установи по делото, че Й. Т. като управител, и съдружник, който притежава над 50 % от капитала на дружеството, е предприела действия по заявяване заличаването на Т.С. като съдружник пред ТР на основание неговата смърт, чрез подаване на съответното заявление, образец А4.