Решение № 176 от 15.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20231001000842 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 270722/30.03.2023 г. на синдиците на "Корпоративна търговска банка" АД /в несъстоятелност/ против решение № 260110/06.03.2023 г., поправено с решение № 260281/14.07.2023 г. по търг. дело № 712/2020 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-11 състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника КОМЕРЦБАНК АГ обективно евентуално съединени искове по чл. 3, ал. 3, вр. ал.

2 ЗБН и по три иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН и по чл. 59, ал. 3 ЗБН за прогласяване на нищожността, съответно недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н/ на извършени две прехващания с изрични изявления и удовлетворяване на вземане извън производството, което поражда правен ефект на прихващане.

КТБ АД /н/ е осъдена да заплати по сметка на СГС на основание чл. 57, ал. 6 ЗБН сумата 498 366,62 лв. - държавна такса;

КТБ АД /н/ е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 11 988,33 лв. - съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел за неприложими спрямо процесното прихващане последиците, предвидени в разпоредбите на чл. 3, ал. 3 ЗБН, чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН. Твърди се, че извършеното прихващане съставлява действие за събиране на вземания по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗБН и е извършено след поставяне на банката под специален надзор. Счита, че усвояването на средствата и/или изявленията за 1 прихващане отправени от страна на ответника КОМЕРЦБАНК АГ, попадат в приложнното поле на чл. 3, ал. 2, вр. ал. 2 ЗБН и следва да бъде прогласено за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Счита, че въпреки че института на прихващането не е банкова дейност, те нарушават разпоредбите и принципите на ЗБН, както и интересите на другите кредитори. Ефекта който настъпва в резултат на прихващане в открито производство по несъстоятелност е отклонение от принципа за равно и справедливо третиране на кредиторите, защото дава предимство на прихващащия кредитор пред останалите при удовлетворяването му от масата на несъстоятелността. Възразява срещу заключението на първоинстанционния съд, че задълженията на несъстоятелната банка към ответника се явяват погасени не в резултат от извършеното прихващане от ответника, а в резултат на предприетите от него действия за усвояване на сумата предоставена в залог, като обезпечение на банковата гаранция. Счита, че усвояванията на заложените вземания от ответника също попадат в хипотезата на нищожност по чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН. Оспорва извода на съда, че липсва погасителен ефект на изявленията за прихващане направени от ответника след отнемане лиценза на банката, тъй като няма две насрещни вземания ликвидни и изискуеми, които да се погасят до размера на по-малкото чрез прихващането.

Счита, че действията по усвояване на сумите по договора за залог, заобикалят откритото производство по несъстоятелност.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове, като не претендира разноски за производството.

Въззиваемите КОМЕРЦБАНК АГ - редовно уведомени, излагат подробно становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в първата инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:

Предмет на разглеждане са претенции за обявяване на нищожността или относителната недействителност на прихващания, извършени от ответника с изрични 2 изявления от 14.12.2015 г. с вх № 600/01.02.2016 г. при КТБ АД и от 08.02.2018 г. с вх. № 814/23.02.2018 г. при КТБ и удовлетворяване на вземане извън производството, което поражда правен ефект на прихващане в размер на 1 672 643,68 лв., спрямо "КТБ" АД, която с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, обявено в ТР на 23.06.2014 г., е била поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност, а впоследствие на същата е отнет лиценза за извършване на банкова дейност с решение № 138/6.11.2014 г. на УС на БНБ, обявено в ТР на 7.11.2014 г. и спрямо нея е открито производство по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност при начална дата на неплатежоспособност 20.06.2014 г. с решение от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС, изменено с решение от 3.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. на САС.

Противно на доводите на ищеца процесните прихващания са извън приложното поле на чл. 3, ал. 3 във вр. с, ал. 2 ЗБН.

По приложението на чл. 3, ал. 2 ЗБН е налице постановена практика по реда на чл. 290 ГПК по решение № 239 от 15.05.2018 г. по т. д. 986/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, която изцяло се споделя от настоящия състав на съда.

Нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН предвижда от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ, да не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имущество на банката, с изключение извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление.

Според предложение второ на същата разпоредба, от същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение. С разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗБН са прогласени за нищожни по отношение кредиторите на несъстоятелността всички действия и сделки, извършени в нарушение на ал. 2.

С цитираната постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика е даден отговор, че систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН във връзка със специалния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН налага извода за наличието на различни, уредени в закона фактически състави, предвид на което и в хипотеза като процесната на осъществени прихващания от длъжник на банката, нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН не може да намери приложение, а приложим да е специалния състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Прието е, че нормата н а чл. 3, ал. 3, вр., ал. 2 ЗБН като уреждаща последицата нищожност на действия и сделки не може да се тълкува разширително.

В този смисъл и използваният в последната термин изпълнение на задължение не може да се възприеме като събирателен израз, включващ и прихващането, което в общите облигационни разпоредби е визирано като способ за погасяване на задължения, наред с подновяването и опрощаването, а не като изпълнение на задължение. Прието е и нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН, видно от съдържанието и, да има за обект действия и сделки, осъществими от банката, като участник в атакуваното правоотношение. По тези доводи е даден и отговор на поддържания с жалбата на синдиците правен въпрос в смисъл, че прихващането, 3 извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми, и на това основание иска по чл. 3, ал. 3, вр., ал. 2 ЗБН следва да бъде отхвърлен.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН има общ характер и тя се дерогира от други специални разпоредби на същия закон. Такива други разпоредби са тези в чл. 59 ЗБН, уреждащи при какви условия е допустимо извършването и оспорването на прихващане както извършено от кредитор, така и от банката. В, ал. 1 и 2 на чл. 59 ЗБН са уредени условията, при които кредитор може да извърши прихващане след откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката /арг. от, ал. 2/. От съдържанието на, ал. 3, 4 и 5 пък следва, че с предвидените конститутивни искове могат да се атакуват прихващания на кредитор или на банката /ал. 5/, извършени след началната дата на неплатежоспособност или след датата на поставянето на банката под специален надзор /при редакцията от ДВ, бр.

98/2014 г./, което винаги предхожда датата на отнемане на банковата лицензия, но няма ограничение за крайния момент на тези прихващания - същите могат да се извършват от кредитор и след откриване на производството по несъстоятелност, както постановява и, ал.

1, в който период очевидно се включва и периодът по чл. 3, ал. 2 ЗБН. С уредбата на конститутивни искове за отмяна на последиците на прихващанията законодателят имплицитно е приел, че тези прихващания са породили валидни правни последици, т.е. те не са нищожни. Ако бяха нищожни, те не биха могли да бъдат годен предмет на конститутивни искове, а тяхната отмяна би била напълно безпредметна. Логически non sens е уредбата на предпоставки за надлежно извършване на прихващане и то след откриване на производството по несъстоятелност /чл. 59, ал. 1 ЗБН/, ако самото прихващане попада в приложното поле на чл. 3, ал. 2 ЗБН и като такова би било нищожно. Единственото разумно тълкуване на паралелно съществуващите чл. 3 и чл. 59 ЗБН е, че със самата специална уредба на прихващанията по чл. 59 ЗБН законодателят е извадил същите от обхвата на чл. 3, ал. 2 ЗБН.

Ето защо следва да се заключи, че прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми. При това положение главният иск по чл. 3, ал.

3 ЗБН се явява изцяло неоснователен.

Неоснователен спрямо прихващанията е и евентуалния иск - по чл. 59, ал. 3 ЗБН.

За да бъде уважен евентуалният иск ищецът следва да докаже при пълно главно доказване, че ответникът, извършил процесните прихващания със свои вземания към банката, има качеството на кредитор на банката, който е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност /датата на решението на СГС по т.д. № 7549/2014 г., VI - 4 състав е 22.04.2015 г./, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на банката.

4

Фактическият състав на правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН включва следните кумулативни елементи: 1/ да е извършено валидно изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност - без значение дали е извършено преди или след откриване на производството /арг. от чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН/, 2/ прихващането да е извършено след по-ранната от двете дати - на подаване на искането по чл. 9, ал. 1 ЗБН или на неплатежоспособност, 3/ вземането на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 4/ задължението на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 5/ към момента на придобиване на вземането или на задължението кредиторът да е знаел, че спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, която предпоставка се презюмира необоримо ако вземането или задължението е придобито след датата на вписване в ТР на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност /чл. 59, ал. 4 ЗБН/.