Решение № 2246 от 13.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2246 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20221110204444 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение Света Богородица“ ЕООД с ЕИК срещу наказателно постановление /НП/ № НП-26/25.02.2022 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), с което на основание чл. 116, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, вр. чл. 83 от ЗАНН, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 8000 (осем хиляди) лева, за нарушение на т. 3.4.2.4 от Раздел VI „Изисквания за осъществяване на дейността по урология в лечебни заведения за болнична помощ и в комплексни онкологични центрове“ от Наредба № 5 от 06.06.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“ във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.

В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, подкрепени с твърдения за допуснати при издаването му нарушения от процесуално и материалноправно естество. Сочи се, че заложената в съдържанието на санкционния акт юридическа конструкция била непълна и напълно неразбираема, с което било ограничено правото на защита на жалбоподателя.

Жалбоподателят настоява, че допуснатото неправилно квалифициране на твърдяното административно нарушение създава неяснота и невъзможност да се защити. Твърди, че лечебното заведение отговаряло на всички нормативни изисквания за извършване на дейностите – обект на проверката, по-конкретно в частта за необходимото ниво на компетентност, както и числеността на асистентите в операционния екип. Отделно от това се навежда, че наказващият орган е допуснал и друго съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, както и другите такива, които се вземат предвид при определяне вида и размера на 1 наказанието. Освен това се сочи, че наказателното постановление е било издадено от некомпетентен орган, което води до нищожност на акта. Възразява се и срещу немотивираната преценка за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, в който случай НП следвало да бъде отменено на самостоятелно основание. Поради всичко изложено се претендира отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен представител, а се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. П., която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП поради допуснати в производството материални и процесуални нарушения. Акцентира върху това, че наказващият орган е наложил съответното наказание във връзка с констатацията за липсващи условия за извършването на съответната операция, а не по повод на липсващо ниво на компетентност, за което се отнасяла приложената материална разпоредба. Твърди още, че в нарушение на чл. 57 от ЗАНН не били посочени всички реквизити от съдържанието на НП. Позовава се и на заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, съобразно което операцията е била изпълнена в съответствие с медицинските стандарти по урология.

Алтернативно моли нарушението да бъде преценено като маловажен случай и НП да бъде отменено на това основание. Претендира разноски за платеното адвокатско възнаграждение.

В писмени бележки ангажира пространно становище в подкрепа на застъпената си теза.

Административнонаказващият орган – изпълнителен директор на ИАМН, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Ц, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че издаденото наказателно постановление ясно и недвусмислено описва нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Възразява срещу изводите на вещото лице и смята, че с несъобразяването с изричната норма на закона лечебното заведение не е спазило наложения медицински стандарт за качествена и навременна грижа за пациентите. Оспорва и останалите защитни аргументи, наведени от жалбоподателя, в заключение на което моли жалбата му да бъде отхвърлена. Претендира разноски и релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

„Многопрофилна болница за активно лечение Света Богородица“ ЕООД с ЕИК е лечебно заведение, осъществяващо дейността си на адрес: гр. София, ул. „Тракия“ № 46.

Към 2021 г. същото разполагало с разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ272 от 25.01.2011 г., издадено от Министерството на здравеопазването на основание чл. 46, ал. 2 от ЗЛЗ, по силата на което му било позволено да практикува различни медицински специалности, сред които хирургия, урология и други. Реализацията на лечебната дейност се извършвала в отделни структури – клиники, отделения и клинико-диганостични структури.

Основна част от тях заемало отделението по хирургия, което разполагало с II ниво на компетентност по специалността „Хирургия“ в изпълнение на медицински стандарт „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия“. В същото отделение, разполагащо с леглова база, се осъществявала и дейности по медицинска специалност „Урология“, отговаряща на I ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт „Урология“.

В периода от 20.09.2021 г. до 08.10.2021 г. на лечебното заведение била извършена проверка от служители на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ съгласно Заповед № РД-13-819/09.09.2021 г., изменена със заповед № РД-13-872/27.09.2021 г. на изпълнителния директор на ИАМН. Тя била назначена по повод подаден сигнал от гражданин във връзка с твърденията за настъпилата смърт на

К

К вследствие на допусната

„анестезиологична/хирургична лекарска грешка в МБАЛ „Св. Богородица“ – София“.

2

В хода на проверката на проверяващата комисия, част от която бил и св. Д. Д. били представени писмени обяснения и медицински документи, въз основа на които е установено следното:

След проведени биопсични и клинико-лабораторни изследвания на лицето К К е поставена първична диагноза „аденолейомиоматозна хиперплазия на простатната жлеза“.

След извършена предоперативна кардиологична консултация са установени артериална хипертония и предсърдно трептене, поради което изследващият кардиолог е предписал, че оперативното лечение може да се извърши със силно повишен риск.

На 20.07.2021 г. Красимир Крайчев е хоспитализиран в планов порядък в отделението по урология на „МБАЛ Света Богородица“ ЕООД с предварителна диагноза:

„доброкачествена простатна хиперплазия“; „склероза на шийката на пикочния мехур“, като за приемащ лекар е вписан д-р И К (специалист по Урология, притежаващ свидетелство за призната специалност с рег. № 009736 от 16.08.2004 г.), а за лекуващ лекар - д-р Николай Кефилев (специалист по Урология, притежаващ свидетелство за призната специалност с рег.

№ 009634 от 25.06.2004 г). С подписването на Информирано съгласие за предоперативна анестезиологична консултация пациентът е декларирал, че са му разяснени всички рискове на анестезията, като е изразил съгласието си да бъде опериран с регионална или обща анестезия. Съставена е предоперативна епикриза, в която са отбелязани обективното състояние и придружаващите заболявалия на пациента, консултациите му с кардиолог и анестезиолог, предоперативната му подготовка. Лицето е насочено за лазерна оперативна намеса с предприемането на операция „лазерна простатектомия“.

В хода на оперативната интервенция, около 19:10 часа на 20.07.2021 г. е предприет неуспешен опит за спинална анестезия. Взето е решение за преминаване към обща интубационна анестезия, при която пациентът е опериран от екип в състав: оператор - д-р Н К; асистент - д-р И К; инструментатор: медицинска сестра В и анестезиолог - д-р К. В хода на операцията са наблюдавани един среден и два големи странични дяла от аденом на простатната жлеза, установена е склероза на шийката на пикочния мехур. Извършена е лазерна вапорезекция на простатните дялове и на шийката на пикочния мехур, след което е поставен постоянен балонен катетър.

След края на операцията и извеждане от анестезия, пациентът е направил умерено изразена хипертензивна реакция. След възстановяване на съзнанието и спонтанно дишане е екстубиран и се е преминало към високодебитна кислородотерапия през лицева маска, въпреки което лицето е останало с повърхностно дишане и незадоволителен газообмен.

Проведена е медикаментозна терапия, а след реинтубирането му пациентът е преведен в МБАЛ „Александровска“ със специализиран транспорт при стабилизирани витални показатели на фона на апаратна вентилация и инотропна поддръжка.

От изготвения оперативен протокол № 123/20.06.2021 г. е видно, че интервенцията е проведена от оператор и асистент – специалисти в медицинското направление „Урология“.

Съгласно заключението на изготвената в хода на производството съдебномедицинска експертиза, в конкретния случай става въпрос за трансуретрална операция без голяма сложност и обем, а не за отворена операция, налагаща присъствието на повече от един асистент. Вещото лице е определило действията на екипа като правилни от медицинска гледна точка, като е акцентирало върху ограниченото по площта си пространство, върху което се работи при подобни интервенции. Броят на специалистите, взели участие в операцията, е определен като достатъчен, като е посочено, че участието на повече специалисти /включително втори асистент/ в операцията би довело до излишно струпване на лица в помещението и до създаването на пречки за съвместната им работа.

С оглед спецификите на извършената операция и след като се запознал с представените при проверката документи, свидетелят Г Д. – държавен инспектор в ИАМН преценил, че 3 съгласно Наредба № 5 от 06.06.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“, интервенцията следвало да се приеме за „голяма“, респективно – че като такава е трябвало да се извърши в структура по урология с по-високо ниво на компетентност и от екип от оператор и двама асистента. С това според него лечебното заведение е извършило нарушение на т. 3.4.2.4 от Раздел VI „Изисквания за осъществяване на дейността по урология в лечебни заведения за болнична помощ и в комплексни онкологични центрове“ от Наредба № 5 от 06.06.2018 г. във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Свидетелят е приел, че това нарушение е извършено на 20.07.2021 г. на адреса на дейност на нарушителя в гр. София, както и че същото е било установено на последния ден от извършването на проверката – 08.10.2021 г. В съдържанието на акта обаче е пропуснато да се посочи съответното ниво на компетентност на структурата по урология, което съответства на необходимия операционен екип, също както е допуснато и съществено противоречие при индивидуализацията на предприетата операция, чието извършване е обусловило съответната численост и специализация на оперативния екип.

При така достигнатите изводи, на 07.01.2022 г. свидетелят Г Д. съставил АУАН № А2/07.01.2022 г. в присъствието на законния представител на дружеството-жалбоподател и на един свидетел на установяване на нарушението - удостоверено с техните подписи, като препис от акта бил връчен на представителя на лечебното заведение още на същия ден. В акта не били изложени възражения срещу него, но такива са постъпили в срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН – преценени като неоснователни от наказващия орган с отхвърляне на тълкуването, дадено от жалбоподателя на вида и характера на оперативната намеса.

Въз основа на АУАН № А-2/07.01.2022 г., при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 25.02.2022 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № НП-26/25.02.2022 г. от изпълнителния директор на ИАМН, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 8000 лева за нарушение на т. 3.4.2.4 от Раздел VI „Изисквания за осъществяване на дейността по урология в лечебни заведения за болнична помощ и в комплексни онкологични центрове“ от Наредба № 5 от 06.06.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“ във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.