Решение № 280 от 06.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000502554 по описа за 2025 година

С решение № 278 от 16.01.2025 г., по гр.д. № 4660/22 г., СГС, І-4 с-в, ОСЪЖДА адвокат К. Ж. С., член на САК, ДА ЗАПЛАТИ както следва: на И. Б. Д. и на В. Б. Д., на всеки по 5000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете - 09.05.2022 г. до окончателното им изплащане; на П. И. Л. – Д. сумата 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете - 09.05.2022 г. до окончателното им изплащане, причинени в резултат на виновното, противоправно неизпълнение на задължения от ответника, в качеството му на адвокат и процесуален представител на ищците в съдебно производство, предписани в ЗА и Етичния кодекс на адвоката, изразяващо се конкретно в следното: ответникът не възразил срещу размера на разноските за защита от адвокат, претендирани от насрещната страна – 48 000 лв. с включен ДДС, в 1 производството по гр. д. № 19125/2014 г. на СГС; не отстранил в срок нередовностите на въззивната жалба, депозирана срещу Решение от 11.07.2016 г., постановено в производството по гр. д. № 19125/2014 г. на СГС; не отстранил в срок нередовностите на касационната жалба, депозирана срещу Решение № 317/10.02.2017 г., постановено в производството по в.гр.д. № 5526/2016 г. на САС; не депозирал молба за отмяна по чл. 303 ГПК срещу Решение № 317/10.02.2017 г., постановено в производството по в.гр.д. № 5526/2016 г. на САС,

КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на И. Б. Д., В. Б. Д. и П. И. Л. – Д. в останалата им част, подробно описани в диспозитива на решението на СГС.

Срещу решението, в осъдителната част, е депозирана въззивна жалба от адвокат К. С.. Твърди, че бил съпричастен с личната трагедия на П. Д. и според възможностите си съдействал за разрешаване на проблемите й в България. Останалите лица не бил виждал и не бил контактувал с тях, не му било известно чии са подписите на пълномощното, което било едно, а съдът (неизвестно защо) бил приел, че са две. Сочи, че основанието за представителство било само за първа инстанция – СГС, ГО, което се установява и от съдържанието на платежното нареждане, представено по делото. Други ангажименти, освен съдействие на добра воля, жалбоподателят не бил поемал пред Д.. Моли решението да се отмени в осъдителната част.

Ответниците по въззивната жалба И. Б. Д., В. Б. Д. и П. И. Л. – Д. не вземат становище по нея. В писмена молба пред въззивния съд П. Д. моли да се потвърди решението.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 51 ЗАдв. вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищците И. Б. Д., В. Б. Д. и П. И. Л. – Д. твърдят, че с влязло в сила решение № 74/11.03.2010 г. по гр. д. № 179/2008 г. на ОС Ловеч, осъдили Р. Т.

С. да им заплати обезщетения за неимуществени (240 000 лв. общо) и 2 имуществени вреди, претърпени от смъртта на техния баща и съпруг, причинена от ответницата като водач,. Тъй като обаче не могли да съберат сумата от физическото лице, упълномощили с пълномощни от 23.10.2014 г. и 01.11.2014 г. ответникът - адвокат К. С. да заведе искове срещу ЗД „Бул Инс“ АД и да ги представлява до приключването на гр.д. № 19125/2014 г., СГС, за присъждане на застрахователни обезщетения за вреди от смъртта на техния близък. Твърдят, че исковете срещу застрахователя били изцяло отхвърлени (тъй като вече бил осъден делинквента и поради изтекла давност), а адв. С. допуснал да бъдат осъдени да заплатят разноски за защита от адвокат в прекомерен размер от 48 000 лв. Освен това сочат, че адв. С. подал бланкетна въззивна жалба, не отстранил нередовностите в срок, не се явил на насроченото първо и единствено заседание пред въззивният съд, а постановеното от последния решение също било обжалвано с бланкетна касационна жалба. Последната била върната поради непосочване на касационни основания. Макар да поел ангажимент да подаде молба за отмяна на влязлото в сила решение, това не било сторено. Ищците сочат, че били поддържани интензивни контакти по имейл с адвоката, който уверявал, че действията му са правилни. Твърди се, че ищците претърпели стрес, притеснение, нервно напрежение от допуснатите пропуски, лошата комуникация и непредставянето на информация за воденото производство.

Претендират като обезщетение на неимуществените вреди да получат от ответника сумите по 10 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и разноски. Претендират и обезщетения на имуществени вреди (които не са обект на въззивен контрол).

Ответникът адвокат К. Ж. С. не оспорва упълномощаването, но възразява срещу размера на получената сума. Твърди, че преупълномощил друг адвокат да изготви исковата молба, а впоследствие (след постановяване на решението) уведомил ищцата, че само ще помага по делото. Твърди, че вършил всички действия добросъвестно, в интерес на ищците. Счита исковете за погасени по давност и оспорва същите по размер.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Видно от пълномощно на л. 5 от гр.д. № 19125/14 г., СГС, І-6 с-в, 3 ищците са упълномощили на 30.11.2013 г. адв. К. С. и адв. В. Б., с общ съдебен адрес, да представляват доверителите за всички инстанции по спора. По делото са представени и пълномощни от П. Д. от 23.10.2014 г. и 1.11.2014 г., както и такива от И. Д. и В. Д. от 1.11.2014 г., подписани от посочените лица, в които е вписано, че те упълномощават адвокат К. С. да ги представлява като заведе и води дело до приключването му във всички инстанции, производство по отмяна и възобновяване. В текста на пълномощните се съдържа стандартизиран текст за процесуално представителство за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително преупълномощаване, разпореждане с предмета на спора, изменение на иска, получаване на пари и ценности във връзка с делото, и във връзка с изпълнение на решението след влизането му в сила и получава присъдените суми - л. 47 и сл. Няма спор, че адв. С. е предявил искове срещу застрахователя - гр. д. № 19125/2014 г., СГС, като пълномощия по делото е имал и адв. Б.. С решение от 11.07.2016 г. исковете са отхвърлени, а ищците са осъдени да заплатят в полза на ЗД "Бул Инс" АД разноски за защита в размер на 48 000 лв., като възражение относно размера на хонорара не е правено. Постъпилата от адв. С. въззивна жалба от 03.10.2016 г. е била бланкетна, а решението е потвърдено от САС, като пълномощникът не се е явил в открито заседание. Подадена е касационна жалба от адв. С., но същата е върната, тъй като след уведомяването му на 02.05.2017 г. (л. 31) нередовностите не са отстранени. Разпореждането за връщане е получено от адв. С. на 31.05.2017 г., като той не е депозирал молба за отмяна по чл. 303 ГПК. (такава е подадена от друг пълномощник – адв. Г. Г. на 16.06.2022 г., но приета от ВКС за молба за възстановяване на срок и оставена без разглеждане).

Св. З. С. В., тъща на ищеца И., разказва, че познава ищците от 2008 г.

Общува с ищцата по телефона (два-три пъти месечно), тъй като П. и синовете й не живеят в България. Знае за ангажимента на адв. С., като веднъж свидетелката лично е носила документи, тъй като П. се опитвала да поддържа контакт с него, но той не отговарял. Според свидетелката П. много се притеснявала, пиела хапчета, спяла неспокойно, тъй като адвоката не я уведомявал за развитието на делото, тя и синовете й загубили вяра в правосъдието, И. и В. казали, че това не може така да продължава. В 90 % от разговорите коментирали развоя на делата и поведението на адвоката, дори имало случай, в който той не уведомил П. за някакви крайни срокове за 4 обжалване и тя не знаела какво да прави. Немарливото отношение на адвоката се отразявало на работата и на живота на семейството, всички били на предела на границата на психическия стрес, за повече от година-две. Всички се притеснявали от бездействието на адвоката, но най-вече се притеснявали за здравето на П..

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Предявената искова претенция е с правна квалификация чл. 51 ЗАдв., по смисъла на който за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон (чл. 40 и сл.), по Етичния кодекс на адвоката (чл. 4, чл. 9, чл. 11 и др.) и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди. От съдилищата се приема, че отговорността е деликтна по своя характер, тъй като следва да се обезщетят вреди, настъпили от всяко виновно неизпълнение на задълженията (по ЗА, ЕКА и наредбите) т.е. отговорността възниква независимо от наличието на договора с клиента и неговото съдържание.

В Решение № 227 от 19.08.2013 г. по гр. д. № 1166/2012 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС е посочено, че „с договора за адвокатска услуга адвокатът поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя (или срещу едно претендирано спрямо него) материално субективно право така, че то да може да бъде реализирано от доверителя (или реализирането му спрямо доверителя да бъде осуетено). При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец (чл. 302 ТЗ), тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства.

Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен или реализирането на претендираното спрямо доверителя право не бъде изцяло осуетено поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя вреди.

Имуществените вреди на доверителя съставляват разликата между паричната оценка на неговото имуществото, ако изпълнението беше надлежно и паричната оценка на имущество му в резултат на действително изпълненото и 5 на пропуснатото от адвоката. Когато претендираното от доверителя право е парично вземане, вредата от неговото отричане (непризнаване) или от осуетяването на възможността за реализирането му е дължимата главница със съответната лихва.“. В същото решение още е прието, че „отговорността на адвоката за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност.

Страната понася във всички случаи последиците от неблагоприятния за нея резултат, а упълномощеният адвокат не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законови средства за защита по най-добрия начин.“.

В настоящият казус първоинстанционният съд е уважил само исковете за обезщетяване на неимуществени вреди и само в тази част е постъпила жалба от ответника С.. Следователно въззивната инстанция дължи произнасяне само в посочената рамка на спора и само относно наведените въззивни доводи при спазване на посоченото по-горе разяснение относно естеството на деликтната отговорност на адвокатите.

Събраните доказателства установяват, че ищците са упълномощили адв.

С. с приложени по делото пълномощни. Оплакването относно тези документи, в това число и подписите, въведено от въззивника не може да се обсъжда, тъй като е преклудирано. Въведените по-късно с молба от 24.02.2026 г. доказателствени искания са също преклудирани, тъй като такива не са били въвеждани пред първата инстанция. Исканията пред СГС за събиране на гласни доказателства, формулирани в исковата молба и в молба на л. 229 са насочени към установяване на други факти, поради което отхвърлянето им от СГС не е относимо към доказателственото искане, въведено пред апелативния съд.