Акт от 24.09.2019, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 397/2019
- Подписан
- 24.09.2019
- В сила
- 18.06.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 - чл. 178 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 - чл. 178 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 100 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 108а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 114, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3, изр. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 74, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 96, ал. 1, т. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 98, ал. 7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 98, ал. 8 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 308, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 264 гр. Перник, 24.09.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 397/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на А.Р.Д., ЕГН ********** *** против Решение № 490124**** от 21.05.2019 г. на директора на териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № 2139-13-1 от 25.04.2019 г. срещу разпореждане № 490124****/прот. № **** 2019 г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП – Перник на НОИ.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради отсъствие на мотиви и неправилно приложение на закона. Твърди, че не са изложени факти, които да обосновават извода за наличие на предпоставките на чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на надвзети суми.
Оспорва наличието на надвзети суми, като се позовава на констатацията на наказателния съд, обективирана в присъда № 637/18.10.2018 г. по НОХД № 2172/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, че от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Сочи, че не се подкрепя от доказателствата изводът за наличие на недобросъвестност при получаване на пенсията за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка твърди, че не е знаел, че представените от него документи, въз основа, на които му е отпусната пенсия, са неистински. Посочва, че при провеждане на административното производство е допуснато съществено нарушение на производствените правила, тъй като доказателствата в него са събрани от некомпетентен орган – контролен орган при НОИ в изпълнение на дейност, извън предвидените в закона правомощия. Искането към съда е да отмени оспореното решение на директора на ТД на НОИ – Перник и потвърденото с него разпореждане на ръководител по пенсионно осигуряване при ТД на НОИ – Перник.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си – адв. А. поддържа жалбата. Моли съда да отмени като незаконосъобразен оспорения акт. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът – директор на териториално поделение - Перник на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на направените разноски.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което се пораждат задължения от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. Ж от КСО административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Със заявление вх. № МП-23185/18.11.2009 г. до директора на РУСО – Перник жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност. Към него са приложени и описани УП3 № 27/31.07.2009 г., УПЗ № 744/10.11.2009 г., военна книжка № ****г., два броя трудови книжки № **** и ****г. и УП-2 № 26/31.07.2009 г., както и ЕР № **** от заседание № **** .2009 г. С разпореждане № 34/ прот. № **** г. на ръководител на пенсионно осигуряване при РУСО – Перник на основание чл.
74, ал. 1 от КСО е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от датата на подаване на заявлението – 18.11.2009 г.
Размерът и е определен при условията на чл. 98, ал. 7 от КСО – обжалване на решението на ТЕЛК от председателя на медицинската комисия и е 100.86 лв.
С разпореждане от 11.07.2011 г. на ръководител по пенсионно осигуряване при РУСО – Перник на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО отпуснатата пенсия за инвалидност с разпореждане от 12.02.2010 г. е прекратена и на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено жалбоподателят да възстанови получените суми. С разпореждане от 28.07.2011 г. е определен размерът на сумата за възстановяване – 2443.31 лв., от които главница – 2085.91 лв. и лихва – 357.40 лв. Двете разпореждания са обжалвани от А.Д.. С решение от 09.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ – Перник е спряно производството по подадените жалби до произнасяне на медицинския орган по експертизата на работоспособността. Възобновено е с решение от 27.12.2011 г. на директора на ТП на НОИ – Перник и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно мотивите. С разпореждане № **** .2012 г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – гр. Перник на основание чл. 98, ал. 8 от КСО на жалбоподателя е определена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 10.07.2009 г., със срок на инвалидността до 01.12.2012 г. в размер на 254.71 лв. С разпореждане от 01.04.2013 г. на основание § 3 от
ЗБДОО за 2013 г. и ПМС № 332/20.12.2012 г. размерът на пенсията е определен на 279.67 лв., считано от 01.04.2013 г. С разпореждане от 01.07.2014 г. на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 153/11.06.2014 г. размерът на пенсията е определен на 287.2 лв., считано от 01.07.2014 г. С разпореждане от 01.07.2015 г. на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 130/28.05.2015 г. размерът на пенсията е определен на 292.68 лв., считано от 01.07.2015 г.
Със заявление вх. № 2122-13-1189/04.04.2016 г. до директора на ТП на НОИ – Перник, жалбоподателят е поискал да му бъде зачетен допълнително придобит осигурителен стаж. За удостоверяването на последния е представил удостоверение, издадено от **** Б.– обр. УП - № 30, в което е отразено, че е работил като **** в обособено звено „**** “ през периода от 01.09.1993 г. до 31.08.1996 г., за който осигурителният му стаж е 3 г. и 4 м. Представено е и удостоверение, издадено от същия осигурител обр. УП – 2, в което е посочено, че брутното му трудово възнаграждение през периода 01.09.1993 г. – 31.08.1996 г. е било 553783 лв. С друго заявление от 04.04.2016 г. жалбоподателят е поискал въз основа на така представените документи да бъде изменен размерът на отпуснатата му пенсия за инвалидност поради общо заболяване и да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Окончателното произнасяне по направените искания е извършено след постановяване на решение изх. № **** 2016 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което по жалба вх. № 1012-13-64/07.09.2016 г. е отменено разпореждане от 16.06.2016 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване и пенсионната преписка е върната за ново произнасяне. С разпореждане № **** 2016 г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Перник е изменен размера на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на 441.88 лв.; отпусната е лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 04.04.2016 г. в размер на 487.74 лв. и е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
След изискана информация от директора на ТД на НАП-Перник, с писмо изх. № 1012-13-64-4/21.09.2016 г., копие от пенсионната преписка на жалбоподателя е изпратена на Районна прокуратура – Перник, поради възникнало съмнение у длъжностното лице по пенсионно осигуряване във верността на представени документи, удостоверяващи наличие на трудов стаж през периода 01.09.1993 г. до 31.08.1996 г. В резултат на образуваното наказателно производство е постановена присъда № 637/18.10.2018 г. по НОХД 2172/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, потвърдена с решение № 6/04.02.2019 г. по ВНОХД № 310/2018 г. на Окръжен съд – Перник и влязла в сила на 04.02.2019 г., с която А.Д. е признат за виновен в това че на 04.04.2016 г. в гр. Перник, съзнателно се е ползвал /представил пред Т.Б.– специалист в РУСО – Перник/ от неистински официални документи за осигурителен доход, осигурителен стаж и трудова книжка /УП-2 с № У-05/30.12.1996 г. и УП – 30 с № У – 04/30.12.1996 г. и трудова книжка № ****.1993 г., в които е отразен трудов стаж в „**** Б./, за да докаже, че притежава отразения в документите трудов стаж, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Постановената присъда е послужила като основание за издаване на разпореждане № 490124****/прот. № **** 2019 г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП – Перник на НОИ, с което е: потвърдено разпореждане № **** 2016 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване; отказано е да бъде изменена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя; отказано е да бъде изменена лична пенсия за инвалидност за общо заболяване а основание чл. 21, ал. 3 от НПОС с осигурителен доход за базисен период 01.09.1993 г. – 31.08.1996 г.; преизчислена е личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КС на основание § 53, ал. 2 от
ПЗР на ЗИДКСО в размер на 294.56 лв., считано от 01.07.2017 г.; преизчислена е личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на основание § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО в размер на 305.78 лв.; разпоредено е жалбоподателят да възстанови надвзетите суми за пенсии.
Разпореждането е било предмет на административен контрол по реда на чл. 117 от КСО, в частта, му по т. 6, с която е разпоредено жалбоподателят да възстанови надвзетата недобросъвестно сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оспореното пред съда решение от 21.05.2019 г. на директора на териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт е отхвърлена жалба с вх. № 2139-13-1 от 25.04.2019 г., с която е инициирано обжалването по административен ред.
В хода на съдебното производство не са събрани нови доказателства и не са установени различни фактически положения.
При така установеното, настоящият състав на
Административен съд, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № **** .2019 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване, указан в оспореното по административен ред разпореждане/№ 490124****/прот. № **** 2019 г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП – Перник на НОИ , връчено на 28.03.2019 г./ по чл. 117, ал.
1, т. 2, б. Ж от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр.
1 от КСО.
То е и законосъобразно. Издадено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП – Перник на НОИ. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датиран и подписан е. При това положение неоснователно е оплакването на жалбоподателя за немотивираност. Точно и конкретно са посочени фактите, които органът приема за установени и доказателствата за тях, а именно наличието на влязла в сила присъда, с която жалбоподателят е признат за виновен в извършване на престъпление – използване на неистински документ за установяване на осигурителен стаж, послужил при отпускане на пенсията. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на недобросъвестност при получаване на надвзетите суми въз основа на влязлата в сила присъда, с която жалбоподателят е признат за виновен в извършване на умишлено документно престъпление и поради това като краен резултат отхвърля жалбата срещу проверяваното по административен ред разпореждане.
Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e423bf5-1c77-491f-b549-c3e363842fe4