Решение № 195 от 16.01.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7303/2024
- Вид
- Решение № 195
- Подписан
- 16.01.2025
- В сила
- 19.02.2025
- Състав
- Любомир Нинов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.81, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 195 гр. Варна, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110107303 по описа за 2024 година
Ищцовото дружество „А.с.в.“ ЕАД сочи, че на 14.06.2023г. е подписало Приложение №1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 14.06.2023г. със „С.к." ООД, ЕИК ***, по силата на което вземанията на „С.к." ООД срещу ответника Д. П. Д., произтичащи от Договор за паричен заем №644630/04.03.2022г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „С.к." ООД, чрез пълномощника „А.с.в." ЕАД. В случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, към настоящата молба представя и моли да се приеме уведомително писмо с изх.
№ УПЦ-С-СТК/644630 от 17.05.2024г., което да се връчи. На 04.03.2022г.
„С.к." ООД, като заемодател и ответника като заемател е сключен договор за паричен заем с №644630. Съгласно сключения договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 600лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем". С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от заемодателя на заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заемателят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно. С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението на 1 заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 30.67лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 630.67лв., която е платима на 11 броя седмични погасителни вноски, първата в размер на 4.67лв. и още 10 в размер на 62.60лв., при първа погасителна вноска 11.03.2022г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 20.05.2022г. Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 225.93лв. за периода от 18.03.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Ищецът сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, като съдът е уважил претенцията по образуваното ч.гр.д.
№3702/2024г. по описа на РС – Варна и е издал заповед за изпълнение, но длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт.
Моли се, съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми:
542.07лв.-лавница; 21.33лв.-представляващи договорна лихва за периода от 17.03.2022г. до 20.05.2022г.; 225.93лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 18.03.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда25.03.2024г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението и да се присъдят разноските в заповедното и исковото производства.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор, в който сочи, че изтърпява наказание лишаване от свобода поради което не е в състояние да върне кредита.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.
Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:
Съдът в рамките на ч.гр.д.№3702 /2024г. на ВРС, XХХI състав по реда на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца 542.07лв. главница по договор за паричен заем от 4.03.2022г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда 26.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата, 21.33лв. договорна лихва за времето от 17.03.2022г. до 20.05.2022г., 225.93лв.
2 обезщетение за забава за времето от 18.03.2022г. до 25.03.2024г., вземания придобити от заявителя на 14.06.2023г. и 75лв. сторени по делото разноски.
Ищеца за доказване на твърдението си за възнакване на договорното задължение и за цедирането му е представил копия от договор за потребителски паричен заем от 4.03.2022г. съпроводен с погасителен план обективиран в приложение №1, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.06.2023г., потвърждение за сключена цесия, приложение №1/14.06.2023г. към договора за цесия, пълномощно, 1бр. уведомително писмо от „С.к.“ ООД чрез ищеца до ответника и обратни разписки към тях.
Съгласно отразеното в заемния договор на ответника в качеството му на кредитополучател е предоставен кредит в размер на 600лв. със срок на кредита от 11 седмици при изплащане на равни погасителни вноски с крайна дата 20.05.2022г. Договорът е двустранно подписан и съдържа всички изискуеми се от закона задължителни за договора за кредит реквизити, а освен това не се и оспорва от страните, поради което следва да се приеме, че с подписването му за страните по делото са възникнали описаните в него договорни права и задължения. Ищецът с посочения по-горе договор за цесия е закупил от първоначалния кредитор вземането, като същото е описано в представеното приложение №1/14.06.2023г. (л.19-20), като този договор също е редовен от външна страна.
Що се отнася до въпроса за надлежното уведомяване за извършеното цедиране, настоящия състав намира, че на първо място в самата искова молба има искане да се счита връчването й заедно с писмото за цесия, за надлежно уведомяване на ответника и е представено пълномощно от „С.к.“ ООД упълномощаващо ищеца да извърши от негово име уведомяване на длъжника.
Ответникът не е навел конкретни оспорвания относно размера на задълженията и с това е отпаднала необходимостта от установяването им по реда на изготвянето на ССчЕ или с извадка от счетоводството на ищеца.
Твърдението за липса на изпълнение от страна на ответника е твърдение за отрицателен факт, които при наведено оспорване е следвало да бъде оборен от оспорващата го страна /ответника-длъжник/ чрез провеждане на доказване, че е погасил задължението си. При настоящия случай такива възражения няма.
При гореописаните факти и обстоятелства съставът приема, че между страните по делото е възникнало валидно договорно отношение по силата на което на ответника е предоставен паричен заем, който е останал непогасен в определения за това срок, като размерът на дължимите се суми възлиза се развява на претендираните от ищеца съответно
542.07лв.–главница по договора за паричен заем; 21.33лв.представляващи договорна лихва за периода от 17.03.2022г. до 20.05.2022г. и 225.93лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 18.03.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда-25.03.2024г.
Следва да се има предвид, че възражението на ответника, че не разполага с възможност да погаси заема поради това, че изтърпява наказание лишаване от свобода е противоречащо на разпоредбата на чл.81, ал.2 от ЗЗД и 3 не следва да бъде обсъждано.
Предвид извода за частична основателност на претенцията и направеното искане ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумите от 425лв. разноски по исковото производство и 75лв. разноски по заповедното производство.
При горните съображения Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между предявения от „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.София, *** като ищец и Д. П. Д. ЕГН********** от гр.Варна, ***, като ответник, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите:
542.07лв.–главница по договора за паричен заем от 4.03.2022г.; 21.33лв.представляващи договорна лихва за периода от 17.03.2022г. до 20.05.2022г. и 225.93лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 18.03.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда-25.03.2024г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-26.03.2024т. до окончателното и изплащане на осн. чл.422 от ГПК, които суми са присъдени в рамките на заповедното гр.д.№3702/2024г. на ВРС, XХХI състав, закупени от ищеца по силата на договор за цесия от 14.06.2023г.
ОСЪЖДА Д. П. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.София, *** разноски в следните размери 425лв. разноски по исковото производство и 75лв. разноски по заповедното производство по гр.д.№3702/2024г. на ВРС, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4