Определение № 830 от 18.11.2025, Районен съд - Севлиево

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 830 гр. Севлиево, 18.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230101305 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от Г. К. А., искова молба, насочена срещу Община Севлиево.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника – Община Севлиево, били сключени пет договора за аренда на земеделски земи – общинска собственост, като всички били за срок от 10 години и били надлежно вписани в Службата по вписванията – Севлиево, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ). В изпълнение на задълженията си като арендатор, Г. А. ежегодно заплащала дължимите арендни вноски. Сочи се, че действително през отделни години били налице забавяния в плащанията, но всички дължими суми, включително и начислените неустойки, били изцяло платени към момента на подаване на исковата молба – 14.11.2025 г.

Твърди се, че на 04.07.2025 г. ответникът бил издал уведомления до ищцата за прекратяване на договорите и за предаване на владението върху имотите в 14-дневен срок. Уведомленията били връчени на Г. А. през месец август 2025 г. Твърди се, че въпреки това, на същата не била връчена заповед или решение на кмета за прекратяване на договорите, като нямало издаден административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който договорите реално да бъдат прекратени. Твърди се, че ищцата не била предавала владението на имотите на Община Севлиево.

Сочи се в исковата молба, че въпреки липсата на валидно прекратяване, Община Севлиево била обявила нов търг за отдаване под аренда на същите имоти, включени в договорите, сключени между страните по делото. Обявата за търга била публикувана на 19.09.2025 г., а самият търг бил проведен на 07.10.2025 г. В исковата молба се посочва, че липсвал акт по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), като получените уведомления не представлявали административен акт по чл. 21 АПК и нямат прекратителен ефект. Следователно, договорите за аренда не били прекратени и 1 продължавали да действат, а общината била длъжна да ги зачита като валидни облигационни правоотношения. Провеждането на търг за имоти, предмет на действащи договори, било в противоречие с чл. 24а, ал. 5 ЗОС и чл. 4 от ЗАЗ, и не можело да има правни последици по отношение на ищцата, като арендатор.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че посочените в исковата молба договори за аренда не са прекратени и продължават да бъдат действащи.

Съдът намира, че така предявеният иск е недопустим.

За допустимостта и правния интерес от водене на установителен иск с предмет установяване на валидност на правоотношение, създадено между страните в облигационната връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна, е постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 127 от 29.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 20/2010 г., I т. о., ТК. В него е посочено, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил или развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като на практика съдът санира един прекратен договор, /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо. Настоящият съдебен състав споделя даденото разрешение в цитираната практика, поради което липсва правен интерес от предявяване на установителния иск.

За пълнота следва да се посочи, че доколкото актът на кмета на общината, с който се прекратява едностранно сключения договор за наем, е в изпълнение на акта на общинския съвет по чл. 24а, ал. 5 ЗМСМА, компетентен да се произнесе по жалба срещу акт на кмета на общината, с който на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА е прекратен договор за наем, сключен на основание чл. 37и, ал. 12 ЗСПЗЗ, е съответният административен съд.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, с вх. № 6335/14.11.2025 г., по която е образувано гр. д. № 1305/2025 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Габрово в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се връчи на ищцата.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 830 гр. Севлиево, 18.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230101305 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от Г. К. А., искова молба, насочена срещу Община Севлиево.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника – Община Севлиево, били сключени пет договора за аренда на земеделски земи – общинска собственост, като всички били за срок от 10 години и били надлежно вписани в Службата по вписванията – Севлиево, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ). В изпълнение на задълженията си като арендатор, Г. А. ежегодно заплащала дължимите арендни вноски. Сочи се, че действително през отделни години били налице забавяния в плащанията, но всички дължими суми, включително и начислените неустойки, били изцяло платени към момента на подаване на исковата молба – 14.11.2025 г.

Твърди се, че на 04.07.2025 г. ответникът бил издал уведомления до ищцата за прекратяване на договорите и за предаване на владението върху имотите в 14-дневен срок. Уведомленията били връчени на Г. А. през месец август 2025 г. Твърди се, че въпреки това, на същата не била връчена заповед или решение на кмета за прекратяване на договорите, като нямало издаден административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който договорите реално да бъдат прекратени. Твърди се, че ищцата не била предавала владението на имотите на Община Севлиево.

Сочи се в исковата молба, че въпреки липсата на валидно прекратяване, Община Севлиево била обявила нов търг за отдаване под аренда на същите имоти, включени в договорите, сключени между страните по делото. Обявата за търга била публикувана на 19.09.2025 г., а самият търг бил проведен на 07.10.2025 г. В исковата молба се посочва, че липсвал акт по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), като получените уведомления не представлявали административен акт по чл. 21 АПК и нямат прекратителен ефект. Следователно, договорите за аренда не били прекратени и 1 продължавали да действат, а общината била длъжна да ги зачита като валидни облигационни правоотношения. Провеждането на търг за имоти, предмет на действащи договори, било в противоречие с чл. 24а, ал. 5 ЗОС и чл. 4 от ЗАЗ, и не можело да има правни последици по отношение на ищцата, като арендатор.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че посочените в исковата молба договори за аренда не са прекратени и продължават да бъдат действащи.

Съдът намира, че така предявеният иск е недопустим.

За допустимостта и правния интерес от водене на установителен иск с предмет установяване на валидност на правоотношение, създадено между страните в облигационната връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна, е постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 127 от 29.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 20/2010 г., I т. о., ТК. В него е посочено, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил или развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като на практика съдът санира един прекратен договор, /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо. Настоящият съдебен състав споделя даденото разрешение в цитираната практика, поради което липсва правен интерес от предявяване на установителния иск.

За пълнота следва да се посочи, че доколкото актът на кмета на общината, с който се прекратява едностранно сключения договор за наем, е в изпълнение на акта на общинския съвет по чл. 24а, ал. 5 ЗМСМА, компетентен да се произнесе по жалба срещу акт на кмета на общината, с който на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА е прекратен договор за наем, сключен на основание чл. 37и, ал. 12 ЗСПЗЗ, е съответният административен съд.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, с вх. № 6335/14.11.2025 г., по която е образувано гр. д. № 1305/2025 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Габрово в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се връчи на ищцата.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 2