Решение № 1131 от 13.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330114657 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от К. Д. И. против Административен съд – Пазарджик искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. първо и трето от Закона за защита от дискриминацията за установяване на нарушението, изразяващо се в дискриминация по признак „****“ и по признак „***“, и за осъждане на ответника да преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

С Определение № 13667/13.12.2022 г. съдът е прекратил производството по делото в частта му по предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2, предл. второ от Закона за защита от дискриминацията за осъждане на ответника да възстанови положението преди нарушението.

В исковата молба са изложени твърдения, че от страна на Административен съд – Пазарджик е осъществено дискриминационно отношение по признак – лице, *** и материално затруднено лице, доколкото съдът е отказал да освободи ищеца от държавна такса по предявен от него иск и е прекратил производството по адм.д. № 406/2020 г. по неговия опис с постановяване на Определение № 940/26.06.2020 г. Сочи, че Административният съд не е взел предвид представеното от ищеца по 1 предявения от него иск платежно нареждане за заплащане на сумата от 10 лв.

Сочи, че с прекратяване на делото му е отказан достъп до правосъдие във връзка с предявения на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Моли се за уважаване на предявените искове с постановяване на съдебно решение за установяване на нарушението и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Административен съд – Пазарджик е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че в производството по адм.д. № 406/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик депозираната от ищеца искова молба, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 5 000 лв., е многократно оставяна без движение с конкретни указания до ищеца за заплащане на държавна такса от 10 лв. Сочи, че съдът в производството и след осъществяване на проверка е установил, че сумата от 10 лв. по представеното от ищеца платежно нареждане не е постъпила по сметката на Административен съд – Пазарджик, открита при „Обединена българска банка“ АД, а е постъпила по сметка при „ЦКБ“ АД. Твърди, че по делото е постановено определение, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаването му от задължение за заплащане на такси и разноски в производството, доколкото е установено, че последният разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса, което определение е преминало през инстанционен контрол и е влязло в законна сила. Сочи, че производството по делото е законосъобразно прекратено, при което не е допуснато твърдяното от страна на ищеца дискриминационно отношение.

Предвид изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. първо и трето от Закона за защита от дискриминацията.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на 2 които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация, като установи, че лица в неговото положение – лишени от свобода, които не разполагат с достатъчно доходи, са третирани различно в сходен случай – при образуване на производство за защита на техните права.

Законът за защита от дискриминацията урежда три възможни претенции за увреденото от дискриминационно поведение лице, а именно: 1 предявяване на установителен иск за факта на нарушение на правото на равно третиране – чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр; 2. предявяване на осъдителен иск за преустановяване извършването на нарушение на правото на равно третиране и въздържане занапред от такова извършване – чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр;

3. предявяване на осъдителен иск за обезщетение за причинените вреди от нарушението – чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. Всеки един от тези искове може да се предявява както срещу физически лица, така и срещу юридически лица или неперсонифицирани организации, в това число държавни и обществени органи, органи на местно самоуправление, синдикални и съсловни организации и прочие.

Съгласно чл. 4 ЗЗДискр забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно даденото в чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. определение за „пряка дискриминация“, същата е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Неблагоприятно третиране според легалната дефиниция на това понятие, съдържащо се в § 1, т. 7 ДР на ЗЗДискр., е всеки акт, действие, бездействие, което пряко или косвено засяга права или законни интереси. А според § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДискр. изразът „на основата на признаците по чл. 4, ал. 1“ означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

3

Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Съгласно чл. 6 ЗЗДискр. забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че по-неблагоприятно третиране или поставянето в по-неблагоприятно положение е обусловено от нарушаване по признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. на установени правила, предвиждащи права и свободи. В този смисъл е Решение № 244 от 14.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., IV г. о., ГК.

За да се приеме, че е съставомерно деянието, неравното третиране следва да е обусловено от някой от защитените по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци и освен различното третиране е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някои от признаците, посочени в чл. 4 от ЗЗДискр.

На следващо място, следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между причините и неблагоприятното третиране. Следователно, за да е налице дискриминация следва да се установи неравностойно третиране, основано на някой от изброените в чл. 4 от ЗЗДискр. признаци. Дори и да се установи действително по-неблагоприятно третиране, ако липсва причинната връзка между защитения признак и относителното ощетяване, няма да е налице дискриминация по смисъла на специалния закон.

От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в Закона за защита от дискриминацията форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът за защита от дискриминацията цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това понеблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 4

ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, е било третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, поради което оплаквания, произтичащи само от приложението на разпоредби, предвидени в специалните закони, по същество са неотносими към предмета на спора по ЗЗДискр.

В практиката на Върховния касационен съд – така Решение № 101/02.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1871/2020 г., IV г. о., ГК, се възприема становището, че относно възможността лишените от свобода, настанени в различни пенитенциарни заведения да бъдат субект на сравнение, при твърдения за неравностойно третиране, се приема, че за да е налице дискриминация по някой от признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение. Когато обаче разликата се основава на обективни обстоятелства, които са различни от защитените признаци на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. - не е налице дискриминация.

От представеното по делото адм.д. № 406/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, се установява, че последното е образувано на 26.03.2020 г. по иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, предявен от К. Д. И. против Главна Дирекция за изпълнение на наказанията. В депозираната до съда искова молба е посочено, че ищецът представя вносна бележка за заплатена държавна такса в размер на сумата от 10 лв., като сочи, че таксата е внесена от майка му Ц. М. И.а. По делото е представено платежно нареждане за сумата от 10 лв. с наредител Ц. М. И.а и получател – Административен съд – Пазарджик, като сумата е преведена по банкова сметка с IBAN: ***. Представен е контролен лист за извършване на проверка по отношение на платежен документ за внесена държавна такса, в който е отбелязано, че държавната такса в дължимия размер не е внесена по правилната банкова сметка на Административен съд – Пазарджик IBAN: ***, открита при „Общинска банка“ АД. С Разпореждане № 1156/28.04.2020 г., постановено по делото съдът е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца, в седемдневен срок от получаване на съобщението за това, да посочи какви конкретни неимуществени вреди е претърпял, както и да внесе по сметка на Административен съд – Пазарджик държавна такса от 10 лв., доколкото сумата от 10 лв. не е внесена по сметка на Административен 5 съд – Пазарджик.

С Разпореждане № 1318/22.05.2020 г. отново е указано на ищеца, че следва в седемдневен срок да внесе държавна такса в размер на сумата от 10 лв., като в разпореждането е констатирано, че към исковата молба е наличен платежен документ за внасяне на сумата от 10 лв., но тази сума не е внесена по сметката за държавни такса на Административен съд – Пазарджик, като е указано, че при поискване сумата може да бъде освободена и получена от ищеца, но това не го освобождава от задължение за заплащане на държавна такса. С Разпореждане № 1429/14.06.2020 г. на ищеца е предоставена последна възможност за заплащане на държавна такса от 10 лв., като в разпореждането е посочено, че при осъществена проверка е установено, че посочената в платежното нареждане банкова сметка не е на Административен съд – Пазарджик, а на неизвестно лице.

С молба от 12.06.2020 г. ищецът е направил искане за освобождаването му от задължение за заплащане на държавна такса, доколкото последният не разполага със средства за заплащане на таксата, като към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние. С Разпореждане от 15.06.2020 г. съдът е изискал справка от З. в гр. П. за всички получавани от К. Д. парични суми, включително и изпращани му от трети лица. Постъпила е информация, че К. Д. И. не получава възнаграждение за положен труд, тъй като не работи, като последният има наложен запор по личната партида по изп.д. № ***, като е представена справка за получени доходи от трети лица за периода от 27.06.2019 г. до 17.06.2020 г. по силата на пощенски записи. С Определение № 940/26.06.2020 г. Административен съд – Пазарджик е отказал да освободи ищеца от задължението му за заплащане на държавна такса, доколкото е установено, че последният получава перманентно парични суми в порядъка от 30 до 100 лв., поради което е приел, че последният разполага с възможност за заплащане на държавна такса от 10 лв. С определението повторно е указано на ищеца да внесе държавната такса от 10 лв. в седемдневен срок.