Решение № 625 от 23.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Велико Търново, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря К.а Г. Илиева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20254100500943 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. Й. С. от гр. Д., подадена чрез пълномощника им адв. Й. П. от ВТАК против решение № 996/17.07.2025г. по гр.д. № 1158/2024г. на ВТРС, в частта му, с която предявеният от жалбоподателят осъдителен иск с правно основание чл. 266 ЗЗД за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка от 08.08.2022г. е отхвърлен за разликата над уважения размер от 6105 лв. до пълния предявен размер от 22 500 лв., какво и в частта на присъдените в полза на ответника разноски.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Възразява се, че районният съд е основал решаващите си изводи по делото въз основа на заключенията на основната и допълнителната съдебно – техническа експертиза, без да съобрази, че същите са непълни и необосновани. Във тази връзка се изтъква, че вещото лице е пропуснало да остойностти някой от сочените в исковата молба СМР-та – в банята /монтаж на тръбна разводка, леене на трегер и монтаж на бойлер/, в кухнята 1

/поставяне на изолация около отвора на ширма и свързването му с тръба и розетка/, в коридора /направа на канал за интернет и телевизия и полагане на гофрирана тръба, монтаж на спирателен кран/, както и довършителни дейности като лепене на розетки за комин, циментова шпакловка на външна южна тераса и работа по парапета й.

Допълва се, че вещото лице е остойностило извършените ремонтни дейности на занижени единични цени, неотговарящи на пазара, тъй като от една страна не е отчел сложността на конкретния обект – основен ремонт на старо жилище и използване на специфични умения за част от СМР-тата, а от друга страна посочени от него стойности са значително по – ниски от посочените в изготвеното за ищеца частно експертно становище. Във връзка с последното се акцентира, че за някой дейности разликата в стойността между него и заключението на вещото лице е над 100 %, което според жалбоподателят обуславя неговата необоснованост, както и обстоятелството, че същият не е допуснат в процесното жилище при извършване на огледа от експерта, за да му посочи извършените от него ремонти. На следващо място се изтъква, че районният съд неправилно е ценил показанията на разпитаните по делото свидетели, като е кредитирал тези на свид. У., въпреки че е заинтересована от изхода на делото и е пренебрегнал онези на свид. К., който е бил участник в ремонтните дейности. Допълва се, че не е отчетено доказателственото значение на водената между ищеца и свид. У. ел. кореспонденция, чийто обем и съдържание сочат, че са липсвали оплаквания срещу извършените дейности и работа е приета без възражение. Оспорва се извършеното от районния съд намаляване на дължимото възнаграждение със сумата от 1500 лв., като разход за ремонт на покрива на терасата от трето лице, тъй като осъществяването на тази дейност е предполагаема според вещото лице и нейното остойностяване е извършено само въз основа на представена фактура, а не чрез експертно заключение. По изложените съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение в атакуваната му отхвърлителна част и да постанови друго, с което да уважи предявения осъдителен иск до пълния му предявен размер от 22 500 лв.

Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи срещу оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на изслушаното заключение по СТЕ относно количеството извършени СМР-та и тяхната единична цена. Акцентира се, че вещото лице за определяне на последната е ползвало не само средни пазарни цени съгласно справочника „Строй експерт“, но е извършило проверка и строителни фирми в региона, както и че е допуснато изготвяне на допълнително заключение във връзка с претенциите на ищеца за липсата на остойностяване на част от извършената работа. С оглед на последното се посочва, че вещото лице е приело за извършени, СМР-та които не са твърдяни от жалбоподателя и които са признати от ответника, въпреки че не са посочени в исковата молба. Изтъква се, че представената от 2 жалбоподателя КСС не е приета като писмено доказателство и че от нея не става ясно към кой момент са остойностени описаните в нея СМР-та. Излагат се аргументи, че районният съд правилно е кредитирал събраните по делото свидетелски показания и се оспорва оплакването, че са игнорирани приложените писмени доказателства и че жалбоподателят е нямал краен срок за извършване на ремонта. Допълнително се изтъква за наличието на уговорка между страните, жалбоподателят да вземе за себе си желязото от остъклението на терасата и дървения материал от апартамента, като стойността им ще се приспадне цената за демонтиране и изхвърлянето им. Поддържа се, че от дължимото възнаграждение по чл. 266 ЗЗД следва да се приспаднат разходите, необходими за отстраняване на извършените с недостатъци ремонтни дейности по терасата на кухнята в размер на 1825 лв. По тези съображения се моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение на първоинстанциония съд, в атакуваната му част с присъждане на разноски.

Решение № 996/17.07.2025г. по гр.д. № 1158/2024г. на ВТРС, в частта му, с която предявения иск с правно основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД е уважен до размера на сумата от 6105 лв., както и в частта му, с което е отхвърлен насрещният иск на ответника срещу ищеца за заплащане на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците от некачествено изпълнената работа, предявен в размер от 5 000 лв. – частичен иск от пълния размер от 10 000 лв., поради необжалването си, е влязло в сила /арг. чл. 296 т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд първоначално е бил сезиран с осъдителен иск с 3 правно основание чл. 266 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 22 500 лв. – дължим остатък от възнаграждението на изпълнителя по договор за ремонт на жилище от 08.08.2022г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че по възлагане от ответника е извършил основен ремонт в жилище, находящо се в гр. В. Т., ул. „***“ № ***, като до 25.04.2023г. сам и/или с помощта на наети от него работници е изпълнил без недостатъци подробно описаните в исковата молба строителни дейности в помещенията на апартамента. Признава, че от договореното възнаграждение в размер на 31 500 лв., ответникът авансово му е платил сумата от 9000 лв., но твърди да не е платил дължимия остатък от 22 500 лв., въпреки че е приел изработеното без забележки. По тези съображения иска от съда да му присъди неплатената сума, ведно с разноските по делото.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Отрича между него и ищеца да е постигнато съгласие за извършването на всички описани в исковата молба СМР-та и за тяхната цена.

Признава, че е възложил на ищеца да изгради терасата на кухнята с итонг, да постави улуци и външна изолация на същата, да обърне прозорците на новомонтираната дограма в спалните и хола, да постави вата, гипскартон, шпакловка в двете спални, коридора и хола, да залепи плочки по под и стени на баня и тоалетна, да монтира тоалетна чиния, да излее под в кухня и да залепи плочки на пода и да постави кухненски гръб. Възразява, че общата договорена цена с ищеца за извършването на всички възложени СМР-та била 12 000 лв., която според последният можела да се завиши в хода на изпълнението най – много с 1000-2000 лв. Ответникът изтъква, че ремонта е извършван със закупувани от него и съпругата му материали, както и че част от работата е изпълнена некачествено и с недостатъци /подробно описани в отговора на исковата молба/. Във връзка с последното се уточнява, че изпълнителят е бил канен многократно да извърши необходимите поправки, което неправил, а разходите за това възлизали на сумата от 4000 лв. Отделно от това се релевира възражение, че ремонта на покрива на кухненската тераса е непълно негоден, тъй като е направен обратен наклон на козирката, което води до задържане, просмукване и стичане на вода по външните стени, която стига до апартамента на съседите.

Ответникът допълва, че за отстраняване на тези недостатъци и за преустановяване теча на вода е извършен нов ремонт на покрива на терасата, за което е заплатил сумата от 1500 лв. С тези доводи моли за намаляване на дължимото възнаграждение на ищеца на 9000 лв. респ. за отхвърляне на иска, поради плащане на тази сума.

Ответникът е предявил и насрещен иск срещу ищеца в частичен размер от 5000 лв. от пълния размер от 10 000 лв. за заплащане на разходите за поправката на недостатъците – изправяне на криви стени, нова шпакловка по стени и тавани, поради пукнатини, измазване на прозорци, лепене на нови плочки на пода заради обърната 4 шарка, подмяна на плочки, ако има такива съответно, ако няма – лепене на нови.

С отговора по насрещния иск ищецът е оспорил изцяло същият с възражения за липсата на заявените недостатъци в работата му. Признава, че към момента на сключване на договора за ремонт е заявил минимална цена на възнаграждението от 15 000 лв. и максимална от 30 000 лв. Оспорва описаните в насрещната искова молба недостатъци да са последици от неговата дейност и възразява, че е извършвал ремонта с най – евтините на пазара и с най – лошо качество строителни материали.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от основното и допълнителното заключение на СТЕ, вкл. и от изслушването на вещото лице по реда на чл. 267 ал. 2 ГПК, се установява следното от фактическа страна:

От съвпадащите твърдения на страните е безспорно установено, че на 08.08.2025г. между тях е сключен неформален договор за изработка, с който ответникът е възложил на ищеца срещу дължимо възнаграждение да извърши основен ремонт в апартамент, находящ се в гр. В. Т., ул. „***“ № ***. Няма спор по делото, че по уговорка между страните строителните материали необходими за ремонтните дейности се осигурява от ищеца и са за негова сметка. От показанията на свидетелите К., Н., У. и М., както и от основното и допълнителното заключение на СТЕ се установява, че в периода от м. август 2022г. до м. април 2023г. в помещенията на жилището са извършени описаните от вещото лице по вид и количество строителни работи. Вещото лице е остойностило всяка дейност по единична цена и обща стойност, като окончателният размер на всичко изпълнено по пазарни цени към м. април 2023г. възлиза на 16930 лв. Обяснило е пред съда, че за определяне на единичните цени в експертизата е ползвало официален строителен справочник, както и цените, на които работят строителните фирми в региона, като дадени от нея стойности съответстват на средните пазарни цени. По реда на чл. 267 ал. 2 ГПК пред въззивният съд вещото лице е уточнило, че стойността на труда на изпълнената на кухненската тераса изолация от външна страна и на полагането на кабелен канал в коридора възлиза общо на 191 лв., при съобразяване на начина на полагането на изолацията – чрез висене на въже от външна страна. Обяснило е още, че бетон – контакт не се полага на груба мазилка, каквато е тя след сваляне на плочките, а се използва върху гладки повърхности. Допълнило е, че от строителна гледна точка греда, щурц или трегер са понятия за едно и също нещо, който елемент е остойностен в допълнителното заключение. Разяснило е още, че при огледа на апартамента, при липсата на съответните протоколи няма как да установи извършени ли са скрити работи. От заключението на допълнителната СТЕ и показанията на свид. У. се установява, че никъде в апартамента розетките на комините не са залепени и нямат изолация, че на южната тераса няма циментова шпакловка и поставен парапет, както и 5 че е монтажа на лайсните е част от дейността по шпакловка на стените и не се остойностява отделно. Вещото лице е констатирало недостатъци в подмазването на прозорците, в изравняване фасадата на приобщената към кухнята тераса, в зацапването на мозайката на южната тераса и в поставянето на маншона за връзка между тоалетната и канализацията и е дало заключение, че разходите по отстраняването им възлизат общо на 325 лв.